Миналия петък разказахме как някогашният полицай и днешен затворник Дамян Димов се сдобива с прякора Лудия - заради безграничната си храброст да се изправя пред въоръжени престъпници и да ги обезврежда. Днес продължаваме историята на един от най-колоритните и противоречиви служители, които е имала русенската полиция.

Дамян Димов не е човек, който е свикнал да лежи вкъщи, и още на следващия ден след пенсионирането му от полицията се хваща на работа като снабдител в частна земеделска компания. Датата е 1 юни 1999 година, а на следващия ден фирмата започва да жъне ечемика в нивите си в Русенско и Търговищко и Дамян започва да се адаптира в движение към новата си работа.
Няколко месеца по късно, през 2000 година животът му със съпругата става нетърпим и след тежък развод двете им дъщери са присъдени за отглеждане на майката, после започва една от най-тегавите процедури във всяка раздяла - подялба на имуществото. 
Разбитият брак и летящите като свистящи отломки взаимни обиди и обвинения
се отразяват много зле на Лудия и той започва да търси утеха в чашката с алкохол. 
Много пиех, понякога толкова много се наливах, че не знаех къде ходя и какво правя. Имах диабет, който се влоши, отпаднах, почернях... Направо бях пътник и се наложи да отида на лечение в София, разказва патилата си Дамян.
През 2006 година лекарите го вдигат на крака и той се връща в Русе, продава апартамента си в „Дружба 3“, купува къща зад Халите, но отива да живее в бащиния си дом в кубратското село Сеслав. Там бившият полицай започва да се занимава с животни, пчеларство и лозарство. В къщата си отнася и колекцията си от стари оръжия - пушка на Захари Стоянов, два български пистолета без номера от 80-те години на миналия век „Белица“ с пълнител за 13 патрона, един двуцевен флоберков дилинджър, въздушна пушка, седем учебни гранати и две ловни пушки. Малко преди това Дамян
намира на улицата Албена, която после му обърква целия живот 
Като я открих, тя плачеше, че мъжът й от Сливо поле я изгонил на улицата и няма къде да отиде. Смилих се над нея и я прибрах за другар. Тя обаче започна да ми изневерява с мъж от Кошарна, който караше автобуса до Сеслав и обратно, спомня си Лудия.
Един пролетен ден през 2007 година той чува писъци до къщата си в Сеслав. Излиза на улицата и разбира, че шофьорът на рейса, който има връзка с Албена, е прострелян с въздушна пушка. Сачмата е влязла в главата му и той е колабирал в автобуса.
Къщата ми се намира на 114 метра от центъра, но всички обвиниха мен, че аз съм стрелял с въздушна пушка по шофьора. Група цигани се запътиха към къщата ми и докато се опитам да им обясня, че няма как от такова разстояние да прострелям човек с въздушна пушка, единият грабна лопата от двора и ме удари в главата, след което изпаднах в безсъзнание. Явно са продължили да ме удрят, защото се събудих в болницата в Русе и видях, че имам избити зъби, посинено лице и счупени ребра. След това научих, че докато съм бил със сътресение на мозъка са ме разпитвали полицаи и съм се заканил, че ще изкормя шофьора заради Албена, обяснява Дамян, който категорично твърде, че е невинен.
След месец
Дамян е изписан и започва да носи пистолет
През това време полицията прави обиск в къщата му в Сеслав, изземва намерените оръжия и го обвинява в незаконното им притежаване, след което е изправен на съд. Магистратите му връщат част от оръжията, но го обвиняват в нанасяне на телесна повреда на шофьора на автобуса чрез прострелване.
Дамян е наказан с условна присъда и е пуснат, но Албена го натопява, че има още незаконно оръжие. В края на август 2007 година полицейски екип от Кубрат отива в къщата на Лудия в Сеслав, претърсва всичко и под хранилката на козите са намерени стари бренекета, двата пистолета „Белица“ и ножове с дръжки от еленови рога, които Дамян лично изработва като хоби.
Ако това оръжие беше в мен, колегите нямаше да ме арестуват, защото щях да залегна на прозореца и щеше да се лее кръв. Аз обаче уважавам мъже в униформи и затова се оставих да ме задържат, казва бившият криминалист, награждаван три пъти за полицай на годината.
След ареста Лудия е откаран с белезници в полицейското управление в Кубрат, където на три пъти получава остри кризи от диабета и е закаран в следствения арест в Разград, където го лекуват. Здравето на арестанта обаче се влошава и той е откаран под конвой в психиатрично отделение в Ловеч.
След като е установено, че прякорът на Дамян няма нищо общо с психичното му равновесие, той е върнат в Разград и настанен в килия. 
Лампата светеше денонощно, а храната беше три сварени картофа и едно парче сирене на ден, разказва Димов. Той иска от съда да бъде освободен под парична гаранция,
обявява и едноседмична гладна стачка
но магистратите на три инстанции решават да бъде пратен в затвора в Белене. След три дни обаче Дамян получава кризи и е прехвърлен в Ловеч. Отново обжалва мярката за постоянен арест и съдът в Кубрат решава да го освободи срещу 300 лева гаранция.
От диабетична криза обаче арестантът колабира в съда и се събужда на системи в болницата в Разград. В това време постановлението на магистратите в Кубрат не е обжалвано и Лудия излиза на свобода в края на 2007 година.
Минах през Сеслав
видях, че цялото ми имущество е обрано, животните са изклани, а пчелите откраднати
от Албена, казва Дамян.
Причернява му пред очите, решава, че повече няма живот на село и отива в къщата си зад Халите в Русе и заживява там.
