Не може за едно и също нещо хем прокурорът да те праща на съд, хем административен орган да те глобява. Това е изводът от определение на Русенския районен съд, което обръща нагоре с краката цялата досегашна практика както на администрациите, така и на прокуратурата. А и на съда.
Съдията от Районния съд Александър Станчев дръзна да се възпротиви срещу постановени преди десетилетия тълкувателни решения на ВКС, които се възприемаха досега като задължителни за всички по-долустоящи инстанции. И които десетилетия наред позволяваха един шофьор, например хванат в издънка, хем да бъде глобен от КАТ, хем да бъде осъден за престъпление.
Тази десетилетна практика се сгромоляса съвсем неочаквано и с един-единствен мотив: нарушават се европейски правни принципи. А те се ползват с приоритет пред нашите закони и съдийски решения.
Става дума обаче за абсолютен прецедент, който съвсем не се приема еднозначно сред юристите. И очаквано прокуратурата скочи срещу  трактовката на съдията.
Едно съвсем обикновено дело се превърна в уникат
Цялата история започва съвсем тривиално - с едно дело за ПТП.
На 29.09.2010 г. Петър Т. управлява служебен автомобил по бул. „България“. Според разказа на шофьора, в района на КАТ предната му лява гума влиза в необезопасена дупка, покрита с вода от проливния дъжд, който се излива тогава. Човекът губи управлението и се удря в стълб. Оцелява, но това май е единственото добро в цялата история.
На място пристига патрул и му пише акт за несъобразена скорост, налагат му и глоба. И както си му е редът, шофьорът оспорва в съда. Печели делото, като съдът приема, че човекът не е извършил нарушение, че става дума за случайно събитие и че шофьорът не е можел да предвиди, че под сантиметрите вода ще го дебне скрита яма, за да се предпази. Актът за нарушение е отменен. Окончателно, с влязло в сила решение на Темида.
Междувременно обаче започва наказателно преследване срещу шофьора за същата катастрофа. Обвиняват го, че е нарушил Закона за движение по пътищата и така е причинил ПТП, при което е нанесъл щета на фирмата - пострадал е служебният автомобил.
Досъдебното производство срещу Петър е образувано през януари 2011 година - месеци след инцидента. Едва тогава се назначава експертиза, която трябва да установи причините, довели до катастрофата. Само че дупката в асфалта отдавна е бетонирана, удареният автомобил е бракуван и продаден на части, но пък се появяват свидетели, които твърдят, че пред тях Петър признал как е карал с над 100 км в час.
В крайна сметка Петър е изправен на съд за катастрофа, предизвикана заради превишена скорост. През февруари 2012 г. е осъден на 6 месеца условно и лишен от право да кара кола за 6 месеца. Отделно е осъден и да плати 6140 лева на фирмата за съсипания автомобил. През май същата година присъдата е потвърдена и от тричленен съдебен състав на РОС.
Всичко изглежда загубено, а присъдата на практика влиза в сила.
Само че адвокатът на Петър - Венцислав Великов, решава да сезира ВКС и да поиска възобновяване на производството заради допуснати съществени процесуални нарушения. И успява. ВКС отменя присъдата на Петър. Защото се разбира, че всъщност едно и също вещо лице е правило частна експертиза, поръчана от фирмата, за да оцени щетите по потрошения служебен автомобил, а после и съдебната експертиза, поискана по време на разследването. А това според ВКС дава повод за основателни съмнение в предубеденост на експерта. И е порок, заради който решенията и на двете предишни инстанции биват отменени.
Делото се връща на кота нула при нов съдия от РРС.
Неочакван сюрприз с европейски аромат
Така папките с обвинението срещу Петър попадат на бюрото на Александър Станчев. Там обаче съдията го чака и друга изненада: възражение от защитника Венцислав Великов с искане делото незабавно да се прекрати, защото обвинението е неправилно и неоснователно.
По-интересни са мотивите: според Великов, продължаването на процеса срещу Петър Т. би довело дотам, че човекът може да бъде осъден за нещо, за което вече е оправдан. А това противоречи на международни правни норми, които България е приела.
Цитира се чл.4 т.1 от Протокол номер 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който е в сила и за България. А според него „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава“.
