Доброволен регистър на брокерите на имоти към Националното сдружение „Недвижими имоти“ се очаква да заработи до месец-два. Това стана ясно по време на дискусията „Успешни сделки с имоти“, организирана от „Инвестор БГ“ по повод 15-та годишнина на портала за имоти imoti.net.
В регистъра ще се вписват данни за квалификацията на посредниците на пазара, което ще е един вид гаранция за потребителите, че избраният от тях специалист има нужните познания и би предоставил качествена услуга.
Браншът от години настоява за единен регистър на брокерите като част от цялостен пакет за регулация на бизнеса, за да се стопират нелоялните практики на част от компаниите. Основният спор обаче е дали този регистър да се поддържа от държавна агенция, или от браншова камара, която да се подчинява на закон.
Преди повече от три години сдружението представи собствено предложение за законопроект, с който да се регламентира дейността на брокерите. Текстовете обаче разбуниха бранша, особено предложението за основаването на професионална камара и прилагането на принципа на саморегулацията при посредничеството при сделки с имоти.
Сдружение „Брокери на имоти“ предлага бъдещият национален регистър да се контролира от държавата чрез Агенцията по вписванията. Основните опасения на това сдружение по отношение на саморегулацията са, че тя не би проработила в българските условия, докато държавата би била безпристрастна в прилагането на правилата.
В тази връзка браншът обединява усилия с институциите в лицето на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, за да се подготвят промени в съществуващото законодателство. Целта е да се намери ефективно решение на поне част от проблемите с нелоялните практики на пазара на брокерски услуги.
Опит за създаването на подобен доброволен регистър бе правен преди повече от 10 години. Той обаче не успя да проработи. Шансовете този опит да е успешен са повече от добри, защото браншът сам е осъзнал, че има нужда от индикатори за измерване на качеството и коректността.
През 2010 г. беше въведен и европейският стандарт за качество на брокерските услуги, но той е препоръчителен, а не задължителен за посредниците. В момента се работи този стандарт да стане и български, като работата на комитетите в Института по стандартизация е на финалната права.
Желанието на бранша за въвеждането на по-строги правила за работа е свързано и с факта, че честотата, с която се ползват брокерски услуги, е по-малка. Когато един човек излиза на пазара на имоти, той в повечето случаи не е ползвал подобни услуги досега, така че няма как хората да знаят за нивото на качество на услугите и нивото на компетенции на тези, които ги предоставят.
На срещата обаче са издигнати и гласове против въвличането на държавата като арбитър. От Националния съвет за саморегулация подчертаха, че в Европейския съюз се подготвя нова стратегия за по-добра регулация на бизнеса. В нея се залагат механизмите на саморегулацията като елемент от набора политики за регламентиране на проблемите в отделните сектори от икономиката. Според съвета, очакваме от държавната администрация да се съкращава и да намалява ресурсите си, а същевременно искаме да налага и контролира още регулации. Оттам видяха повече перспективи в приемане на Бизнес кодекс и списък на доброволно регистрираните в бранша, които биха подпомогнали потребителите на брокерски услуги, както и целенасочените усилия за осветляване на нередовните играчи на пазара.
От Комисията за защита на потребителите също подкрепиха идеята за професионалната саморегулация, тъй като стремежът е да се намаляват регистрационните и лицензионните режими. Браншовите организации биха имали по-бърз и по-голям ефект при контрола и защитата на добрите практики, отколкото споровете за приемането на специален нов закон за брокерите, които може да се проточат, смятат от КЗП.