Скоро получава призовка, че делото срещу него за незаконно оръжие и за нанасяне на тежка телесна повреда на автобусния шофьор е насрочено за 26 януари 2008 година.
Това е ден преди рождената ми дата и аз реших, че няма да вляза в затвора на 42 години, спомня си Дамян.
Екстрено продава къщата в Русе за 43 000 евро, купува си „Сеат Ибиса“, пуска брада, обажда се на голямата си дъщеря и на Албена и на 24 януари излиза през Дунав мост. И вместо на дело на 26 януари Лудия вече е на украинската граница. Там отива в негов приятел от авджилъка в Днепродержинск, но той води много разгулен живот и Дамян изчезва с колата, за да не му откраднат парите. След пътуване цял ден пристига в Москва. Намира подходящи хора и след кратко размишление тръгва за Чечня.
По стечение на обстоятелствата там
попада в плен на бунтовниците 
Вързаха ме като Исус Христос, биха ме като куче с приклади на калашници и ме изтезаваха по средновековен начин, като накрая ми отрязаха фалангата на средния пръст на дясната ръка. В Чечня, като се появят руски войски, хората започват да чукат по тръбите за газ. Точно това се случи и тогава и двамата джихадисти, които ме охраняваха, ме развързаха и явно щяха да ме водят другаде, но аз използвах суматохата, грабнах един автомат и избягах, разказва как се е спасил Дамян.
Той успява да се добере до летището, да се качи на самолет до Якутия, а после успява да се добере до Германия. Там обаче няма нито работа, нито квартира и се качва на влак за холандския град Хертогенбош. За късмет намира работа при поляк, който се занимава със земеделие, но се оказва, че трябва да се регистрира в полицията.
Това нямаше как да стане, защото веднага щяха да разберат, че от шест месеца съм издирван от българското правосъдие, казва Дамян. Затова се свързва с Албена и се разбират да се срещнат във Виена.
Авантюристът купува БМВ на старо и отива в австрийската столица, където се среща с Албена и двамата отиват в Испания. По пътя полицията му взема книжката, но Лудия продължава да кръстосва пътищата с колата с Албена, която въпреки всички неприятности, които му е докарала, му е необходима да се регистрира в хотели с личната си карта, а той да остава в сянка.
В крайна сметка
двамата се озовават в Севиля и започват работа като берачи на плодове
След месец обаче заминават за Неапол и се хващат на работа в един частен плаж. Годината вече е 2009, сезонът свършва и двойката отива на работа в заградено място за заможни хора на 10 км от град Кастело Отурно.
Там действа Камората и членовете от фамилията постоянно искат рекет от собствениците на магазини и имоти. Моят шеф ми плащаше много добре, направих пари, но един ден се изсипаха две коли карабинери. Как се измъкнах, само аз си знам, навсякъде въоръжени униформени с късо и дълго оръжие, не можеш да мръднеш, казва Дамян.
Благодарение на добрия си нюх обаче българите успяват да отидат с колата до ферибота и акостират в Гърция. В южната ни съседка двамата си намират работа за по няколко дни, след което тръгват за Финландия, но в Германия са спрени от полицията, тъй като срокът на транзитните номера на БМВ-то е изтекъл.
Успях да платя под масата 100 евро, взех нови номера и тръгнах за град Фирсен, откъдето с ферибот стигнахме до Швеция с Албена и си намерихме работа в известна фирма за производство на бисквити. 
Там обаче законите са сурови.
В бюрото по труда искат личен персонален номер на гастарбайтерите, а за него трябва да имаш разрешение за три месеца пребиваване, ако си търсиш работа, и за шест ако вече си я намерил, казва Дамян.
Тъй като не може да си осигурят работа, двамата с Албена заминават в голяма желязна мина край полярния град Кируна. Там обаче току-що са съкратени 12 000 души и никой не иска да ги вземе на работа. Така двойката отива във Финландия, но отново удря на камък. Накрая двамата се качват на ферибота и тръгват за Естония, където намират работа в земеделието. Дамян започва да кара трактор и сякаш всичко започва да се нарежда, когато Албена получава съобщение, че майка й е зле.
Грижовната дъщеря, тръгва за България, но стига до Италия и се установява там. 
Дамян се опитва да се закрепи в Естония, но губи работата си, а нова не може да намери.
Страстта му към оръжието проговаря и си купува ловна пушка
но така и не успява да излезе в търсене на дивеч, защото Албена му се обажда, че е намерила работа в Милано.
Веднага отидох при нея, но после разбрах, че тя ме вика само когато има нужда от пари, ядосва се сега бившото ченге.
Албена гледа стари хора, а Дамян стои без работа. В крайна сметка се установява в общежитие, където има много имигранти, но тъй като не може да си намери работа, на третия ден е изгонен. Два дни спи в БМВ-то, на третия отива в малкото градче Бусто Арсизио до Милано и започва работа при египтянин като шофьор на камион. Това обаче също се оказва временна работа и Дамян се връща в Милано.
Междувременно
дъщерята на Албена отива при майка си и на 
Лудия му се налага да издържа и двете жени в продължение на два месеца в края на 2009 година.
Момичето често ни правеше снимки и ми се струва, че точно от тях се разбра къде се намирам, връща лентата назад затворникът.
На тръгване за България гостенката дръпва Дамян настрани и му казва да внимава, защото майка й иска да го издаде. В първия момент Лудия замълчава, но след като автобусът тръгва, казва на Албена, че ако мисли да го предаде, щом излезе от затвора ще й потърси сметка. Албена категорично отрича до има такива намерения и разговорът приключва. Но думите и делата често не са едно и също нещо и Дамян скоро е задържан.
За екшъна около ареста четете следващия петък