Тези разпоредби имат директен ефект и всеки гражданин може да се позове на тях пред българските съдилища. А съдилищата са длъжни да ги прилагат с предимство пред родния закон.
Европа влезе и в нашите съдилищата
През последните няколко години европейският вятър издуха много от старите правила, които години наред се прилагаха от съдилищата у нас. Законотворци и правоприлагащи органи трябваше да преглътнат, че не могат да налагат забрани за напускане на страната на длъжници по неплатени кредити или издръжки. После - че всички глоби се обжалват, включително и тези, за които в българските закони пише, че са необжалваеми. Както и че постановените санкции за нарушения на обществения ред по Указа за борба с дребното хулиганство подлежат на обжалване. Все неща, които години наред бяха „забранени“, но станаха факт именно благодарение на директното приложение на Конвенцията. Това впрочем е една от малкото ползи, които и обикновените хора усетиха след присъединяването на държавата към ЕС.
Всъщност спорът е дали може да се сложи знак за равенство между „престъпление“ и „наказателно обвинение“, каквото по същество представлява едно наказателно постановление за извършено административно нарушение - поне така, както го разбират в Европа.
„Срещу водача вече е било издадено наказателно постановление заради процесното ПТП. Това постановление не е е влязло в сила, защото е отменено. А това означава, че той е оправдан по това наказателно обвинение и не може да бъде съден повторно за същото“, обяснява адвокат Венцислав Великов.
Делото срещу Петър в крайна сметка бе пратено в коша
Чест прави на Русенския съдебен район, че тук от години понятието „европейско право“ не звучи страшно и непознато за магистратите - конвенциите, регламентите, директивите и цялото море от нормативни документи на ЕС се прилагат и се превръщат в действащо право и за българите. Макар и трудно, все още спорадично, но е факт, че това право вече се прилага.
Всъщност, съдия Александър Станчев е имал два дни, за да се запознае с възражението на адвоката, с практиката на Европейския съд в Страсбург и с камара нормативни документи. И в крайна сметка прекратява делото срещу Петър.
От мотивите на съдията става ясно, че според него Петър е обвинен два пъти за едно и също нещо - за една и съща катастрофа, извършена по едно и също време, на едно и също място, с една и съща кола, при едни и същи условия. Само че веднъж по административен ред - от КАТ, който му съставя акт и наказателно постановление с глоба за нарушение. И втори път от прокуратурата, която внася срещу него обвинителен акт в съда.
Но съдът веднъж вече е отменил глобата на КАТ и се е мотивирал с това, че катастрофата е случайно деяние, което изключва наказателната отговорност. Така Петър на практика е бил оправдан. При това с влязло в сила решение на съд.
Няма значение, че в единия случай нашият закон говори за административно-наказателна отговорност за нарушение, а в другия - за наказателна отговорност, която се търси при престъпление, става ясно от мотивите на съдията. „Целта на чл.4, т.1 от Протокол 7 е насочена към забрана не само за повторно осъждане, но и за повторно образуване на производство, което вече веднъж е приключило с окончателно решение по „наказателно обвинение“, каквото в случая се явява наказателното постановление“, мотивира се съдията.
На практика съдията отказва да приложи серия тълкувателни решения на ВКС от 1966г., 1978г., и цяла камара трупана с години съдебна практика, която според него вече е в колизия с международните актове, към които се е присъединила междувременно страната.
Всъщност именно с тези тълкувателни и съдийски решения бе масовизирана практиката, според която наложените административни наказания не са пречка за ангажиране отговорността на виновно лице и за престъпление от общ характер, щом като деянието съдържа признаците на престъпление.
Битката обаче продължава
Прокуратурата обаче протестира пред Русенския окръжен съд. „За нас тази теза е неприемлива, затова ще изчакаме да видим какво ще реши Окръжният съд“, лаконично обясни шефът на РРП Георги Георгиев.
Така че топката се прехвърля към Окръжния съд. Който ще трябва да поеме горещия еврокартоф.
Дали и той ще застане на становището на съдия Станчев - тепърва ще се види. Но е факт, че делото определено вече буди интерес. При това не само в Русе. Защото залогът е твърде голям. И касае хиляди хора, които всеки ден се блъскат в мантинели, продават цигари без бандерол и вършат какви ли не нарушения.
Вярно, те газят закона. Но въпросът е дали трябва да бъдат наказвани два пъти за това.