Средната възраст на учителите в Русе и областта е 54 години и осем месеца, това не може да не буди безпокойство. А младите учители - тези на възраст до 35 години, са едва 3,5 на сто от всички. Тези тревожни статистически факти споделя областният координатор на русенската организация на Синдиката на българските учители Пламен Атанасов. За съжаление, не се вижда откъде би могъл да дойде приток на млади учители - а дори и да дойдат млади хора, те обикновено не се задържат много-много в нашата професия, обяснява Атанасов. И веднага бърза да добави: „Все пак, ако някой остане, той остава задълго, това ще рече, че е намерил призванието си на учител“. 

Заплатата на един младши учител - първата степен, с която започват трудовата си биография преподавателите - е 530 лева. Следващата степен - учител или възпитател - вземат същата заплата. Малко по-висока е тя при старшите учители - те стартират с 555 лева, а главните учители получават месечно най-малко 590 лева. Вярно е, че към тези пари веднъж годишно на учителите се полага сума за представително облекло - според националния колективен трудов договор сумата е 350 лева, а русенският синдикат е успял да договори с 20 лева по-висока за своите членове - 370 лева. Останалият персонал в училище, който има право на работно облекло, в Русе и областта също взема с 20 лева повече от национално договореното: 270 лева. 
Въпреки това парите, които получава месечно един учител, не са средствата, които отговарят на натоварването, отговорността и качеството в преподаването. Според синдикалния лидер 
за град като Русе 1000 лева като месечна заплата са малко
За да живее човек нормално и спокойно да се посвети на подготовката си за училище, са нужни поне 1200 лева на месец. 
Наясно сме, че на този етап не се вижда откъде и как би могло да дойде повишаване на възнаграждението, но все пак в рамките на възможното СБУ прави немалко за своите членове, обяснява Пламен Атанасов. Проблемите, които тревожат, са постоянно на вниманието на членовете на синдиката - и не може да бъде инак, след като всички те са действащи учители или възпитатели. „Всеки ден се изправяме очи в очи с реалната картина. Знаем много добре как намаляват децата и че има училища, в които деца от българския етнос се чувстват дискриминирани спрямо връстниците си от други етноси. И това е печално, но логично, след като в момента 49 на сто от децата, които се раждат, не са от български етнос. Много добре знаем и другия проблем - че огромен брой деца се отглеждат от баби и дядовци, а немалко от тях са оставени на автопилот - защото родителите са в чужбина да изкарват пари за хляба. Самият аз работя в Средношколското общежитие и имам
ученици, които от 6 години не са виждали майките и бащите си
Смятайте - детето е било в трети клас, когато родителите са заминали на гурбет, сега детето е деветокласник - и общуването със семейството е по скайп или за кратко през летните отпуски. Контролът е никакъв - и това не може да не се отразява върху тези момичета и момчета“, разказва Пламен Атанасов. 
Другата тревога е свързана с първите две - намаляващият брой деца и обезлюдяването на селата води дотам, че много училища вегетират, като поддържат модела „слети паралелки“. Само в Русенска община такива паралелки има в Семерджиево, Хотанца, Ястребово, в Тетово училището е по-оживено, обяснява синдикалният лидер. А доста родители от села с вече закрити училища като Пиргово и Мечка предпочитат да водят децата си на училище в Русе, а не средищното в Иваново, посочи той. И все пак, прави се всичко възможно да не се закриват училища, най-вече заради социалната функция на школото, тъй като се знае, че 
едно село е живо, докато училището му е живо! 
За всичко това със сигурност ще стане дума и на срещата, която скоро предстои в Русе по повод 25-годишнината на областната организация на СБУ. Ще се съберем основатели, социални партньори, действащи синдикалисти, за да си припомним началото и да си поговорим за нещата, които ни предстоят, каза Атанасов, като пояснява, че само в община Русе от 2703 учители 1750 са членове на СБУ. Имаме и индивидуални членове - там, където нямаме организация в училище, за Русе това са 15 души, казва Атанасов. 
Самият той е сред основателите. На учредителния конгрес на СБУ преди 25 години в София бяхме няколко човека от Русе - Веселина Крумова, Галин Ганчев, Веселин Райнов, Ваня Варамезова и моя милост, усмихва се носталгично координаторът. На учредителния форум в НДК първият председател на СБУ става Иван Йорданов, а три години по-късно синдикалистите избират Янка Такева, която е лидер и в момента. 
В Русе първият областен координатор е Веселин Райнов, той сега кара спокойни пенсионерски години в САЩ, разказва Пламен Атанасов. След Райнов поста поема Веселина Крумова, а след нейната внезапна смърт на мястото й е избран Атанасов. Със сигурност имаме какво да си припомним на срещата, която предстои, имали сме немалко поводи да покажем характер и позиция, казва синдикалният лидер и припомня паметната учителска стачка, по време на която педагозите отстояваха до последно - дори и с цената на гладуване, правото си на достоен труд.