Тя е една от най-известните дами в града. Популярна е с професионализма си както в медицината, така и на политическата сцена. Д-р Теодора Константинова е лидер на русенската структура на ДСБ и общински съветник.
Той е дългогодишен бизнесмен, бивш общински съветник и заместник областен управител. От две години Иван Григоров е заместник-кмет на Русе и отговаря за образованието, здравеопазването, социалните дейности и спорта в общината.
Това може би е известно на голяма част от обществеността, особено на тези, които следят решенията, които взема Общинският съвет, и инициативите, които подхваща Община Русе. Защото имената на двете популярни фигури почти ежедневно присъстват в местните новини. Това, което малцина обаче знаят, е, че видният гинеколог и политик д-р Теодора Константинова и емблематичният с 40-годишния си мустак и широка душа Иван Григоров са съученици. Освен че образованието ги е събрало в съседни класни стаи, те са прекарвали свободното си време в тийнейджърските си години в една компания. Без да подозират, че след време съдбата ще ги срещне отново и ще ги събере на едно място. Този път не в училищните коридори, нито пък в таванската стая на фамилията Константинови, която е приютявала години наред групичката приятели. Пресечната им точка този път се оказва сградата на Общината, където и двамата работят за развитието на града и са част от местната власт.
Любов свързва буйните младежи от „А“ клас с красавиците от „Ж“ паралелка
Випуск 1970 година на тогавашната Първа гимназия. Той е облечен в тъмен костюм на леко райе, пристегнат с вратовръзка, а тя е в бледолилава рокля с деликатно сребристо. Макар от черно-бялата снимка цветовете на абитуриентските тоалети на Константинова и Григоров да не си личат, то от нея е видна емоцията и вълнението от бала. Двамата стават приятели по време на тийнейджърските години. В девети клас се оказват в съседни паралелки на училище „Христо Ботев“. Той е от класа на отличниците с буйно поведение, а тя е една от  красавиците с желязна дисциплина, по които въздишат не един или двама младежи.
„Стана така, че между момче от нашия клас и момиче от класа на Дора пламна любов. Така групички от „A“ и „Ж“ паралелки се сприятелихме и станахме неразделни“, връща лентата назад зам.-кметът Григоров.
„Без да сме си давали клетви, нашата компания отговаряше на песента „Клетва“ на Кирил Маричков. Не съм имала съмнение, че съучениците ми ще се докажат и ще израснат през годините, но и в мечтите ни не сме предполагали до какви позиции“, споделя д-р Константинова.
Любовта на ученическата двойка, която свързва двете паралелки, не става трамплин за други романтични връзки. Но пък компанията се радва на неподправени приятелски отношения без грам корист. „Пътищата ни се разделиха след завършването, кръговете ни бяха различни, но това не стана причина да забравим тези години, които прекарвахме заедно, и не попречи да съхраним приятелствата си“, коментира видната дама.
Купони с песни, китари и плочи със забранения Бийтълс
И Григоров, и Константинова свързват голяма част от времето извън уроците и учебните стаи с разпускането на тавана на родната къща на видната дама. И двамата разказват, че тогава младежите са успявали да се забавляват истински без алкохолът да е в основата на купона. Таванът често е бил арена за показване на певчески таланти и виртуозно свирене на китара. Своята страст към писането тогава е демонстрирала д-р Константинова, която от малка има афинитет към литературата и изобразителното изкуство. „Пишех разкази и сама ги илюстрирах. Генетично наследих и от баба ми и от баща ми влечението и умението да рисувам“, спомня си докторката.
Но и на техните сбирки са присъствали непозволени за времето неща. „Носеха ни плочи от Румъния на забранени тогава състави и певци. Слушахме Ролинг Стоунс, Бийтълс, Том Джоунс“, разказва Константинова. Родителите й винаги са били отворени и са намирали език с пъстрата компания. А през големите междучасия съучениците й често се криели в затънтено местенце в дворчето на родната й къща, за да запалят скришно по някоя цигара. Скривалището на пушачите обаче така и не е било изпробвано по предназначение от д-р Константинова, която е върл противник на тютюна. Е, и тя като всеки млад човек се е поддавала на изкушението, но първата си цигара е запалила далеч след ученическите години - в 5 курс, докато следва медицина.
Лекарските традиции в едно аристократично семейство
„Дора беше отличничка, усмихната, щедра. Още оттогава беше на високо ниво и беше убедена, че ще наследи предаваната от поколения назад в рода й лекарска професия. Пословичният за Русе аристократичен дух се усещаше в нейния дом и цялото й семейство“, разказва Григоров. Самата Константинова си спомня колко безумно дисциплинирана е била, като дори често е прекалявала в старанието си. Пред нея никога не е стояла дилемата дали ще поеме по лекарския път. „Настъпвах сериозно педала. В 11 клас по време на оформяне на оценките по физика преговарях учебниците от трите години, защото се борех за висок успех“, разказва неимоверните усилия, които е полагала Константинова. Въпреки това не успява да постигне пълен отличен успех и завършва с диплома 5.97. Препъникамъкът към заветното 6.00 се оказала петицата по физкултура. Самата тя споделя, че никога не е била спортна натура. Въпреки това д-р Константинова разказва, че заедно със съученичката си Антоанета Банчева, сега известна общинарка, отговаряла дълги години за приватизацията, са ходели на тренировки по джудо в продължение на 2-3 години. С баща си пък д-р Константинова се е отдавала на друг нестандартен спорт - гмуркането. „Макар любителски изживяването си беше екстремно. С шнорхели и маски се гмуркахме през лятото по южното Черноморие“, спомня си известният политик и лекар.
„Преди завършването 90% от съучениците ми написаха в училищния дневник, че искат да родят децата си при мен“, не е забравила известната гинеколожка. Е, обещанията им не се изпълняват напълно, но равносметката показва, че Константинова е изродила вторите деца на 4-5 свои съученици. А колко са родените и лекувани от нея техни внуци, е по-трудно да се преброи.
Бригади в „Дунавия“ и плаж на Дунава
Три години подред Иван Григоров е избиран за комсомолски секретар на класа. Въпреки този пост и отличния успех от 5.80, той далеч не се е откроявал с примерно поведение. И си спомня жежките лета с безумно високи температури, които изкарвали буйните младежи на плаж през нощта. „Само с няколко свиркания се събирахме вечер към 11 часа, грабвахме дющеците и отивахме на Дунава да се разхладим“, спомня си Григоров. Летата пък съучениците прекарвали на Рибарска колиба, където устройвали своеобразен палатков лагер. „Опъвахме две палатки и по цял ден плаж, бира, готвехме си на шиш. Някои оставахме да спим там, други с корабчето се връщаха до града и на сутринта идваха пак, заредени с провизии“, разказва зам.-кметът. Компанията редовно организирала и почивки на Албена, Крапец и Шабла.
„За мен беше немислимо да отида сама на море и дори не съм си го и помисляла“, връща се назад към строгите години и възпитание д-р Константинова. Нейните спомени от летните ваканции са свързани със задължителните за онова време бригади. „Всяко лято работехме някъде. Брали сме ябълки и ягоди. В някогашната консервна фабрика „Дунавия“ сядахме на щайги и чистехме чушки или сортирахме домати“, спомня си гинеколожката. И без претенции са хапвали носената в баки храна.