„Луд си беше Дамян по време на работата му в полицията, луд си остана и след като се пенсионира. Той не знаеше умора в разкриване на престъпници в Русе, имаше нюх за тази работа и беше един от най-добрите помощник-оперативни работници в полицейското управление“. Така накратко описва характера на бившия сержант в Криминална полиция към Първо РПУ Дамян Димов Димов прекият му началник Димитър Христов Димитров. 
Ситуацията е сюрреалистична. Разговорът с бившия ас на криминалистиката се води по време на пътуването ни за Велико Търново. Отиваме на свиждане на Дамян Димов, който излежава при лек режим в тамошния затвор присъда от 6.5 години. Той бе осъден задочно от Районния съд за незаконно притежание на оръжие и експлозиви и опит за убийство на шофьор в родното му село Сеслав, Разградско. 
Тъй като Дамян два дни преди делото изчезва зад граница, Районната прокуратура му издава Европейска заповед за арест и той е обявен за издирване чрез Интерпол през 2008 година. В годините на нелегалност 
Дамян мина през какви ли не премеждия и накрая е предаден от приятелката му, 
която го следва из цяла Европа. Така навръх рождения му ден през януари 2010 година бившият полицай е заловен в квартал Виа Таормино в Милано и конвоиран по въздуха до България.
След кракто пребиваване в Софийския затвор заловеният беглец е закаран в Белене, където по ирония на съдбата се засича със серийните убийци Здравко Петров и Пламен Радков, които години наред е гонил и задържал в Русе преди да се пенсионира през 1999 година. Заради добро поведение в затвора в Белене Дамян е прехвърлен в Затворническо общежитие във Велико Търново през януари тази година. По негови изчисления на 30 юни трябваше да бъде освободен, тъй като излежаните в италиански затвор 4 години трябва да се зачитат, а останалите 2.5 години от присъдата му Русе вече е излежал. Затова в момента пише жалба до Софийски градски съд и ако там не му обърнат внимание, ще се жалва в Европейския съд в Страсбург.
„Не съм луд, съвсем нормален съм си 
Просто като се получеше сигнал за някой въоръжен бандит, пращаха мен да го обезвредя. Аз не се страхувах, проявявах голяма прецизност и смелост и за нула време успявах да го неутрализирам. Такива случаи имам много в практиката си, например през 1990 година в „Дружба 3“ мъж взе за заложници сестра си и майка си. Без да му мисля много влязох в жилището и избих пистолета от ръката на Кръстю Аспарухов. После същото направи с родителите си войник от поделението в Щръклево. Той отива с автомат „Калашников“ в апартамента си на 15 етаж в бл.“Некрасов“. На място са изпратени служители от военна полиция, но момчето залоства вратата. Като видели, че няма да се справят, военните се обадиха в милицията и на място отидохме аз и мой колега. Още като огледах обстановката реших, че мога да вляза в хола през терасата на съседното жилище. Въпреки че височината бе 45 метра се прехвърлих на неговия балкон само с един скок и докато войникът с автомата се усети, го повалих на пода. От тези два инцидента ми излезе прякорът Дамян Лудия и когато имаше насилие с оръжие, началниците ми казваха пратете Лудия да оправи нещата“.
Така започна дългия разказ за премеждията си Дамян Димов Димов по време на свиждането ни в затвора.
През 1971 година Дамян Димов
постъпва в първия випуск на средното милиционерско училище 
в град Стрелча и след 4 години излиза от там с отлична диплома. Атестат за подготовката му е решението на преподавателите да го освободят от всички държавни изпити, защото той многократно е доказал, че е сред най-подготвените курсанти. Веднага след това младият сержант е назначен в отряд за охрана на масовите мероприятия към КАТ в София. Задачата на служителите в това подразделение е да пазят трасетата, по които се движат хората от върховете на държавата - Тодор Живков и другите членове на Политбюро на ЦК на БКП, както и гостуващи чуждестранни делегации.
Година и половина по-късно Димов идва на работа в Русе и е назначен в охраната на резиденцията на Тодор Живков в лесопарка „Липник“ и други стратегически места за посрещане на важни гости в града. През 1977 година Димов е прехвърлен в управлението на улица „Толбухин“ /сега „Николаевска“/, където започва борба с престъпността. 
Големият срив идва четири години по-късно, когато по нареждане на партийни величия Дамян е освободен
Гърмът от ясно небе се стоварва на главата му заради присъда на баща му от Народния съд още преди амбициозният сержант да бъде роден. А вината на баща му е членството му в БЗНС „Никола Петков“.
„Няма да забравя тази 1981 година. Уволнението от милицията ме попари, защото бях отдаден на тази работа, а и тъкмо се роди първата ми дъщеря“, разказва днешният затворник. Той веднага се хваща на работа в стъклозавода в Разград, но след година се връща в Русе, тъй като здравето на майка му се влошава. Тук изкарва курс за професионален шофьор и постъпва в завод „Петър Караминчев“. След четири години извън системата на МВР Дамян 
усеща, че мястото му е в милицията и отново прави опит да се върне 
в средите на криминалистите. През 1985 година началник на МВР в Русе е Петко Сачев, който го приема на работа, тъй като държавата е реабилитирала баща му. След премината подготовка през 1986 година Дамян е назначен в новосформираната група за бързи действия и борба с терора като снайперист.
