Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Бизнесът с нелегалните цигари не е от вчера, нито от последното им поскъпване. Малко преди идването на демокрацията в Русе се развихря мощна търговия с цигари от Румъния. В града се оформя група, чийто участници търгуват с валута с граждани от Гюргево, но крайната цел не е печалба от маржа между курса купува/продава, а отрязване на доста по-голямо парче от баницата. По това време Румъния изплаща с жестоки ограничения външния си дълг заради манията на местния диктатор Николае Чаушеску да не дължи нищо на никого и страната агонизира заради недостиг на храна, но пък западните тютюневи концерни имат солидно присъствие на пазара. Точно това интересува 
русенските играчи, които с получените пачки леи изкупуват цели бакове „Кент“, „Марлборо“
„Ротманс“, „Уинстън“ и други марки, които продават у нас и трупат солидни печалби.
Сред участниците в схемата е Вальо Нафтата - шофьор, който освен с цигарените далавери се занимава с продаване на нафта, откъдето произлиза и прякорът му. Търговията върви много добре и Вальо натрупва солиден капитал, само че не успява да му се порадва.
През пролетта на 1989 година в милицията в София е получен сигнал за намерен в покрайнините на столицата прострелян мъж до автомобил с русенска регистрация. Огледът показва, че на мястото на екзекуцията има две гилзи, колата на жертвата е тършувана основно, но убиецът пропуска да откачи 
кората на лявата врата, където стоят подредени на пачки колосалните за времето си 40 000 лева
Бързо става ясно, че екзекутираният е Вальо Нафтата. Проучване показва, че същия ден той се е регистрирал в хотел в София. В книгата на рецепцията обаче фигурира и името на 30-годишния русенец Евгени Тончев Кандиларов.
Подаден е сигнал до Русе, след което криминалистите разбират, че Евгени, по прякор Пуйчето, е пуснат от затвора преди два месеца. Оттогава обаче дирите му се губят.
Започва огромен труд по издирването му. На пръв поглед е ясно, че Пуйчето е убиецът на Нафтата, но доказателства липсват. След няколко безсънни нощи русенските криминалисти се добират до информация, че техният човек е купил пистолет в Русе дни преди разстрела на Нафтата. Продавачът, също от подземния свят и също известен на органите на реда, е задържан и бързо си признава за сделката. Дори отвежда криминалистите на мястото, където преди няколко дни е обучавал клиента си да борави с пистолета. Там са намерени две гилзи, които при сравнението с намерените до трупа на Нафтата
доказват, че куршумите са изстреляни от същия пистолет
Така пада и последната сянка на съмнението кой е изпратил в гроба преуспелия цигарен търговец. Скоро убиецът е заловен и заповат интензивните му разпити. И макар че е притиснат с неоспорими доказателства, Пуйчето в началото вади така добре отработена невинна физиономия, че криминалистите започват да се питат вътрешно може ли да е чак толкова добър артист и възможно ли е все пак да не са догледали нещо и да са сбъркали. Но миналото на задържания бързо изтрива всякакви колебания и самият той, разбрал, че номерът няма да мине, не след дълго започва да разказва кое как се е случило.
И започва да се подрежда
зловещ пъзел, достоен за перото на Агата Кристи
След излизането си от затвора Пуйчето се оказва свободен, но гладен. Няма пари, няма приятели, няма и желание да се хване да работи, защото на такива като него дават само черна работа, а той е от прослойката, която изповядва девиза „По-добре гладен, отколкото потен“. И докато слухти за някоя далаверка, рецидивистът узнава, че старият му познат Вальо Нафтата е натрупал големи пари от нелегален внос на цигари от Румъния. 
