Нов експонат кандидатства от вчера за влизане в един от най-необичайните музеи у нас. Експонатът може да се види, но не може да се пипне. Наистина е необикновен, но и музеят е такъв. Експонатът е първата тренировка на „Дунав“ след завръщането на отбора в професионалния футбол след дълго изгнание в аматьорската „В“ група или по-точно снимка от нея, а музеят е русенския дворец на Цар Футбол.
Годината е 1965-та. Един запален по футбола осмокласник от Русе, установява, че не му е достатъчно само да гледа мачове, не му стига да говори за любимата си игра, нещо му липсва. Иска още по-силно да почете своите идоли с топка в крака. Но как?
Отговорът на Минчо Рачев 50 години по-късно е повече от ясен. Ръководителят на техническия персонал в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“ има една от най-богатите частни футболни колекции в България. 
Половин век след „началото на мача“
Рачев е събрал между 6 и 8 хиляди флагчета, шалчета, значки, плакати, фотографии, автографи и какви ли още не свързани с любимата игра сувенири, част от които са изключително ценни, а друга част - наистина причудливи. „Така влизам в света на футбола“, казва уредникът на сбирката, чийто дом на улица „Александровска“ е превзет от любимата му игра.
Когато Рачев започва да колекционира спомени, „Дунав“ е в „А“ група, а в Русе има още няколко отбора на добро за тогавашните стандарти ниво. Преките предавания на чуждестранни футболни срещи са редки, направо липсват. Футбол се гледа на черно-бели телевизори с лошо качество. Такива са и спомените на Минчо за първите изгледани мачове. За Гунди, Котков и световното първенство в Англия през 1966 г.
Запленен от магията на най-великата игра, Рачев решава, че иска да колекционира всичко, свързано с нея. Но има един огромен проблем. Да излезеш в чужбина е трудно, а ако чужбината е на запад от ГДР - почти невъзможно. Затова на Минчо му трябва изпълним план.
В Русе по онова време са много популярни спортните списания от СССР, ГДР, Чехословакия и Полша. Тези издания публикуват адреси на колекционери и младият русенец
успява да издейства неговите координати също да намерят място на луксозните гланцирани страници
Започва със снимки, значки и флагчета, които в по-голямата си част са на отбори от социалистическите страни. Но все пак успява да се сдобие и със значка на лондонския гранд „Челси“. В последствие работата в театъра помага на Минчо да излиза извън България и той винаги се връща от гастроли с нови попълнения за футболната си сбирката. Освен това покрай тези пътувания извън България русенският колекционер влиза във връзка с други хора със същото хоби. Приятелите също му помагат - всеки, който е бил в чужбина, му носи сувенири, което често дори е изненада за запаления по едно от най-великите британски изобретения русенец. 
Деветдесетте години на миналия век са особено благодатни за колекцията и тя бързо расте
Рачев вече може да пътува в Западна Европа, а и комуникациите се подобряват. Русенецът открай време е привърженик на холандския футбол и най-сетне стига до Страната на лалетата и вятърните мелници. От там се връща с ценни придобивки - сувенири на „Аякс“, „Фейенорд“, „ПСВ Айндховен“ и други гръмки имена, както и на националния отбор на „лалетата“. Всъщност, тактиката на Минчо за придобиване на футболни спомени е проста на пръв поглед, но много правилна и ефективна. И досега той изпраща писма. Не имейли, не съобщения в социалните мрежи, а класически хартиени писма, в които обяснява с какво се занимава и прилага плик със свои координати. Повечето футболни отбори и отделни състезатели се ентусиазират от голямата колекция и изпращат фенски артикули. Понякога те не са безплатни, понякога Минчо ги разменя за нещо, но винаги го прави без корист и с чистата идея да обогати музейната му сбирка.
Впрочем, тази чистота на идеите се оценява и от българските футболни дейци. Тя е 
донесла за колекцията на Рачев един истински уникат
председателят на „Дунав“ му подарява единия от двата възпоменателни медала от знаменития мач на русенци с „Рома“ през 1975 година, който нашият отбор губи с 0:2 в Рим. Другият такъв медал е в музея на „вълците“ във Вечния град. Запалените по футбол русенци знаят, че в домакинския реванш, който се играе тук, дунавци за малко не хвърлят бомбата - побеждават италианските си противници с 1:0. Минчо, който присъства на този паметен двубой, го описва точно с едно изречение „Какво чудо беше!“. 
В колекцията на Рачев присъства и спомен от една от най-черните дати в българската футболна история - катастрофата на Георги Аспарухов и Никола Котков на 30 юни 1972 година. Минчо съхранява и рядко показва некролог от тази трагедия. 
Автографите от различни футболни легенди са изключително ценни
за Рачев. С нескрито вълнение той показва подписа на Юрген Клоп - емоционалният доскорошен треньор на „Борусия“ /Дортмунд/, на когото русенецът се възхищава истински. С „Борусия“ са свързани и едни от най-шантавите експонати в голямата колекция на Минчо - патета за баня, символизиращи известното Рурско дерби - между „Борусия“ и „Шалке 04“. Но да се върнем на автографите, сред които има спомени от Гаскойн, Неескенс, Кройф, Куман и кой ли още не, в това число и на редица български футболисти. 
