Николай Колев е един от малкото млади хора, зарязали големия град, за да се върнат на село и да се захванат с производство на аграрна продукция. След 5 години работа като програмист в София, на висока заплата и с възможности за продължаване на кариерата в чужбина, той прави избор да се завърне по родните места и да се захване с овощарство. Сега семейството му стопанисва 300 декара градина между Русе и Николово. Едва преминал 30 години, Николай Колев оглавява новосъздадения Съюз на Дунавските овощари, който вече може да се похвали с първите си, и то немалки успехи. Роден е през 1982 г. в Русе. Женен, има две дъщери.
 
- Николай, как стана така, че от програмист се превърна в овощар?
- Бях в София, вече пет години работех като програмист. Баща ми Ваньо Цветков игра на търг за тази земя още през 2003 г. и го спечели. Наета е от Държавния поземлен фонд за период от 30 години. Така че идеята за тази овощна градина бе негова. Когато ми я сподели обаче, не се колебах дълго и реших да се върна. Така че се вдигнахме от София със съпругата ми Надя и се пренесохме в Русе. Тя е програмист като мен, бяхме в една група в Техническия университет и заедно завършихме Компютърни системи и технологии. 
- Трудно ли стигна до такова решение?
- Всъщност не. Аз съм израснал в Мартен, в къща, селскостопанската работа не ми е чужда. Не ми бе по душа това да стоя по цял ден на бюрото, чувствах се като в клетка. Нямаше нужда никой да ме натиска. Надя и тя веднага се съгласи да се прехвърлим в Русе.
- Тя помага ли ти с овошките?
- Не, тя си е програмист. Занимава се с уеб дизайн, изработва сайтове. По-скоро аз й помагам в нейната работа.
- Значи не си оставил съвсем програмирането? 
- Не, не. Занимавам се и с него.
- Колко процента си овощар и колко програмист?
- Може би 70% съм овощар, но останалите 30% съм програмист.
- Програмистите са едни от най-добре платените работещи в България. Сигурно много хора са се чудели защо си постъпил така? Всъщност кой печели повече - програмистът или овощарят?
- Различно. Някой път програмистът, друг път овощарят. Бизнесът с овошки е трудно предсказуем, има много добри години, има и много лоши.
- Какво отглеждаш в твоята овощна градина?
- Имаме 300 дка - 200 от тях са ябълки, 100 дка са круши. Всичко започна през 2005 година, когато засадихме първите 100 дка ябълки. След това добавихме и  крушите. Последните 100 дка ябълки са с проект по мярка 121 модернизиране на стопанствата по Програмата за развитие на селските райони през 2010 година.
- Казваш, че това е семеен бизнес. Помага ли ти семейството и може ли една овощна градина да издържа всички? 
- Помагат. Брат ми Симеон примерно - той е агроном. Имаме и трима допълнителни постоянни работници, които се занимават с техническите мероприятия. Допълнително по сезонните мероприятия са ни необходими още доста хора, които наемаме сезонно - за резитбите, разреждането на плода и по брането.
- А жена ти и децата?
- Тя се занимава основно с уебдизайна. Дъщерите ми са малки - голямата Йоана учи в Европейските езици, малката Велина е на 6 г.
- Колко декара най-малко трябват, за да се превърнат овошките в бизнес, с който може да се издържа семейство?
- Трудно е да се каже, но най-малко 100 декара трябва да имаш.
- Кой е най-сериозният проблем, с който се сблъскват хората от този бранш?
- Най-сериозният проблем е несигурният пазар. Чудиш се къде да продаваш продукцията и как да я пласираш с хиляди гимнастики. Това е идеята да се обединим - да осигурим по-голяма партидност и да преговаряме с по-големи клиенти, включително и за чужбина. Голямо предимство в нашия регион е много близкият румънски пазар. Ние сме много близо до Букурещ и почти на 100% нашата продукция се реализира там, защото пазарът е голям и постоянно развиващ се. Големите български градове като Варна и София са на много по-голямо разстояние. Пазарът в Русе е много по-малък и няма как тук на местния пазар да реализираме нашата продукция. В България продаваме най-вече крушите. Тази година заради руското ембарго обаче и Румъния се наводни с евтини ябълки. Как да конкурираме поляците, като те продаваха на едро по 8 евроцента.