Тогава Пуйчето решава да отхапе колкото може по-голяма част от това богатство, при това без да оставя свидетели. А начинът е само един - да подмами стария си познат с измислена голяма сделка далеч от Русе, за да не падне подозрение върху него, а на място да го ликвидира и да му прибере приготвените за разплащане пари. След като целта е набелязана, започват кроежите на пъкления си план. Когато решава, че е изпипал предварително всеки детайл, Евгени се свързва с Нафтата и му предлага да направи сделката на живота си - разкошна къща в центъра на София на много изгодна цена. Според легендата собственикът на имота бил закъсал за пари, а спешно му трябвала голяма сума, затова склонил да продава на загуба - само за 40 000 лева.
Офертата е поверителна и само за сериозни клиенти
при мен стигна по вътрешни канали, чрез наши хора, нали разбираш, нарежда със заговорнически приглушен глас Пуйчето и Нафтата клъвва.
Уговорката е двамата да се срещнат в столичен хотел. В уречения ден Евгени се регистрира, а след малко с колата си пристига и Нафтата. Двамата сядат в неговата стая, Нафтата е леко напрегнат, но Пуйчето разведрява обстановката с майтапи, дори предлага да отидат край София да довършат една бърза незаконна сделка с цигари, а след това да огледат имота - все пак къщата не е заек и няма да избяга, докато търговията се прави на мига, иначе клиентите отлитат. Купувачът е съгласен да изкара някой лев в движение, още повече това е тясната му специалност, качва ортака си в колата и започва да следва указанията му докато стигат до гориста местност край София.
На една полянка навътре в гората Пуйчето му дава знак да спре, двамата слизат от колата, за да се срещнат с уж чакащите ги наблизо въображаеми участници в търговията и това са последните мигове на Вальо. Пуйчето вади купения в Русе пистолет хладнокръвно го гръмва в главата и гърдите. След екзекуцията 
обръща колата наопаки, не не открива никакви пари
и го обзема паника - възможно ли е да е убил човек за нищо? В главата му на тласъци нахлува кръв, причернява му пред очите, ръцете му се сковават и скоро Пуйчето се маха от местопрестъплението също толкова беден, колкото е бил и преди разстрела.
Убиецът е осъден на смърт чрез разстрел от Окръжния съд, който тогава се помещава в сградата, където сега е Историческия музей. Делото се предава по радиоуредбата и много граждани чуват присъдата по високоговорителите. За да не го линчуват, милиционери извеждат Пуйчето през задния вход. Той е отведен в затвора в Плевен, където присъдата е изпълнена. Ако екзекуцията се е забавила, Пуйчето щеше да дочака 10 ноември и дошлият скоро след него мораториум над изпълнението на смъртните присъди, а днес вероятно вече щеше да е на свобода. 
През юли същата година, по време на Рамазан байрама на мюсюлманите, в милицията се получава сигнал за намерен 
мъртъв мъж на 100 метра западно от портала на гробищен парк „Чародейка“
Веднага е сформирана оперативна група със съдебен лекар. На място следователите и патоанатомът установяват, че по дясната страна на лицето на жертвата има рана с твърд предмет, а под главата - голяма локва с кръв. Аутопсията показва, че в кръвта на мъжа има значително количество алкохол, а смъртта е настъпила след счупване на черепа и кръвозагуба. Всичко недвусмислено сочи, че става въпрос за убийство. 
Установено е, че мъжът е на 40 години, от турски произход, известен в Русе с прякора си Пелето и живее в лозята над бул.“България“. Наскоро негов роднина е починал и той е тръгнал за гробището, защото по стара традиция на Рамазан байрам близките ходят на гробовете на мъртъвците от родата си.
На разпит е привикан пазачът на гробищен парк „Чародейка“, който е на 65 години, също турчин и се движи с бастун, тъй като е недъгав.
В началото пазачът отричал да е виждал убития
но след няколко часа си „спомнил“, че Пелето е  поискал да отиде на гроба на починалия роднина, но той не го пуснал първо защото е пиян, а според мюсюлманските традиции никой няма право да ходи пиян на гроб, и второ - заради забраната гробището да се посещава в нощните часове.