„Слава богу не ми се наложи да използвам снайпера, защото обезвреждах бандитите с ръце, но за тези случаи нямам право да говоря“, обяснява Димов.
Тъй като началниците му виждат в него голям потенциал, го назначават за младши районен инспектор в кварталите „Дружба“, после се издига в помощник оперативен работник.
До 1993 година Дамян Димов
три пъти става полицай на годината 
и се ползва с много добро име сред колегите си.
Тъй като е запален ловец, през 1993 година успява да осъществи контакт с основателя на АSB в Русе и страната Алфред Еке и отива с него на лов за мечки в Якутия. В руската тайга двамата изкарват 30 дни и се връщат в Русе с много ценни трофеи. Тук Дамян продължава връзките си с Еке, благодарение на които немецът подарява на полицията няколко автомобила и отпуска 14 милиона лева тогавашни пари за строителствато на Хирургическия блок.
„Заслугата за тези дарения бе изцяло моя, но тогава не исках да афиширам връзките си с Алфред и останах в сянка“, уточнява Дамян Лудия.
Точно тогава той е забелязан от началника на криминалния отдел в полицейското управление Димитър Христов Димитров, който го взема на работа при себе си.
Още в първия си ден като криминалист
Дамян получава сигнал, че на пейка пред бившия комплекс „Манхатън“ в квартал „Дружба“ е намерена мъртва жена с посинени от побой очи. Лудия и негов колега задържат заподозрян за смъртта, който обаче е непробиваем. Мярката му е удължена на 24 часа и в 1 часа след полунощ Дамян и колегата му решават да отидат в ареста, за да разпитат отново мъжа. Той продължава да се държи твърдо и отказва да си признае за причинена смърт чрез побой.
„Като видях, че няма да го накараме да говори, се сетих да извикам на разпит бодигарда в комплекса. Той потвърди, че този човек не е бил в заведението и ние освободихме задържания. След няколко часа отидохме на погребението и там разбрахме кой е причинил смъртта“, обяснява Дамян. 
От разпита на задържания се разбира, че жената е страдала от високо кръвно налягане, но въпреки това е изпила два коняка в неговата компания. После двамата отишли в стая в хотела, но на жената й прилошава, пада върху масичката, удря си главата в плота и изпада в кома. За да прекрие следите си, мъжът я изкарва на пейката пред комплекса и я зарязва.
Дамян
развива голяма агентура в „Дружба“ 
„Това ми беше от голяма полза, защото щом станеше кражба или друго престъпление в големия квартал, извършителите ме чакаха на стълбите в управлението, защото знаеха, че ще ги разкрия още същия ден“, казва с лукава усмивка под големия си мустак Лудия.
През 1998 година в Русе се извършват три убийства. Разстреляни са митничарят Калоян Михов, Георги Георгиев-Сарафа и бившият служител в Транспортна полиция Йордан Йорданов, убит погрешка. Дамян получава достоверна информация от свои източници, че извършителите на трите екзекуции са Здравко Петров и Пламен Радков, които познава идеално от работата му с тях след извършени кражби на радиостанции от „Дунарит“ и на оръжие от стрелбището „Универсис“ на булевалд „Липник“. Той пише рапорт до началниците си, в който ги запознава с всички престъпления на двамата закоравели бандити, но 
Групата за тежките престъпления не му обръща внимание
През май следващата година са убити сервитьорката в бар „Севастопол“ Венета и бодигардът в заведението Ангел.
„Тези два трупа ще ми тежат на съзнанието, защото ако бях натиснал началниците си повече, Венета и Ангел щяха да са живи“, тъгува Дамян. И обяснява, че малко след последните две екзекуции Здравко изнасилва племенницата му в хотел „Хелиос“. Още същата нощ Лудия се въоръжава до зъби с намерението да открие Здравко и да го убие, но колегите му го спират, като го заключват в стая в Първо РПУ. Малко след това той получава сигнал, че Здравко иска да ликвидира Пламен, за да не го издаде, и подава информацията си в Първо РПУ с мястото, където той се крие. След направена акция двамата серийни убийци са задържани и осъдени да доживотен затвор. В момента те излежават присъдите си в Белене, където миналата година е преведен и заловеният в Милано Дамян Димов.
„Какво нещо е съдбата,
да се окажа в един затвор с двама големи престъпници в Русе, 
които години наред съм издирвал. Как мислиш, че се чувствах, когато видях Здравко на скенера в затвора, където ни снимаха за туберкулоза. Пуснал е брада до корема, въобще не е адекватен, не знае на кой свят се намира, яде само зеленчуци и станал истинска хърба. Пламен Радков по се държи, но и той ще лежи до гроб, така че не го чака нищо добро“, казва бившият полицай. 
През 1999 година Дамян Димов се пенсионира от полицията, за да е по-полезен вкъщи. Причината е, че жена му заболява и той започва да събира пари за лечението от приятели, което е несъвместимо с работата му като полицай. Лечението на съпругата минава успешно и тя започва работа като готвач в русенска фирма, където се влюбва в друг мъж и се развежда с Дамян през 2000 година. Оттогава животът на Дамян се обръща с краката нагоре.
Още за перипетиите на Дамян Димов-Лудия четете следващия петък