- Как 8 евроцента? Това на бройка ли или какво?
- Не. 8 цента струваше килограм полски ябълки. Вземат за тях експортни субсидии, могат да си го позволят.
- И защо така не сме виждали никъде подобни цени по нашите пазари? 8 евроцента са 16 стотинки, айде по 30 да ги пуснат и да спечелят 100%. Но цена под левче не помня. Пък и не съм виждал никой да предлага полски ябълки - все са български, гръцки, македонски и какви ли не?
- Няма как да ги видим. Полските ябълки пристигат, пренареждат се в кашони от банани и се предлагат като български. На русенската борса има само полски ябълки и никой няма да си признае, че са такива. Но български ябълки има само септември и до края на октомври се пласират. В другото време пристигат откъде ли не.
- Ти си един от най-младите овощари, как стана така, че избраха теб за председател на браншовия съюз?
- Бяхме четирима инициатори, аз, Павел Спасов и още двама. Обикаляхме общините, правехме срещи. Сигурно съм бил най-инициативният. Така или иначе гласуваха ми доверие и ме избраха.
- Вече можете да се поздравите с първия успех - правителството одобри вашето предложение за въвеждане на трудови договори за един ден. Доволни ли сте?
- Още със създаването на Съюза поставяме този въпрос и настояваме за решение. Досега просто нямаше политическа воля за решаването на проблема и никой не обръщаше внимание. След като укриването на осигуровки се криминализира, стана още по-сложно. Ние, овощарите, сме страшно уязвими и заради една глоба за неправилно назначен или неназначен човек можем и да фалираме. 
Смятаме, че облекченият режим ще бъде от голяма полза. Разбира се, тази година всичко ще е пилотно, ще поработим, ще видим какви са плюсовете и минусите, и евентуално ще изчистваме грешки за следващите години. Това е нещо ново и няма как на 100% да сработи веднага.
- Кое е следващото нещо, за което ще се борите?
- Искаме най-после да заработи това експортно застраховане, което съществува само на книга. Идеята е производителите да получат защита в случай, че някой контрагент не им плати. Което би ни дало сигурност. Рискът намалява. Това го има в цяла Европа, но при нас все не може да заработи. 
- А застраховането на продукцията. Много ваши колеги твърдят, че застраховането във вашата сфера е на практика невъзможно?
- Схемата за съфинансиране на застрахователните премии от Фонд „Земеделие“ работи от няколко години. Фондът сключва договори с нас и поема част от премиите. Обаче застрахователните компании задържат сключването на полиците преди 20-ти април, когато основно съществува рискът от осланяване. Така рисковете си остават за наша сметка, което определено не може да се нарече застрахователен пазар. Следващата наша битка е да направим постъпки това нещо да се промени.
- Не е ли проблемът в застрахователите, които не искат да правят такива застраховки. Как държавата да ги принуди?
- Държавата поема 60% от цената, така че има механизми, по които да постави условия. Комисията по финансов надзор заедно с Министерството на земеделието могат да накарат застрахователите да си променят правилата, които са изцяло неизгодни за земеделските проиводители и изгодни за самите застрахователи. А съществува и презастраховане, с което компаниите прехвърлят риска от себе си. 
- А в личен план, за себе си какви цели си поставяш?
- Искам да изградя напояване. Надявам се, когато е готова Националната стратегия за напояването, да вкарам проект по ПРСР и да си изградя капково напояване за градината. 
- Оптимист ли си за бъдещето?
- Ако не бях оптимист, едва ли щях да остана в България и да се занимавам с овощарство. Имал съм възможности да замина на Запад, но не съм го направил. Направил съм избора си и се надявам нещата да се случват.