Ядосан пияният мъж обижда пазача, псува го и му заявява, че щом не го пуска през главния портал, ще отиде на гроба през отвор през оградата. Пелето тръгва с бавни стъпки, но пазачът го настига с бастун в ръка, за да се защити, ако младият мъж тръгне на бой. Когато Пелето се обръща да види кой върви след него, възрастният мъж го удря в лицето с бастуна и го поваля на земята, където той си удря смъртоносно главата.
След направените признания и съответните следствени експерименти, с които да бъдат потвърдени, пазачът е изправен на съд. Пред магистратите обаче 
той се отрича от думите си в протоколите от милицията, защото били изтръгнати с бой
Тогава криминалистът, който го разкрива, е призован в съда. По време на очната ставка пазачът казва на съдийката да попита милиционера какво му е обещал на разпита. Криминалистът си спомня, че по време на беседата му е казал, че досието му е чисто и понеже съдейства за разкриване на убийството, съдът може да прояви снизходителност и да му наложи условна присъда.
Съдийката се изненадва и пита „Нали не си убил Пелето, защо искаш милиционерът да разказва какво ти е обещал“. Този въпрос сломява пазача и той повторно си признава за убийството. Наложена му е присъда от пет години за убийство по непредпазливост.
В случая е важно да се подчертае, че за разкриване на това убийство ние положихме всички усилия да изучим обичаите на мюсюлманите по време на свещения им празник и да предразположим пазача сам да си признае за причинената смърт, казва криминалистът.
През лятото на следващата година, когато в страната вече настъпи демокрацията, в полицията се получава сигнал за прегазено от камион 6-годишно момченце на неудобния десен завой след моста от кв.“Чародейка“ към ул „Петрохан“.
Група полицаи отиват на място и заварват десетина мъже и жени надвесени над трупа на детето. Показанията им обаче са различни. Едни казват, че момченцето е прегазено от газка, други от шкода, а трети не могат да определелят марката на камиона. За номера му пък никой не се сеща. По време на огледа криминалисти виждат, че в дясната страна на завоя има шубраци, които децата от махалата са превърнали в скривалище. Там са намерени петима малчугани, но се оказва, че никой не е видял как приятелят им е блъснат от камион.
Започва разследване, при което е установено, че
в съседна пресечка на „Петрохан“ се строи нова къща
Пръстта от основите се изнася с пет самосвала, които правят курсове до сметището и обратно. Проследено е движението на всеки от тях и така се стига до извода, че точно по това време със собствения си „Зил“ през кръстовището минава 55-годишен шофьор, който работи на обекта и притежава званието „Златно кормило“, което се дава за дългогодишно безаварийно управление на автомобил.
По време на разпита водачът категорично отрича да е убил детето. Тогава криминалист блъфира, че няма нужда крие, ако е блъснал детето, защото това деяние няма да се третира като убийство.
„Как така няма да бъда съден, като съм отнел човешки живот“, поддава шофьорът.
„Ти усети ли, че задницата ти подскача“, пита полицаят.
„Как не, то само като настъпиш камък с гумата, каросерията се разклаща, какво остана като прегазиш човек“, казва задържаният и започва да разказва как е станало всичко.
По думите му детето е изскочило изненадващо от храстите, в бързината тръгнало направо към асфалта и така попаднало под задните гуми на камиона.
След като разбира какво става, водачът отбива в първата уличка вляво, слиза от самосвала и отива до мястото, където вече има доста хора. От думите им той разбира, че никой не е видял какъв точно камион е прегазил детето и това го успокоява. После със сетни сили се прибира вкъщи и се затваря в себе си, защото е много съвестен и не може да си прости как е погубил човешки живот.
Това продължава няколко дни. След разкриването му  казва на полицаите, че вече му е олекнало. Докато се повдигне обвинението срещу него обаче, заболява от туберкулоза и умира.