Шест години периодични срещи в съдебна зала. Това е наказанието на строителния предприемач Костадин Сонев, който на всеки две години се принуждава да завежда дела срещу „Топлофикация Русе“. Засега резултатът от тях е 2:1 в негова полза. Въпрос на седмици е стартът на четвъртия рунд, с което присъдата на бизнесмена ще бъде удължена.
Повод за съдебните спорове винаги е един и същ - изградена от дружество „Сонев и синове“ абонатна станция и топлопровод към строен от фирмата жилищен блок. Съоръжението струва на предприемача около 15 000 лева. А за експлоатирането му „Топлофикация“ дължи наем, а ако предпочете, може да му го изкупи. Но не го прави.
„Сагата е от 2007 година, когато започнах да строя жилищната сграда на ул.“Сяр“. С „Топлофикация“ се договорихме аз да изградя абонатната станция и топлопровода, като поискаха след това да им го прехвърля безвъзмездно. Аз обаче възразих, тъй като съм запознат, че те трябва да ми плащат наем за съоръжението или да го купят от мен“, разказа пред „Утро“ предприемачът.
След като завършва строителството на сградата и през 2009 година новодомците в нея започват да се отопляват и да ползват услугите на „Топлофикация“, разгарът около ходенето по мъките за Сонев тепърва започнал. Писал писма до дружеството, обяснявал, че му дължат наем, напомнял, но не срещал разбиране. От фирмата му заявили, че не той е собственик на абонатната станция, а новодомците, които са си купили жилища в сградата. Заради това хората от етажната собственост декларирали писмено, че съоръженията не са техни, но и това не било достатъчно „Топлофикация“ да промени становището си. Затова Сонев се принудил да заведе дело и да си поиска обезщетение за ползването на изградената от него абонатна станция и топлопровод. Претендира за 135 лева наем на месец.
Спечелил първото дело и на двете инстанции и скоро от „Топлофикация“ му превели дължимите пари заедно с разноските около съдебните процеси. Две години по-късно  второто дело спечелил само на първа инстанция и до днес смята, че магистратите от Окръжния съд, които са отхвърлили иска му, не са били достатъчно внимателни, за да вникнат в естеството на спора. Затова дори поставя под въпрос компетентността на съдиите пред тогавашния председател на Окръжния съд Даринка Алексиева, която го приема за среща след протест пред сградата на Съдебната палата.
„Преди да излезе това решение, с което искът ми бе отхвърлен, вярвах в правосъдието и се доверявах изцяло на системата. Оттогава насам обаче съм категоричен, че съдебната система е пълна с некомпетентни хора. Аз съм платил стотици хиляди левове данъци на държавата, с които издържам включително и съдиите, и разчитам на познаване и грамотно прилагане на закона“, коментира Сонев. 
Третото идентично дело печели окончателно през април тази година. Съдиите са категорични - „При присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие и в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията. Факт е, че и към момента ищецът е собственик на ползваните от ответника съоръжения и с оглед на това е налице неоснователно обогатяване, което следва да бъде обезщетено“. Така Топлофикация плаща дължимия наем, и то с бонус - разноски по делото.
„Казват ми, че чрез съда е единственият начин да си получавам наема за изградените съоръжения, които те ползват. Това е абсолютен пример как монополистите се подиграват не само с мен, но и с много граждани. Не искам да описвам на какви разговори и цинизми съм бил свидетел в техните сгради, когато хората, отишли с въпроси около проблемите си, биват унижавани и с наведена глава си тръгват“, коментира Сонев.
Строителният предприемач се надява неговият казус да стане пример за гражданите и да ги подтикне да си отстояват правата. Но в същото време и дружествата да реагират консенсусно и да се отнасят адекватно към жалващите се, вместо повсеместната практика хората да бъдат третирани като техни подчинени.