Голяма част от подписите са получени лично от играчите, подчертава колекционерът. 
Оставяйки настрана шарените и забавни предмети, шаловете, значките и флагчетата, във Футболен музей „Рачеви“ има няколко десетки стари снимки, свързани с ранната футболна история на Русе. На една от тях, направена в края на 20-те, началото на 30-те години на миналия век, има четирима футболисти, които са играли в Спортен клуб „Ангел Кънчев“, като единият състезател дори се е подписал. Името на далия автограф е Марин Пъргов - личност-загадка за младите спортни фенове от Русе, но
останал в историята като човек с основна заслуга за популяризирането на футбола в Малката Виена
И роднина на Минчо Рачев - така де, кръвта вода не става.
На друга интересна фотография е запечатан дамският отбор на „Левски“ /Русе/ от 20-те години на предходното столетие. Да, правилно прочетохте - „Левски“ /Русе/, имало е такъв отбор. И макар да не е напълно съизмеримо, това е най-успешният русенски клуб на национално ниво, тъй като има първи места в тогавашното ни първенство. Казваме не напълно съизмеримо, защото в онези времена футболният шампионат на България е бил на елиминационни кръгове, тоест мачовете са били по-малко. 
Можем с часове да говорим за футболен музей „Рачеви“, но нека се съсредоточим още малко върху най-интересните сувенири. Най-старият датиран е покана за годишен бал от 1924 година на съществуващия тогава „Футболен клуб 13“. В русенската колекция има и футболна програма за среща на най-стария отбор в света - ФК „Шефийлд“, основан през 1857 година /да не се бърка с „Шефийлд Юнайтед“/, с отбора на „Типтън Таун“. Самите футболни програми като сувенир са рядкост в България, но в западните държави и особено Англия, почти за всеки важен мач се издава малка брошура, която се разпространява ден-два преди срещата и разкрива интересни подробности за двата противникови отбора. 
Спорно е да се определи кой сувенир е от най-екзотично място
бутилката за многократна употреба на футболен клуб от Бахамите, шалът на „Линц“ (тигрите от Гибралтар) или шаловете на отбори от островите Гърнси, Джърси и Ман (намират се между Англия и Франция). Още по-спорно е да се определи кой е най-странен. Вече споменахме патета за баня, а като добавим полицейската лента с лого на „Байерн“ /Мюнхен/, кубчето на Рубик, където вместо цветове, трябва да подредиш логото на „Барселона“, кутиите за кекс на „Интер“ и „Лацио“ и поставките за яйца на „Кьолн“, вече ни се завива свят.
Всичко е оригинално, казва Рачев  и започва да вади неотваряните магнити за хладилник и всякакви други артикули, на които са залепени стикери с водни знаци за автентичност. Преди време, казва Минчо, футболните стоки бяха по-елементарни, а сега, както се вижда, има какво ли не. Това твърдение не важи напълно за българските клубове, тъй като те продължават да карат основно на шалове, значки и флагчета. Е, има и изключения - презерватив и женско бельо с логото на „Левски“ /София/, например. 
Със солиден принос в обогатяването на колекцията е и синът на Минчо Рачев - 
28-годишният Николай, който има огромното желание да продължи делото на баща си и да докара колекцията до вековен юбилей
Минчо има и още един син - Цветан, който също е запален по футбола, но колекционира музикални записи.
Чрез интернет Николай Рачев успява да създаде още връзки с колекционери и отбори от цял свят. Трудно му е да каже кой футболен спомен е придобил по най-причудлив начин. Споменава, например как в сайт за изпращане на картички по интернет на случайни хора, се запознава с китаец, който го снабдява с емблеми на отбори от най-многолюдната страна. Подчертава, обаче, че понякога използва тактиката на баща си с традиционни писма, тъй като футболните клубове са заливани от имейли. Младият русенец се занимава с онлайн търговия, а в събота и неделя помага на юношеския футболен отбор от Велико Търново „Лайтс“, които са продължители на „оригиналния „Етър“. Ники е помощник-треньор, пиар, ходи на мачове, въобще, поддържа младите футболисти.
Въпросът какво ви липсва в колекцията затруднява Рачеви.
Автограф на Меси
който за мен е извънземен футболист, казва Николай и добавя, че иска още артикули на „Лудогорец“ /Разград/, особено, свързани с участието им в Шампионската лига и Лига Европа. 
След толкова много футбол имат ли Рачеви апетит за мачове. Имат и още как - гледат страшно много срещи - български и чуждестранни. Вече казахме, че Минчо е фен на холандския футбол като цяло и на „Борусия“ /Дортмунд/. За русенския колекционер е голям проблем, че някои отбори не спазват финансов феърплей и той смята, че това убива играта. Синът му Ники добавя, че най-големите звезди като Кристияно Роналдо, например, му се струват доста арогантни, но подчертава, че иска да се сдобие и с негов автограф. 
Защо този богат и наистина много интересен футболен музей „Рачеви“ не е изложен публично някъде. Отговорът дава Ники - съмнява се във възможностите за охрана и се притеснява, че нещо може да бъде откраднато. А и няма подходящо помещение. Но пък може да се види във Фейсбук. А Минчо и Николай Рачеви ще продължават да увеличават сбирката и да строят един истински виртуален портал на футболната история с реални експонати.