Те са три и са еднакво умни, красиви, амбициозни и талантливи. Мъжките момичета Деница, Мария и Йоана Мицови вече имат своите победи и са готови да поемат новите порции слава и успехи. Те са от Русе, а успехите им прославят града.
Най-голямата сред тях е Деница, която е студентка за първа година в Американския университет в Благоевград, а преди това проправя пътя на отличията в семейството с наградите си за отличен успех „Достоен Каравеловец“ в Русе и „Първенец на випуска“ от Американския колеж във Велико Търново. Докато активно спортува бадминтон, медалите са нейни. 
По стъпките й тръгва Мария, сега в единайсти клас на същия колеж в Търново. Пълна отличничка е в училището, а успехите й в бадминтона я правят европейска шампионка във възрастовата й група.
Почти като семейно задължение след тях е Йоана, най-малката във фамилията, която е едва в пети клас, но съчетава умело ученето и плуването.
За Мицови се заговори много страстно след като
Мария грабна титлата на европейска шампионка
по бадминтон на турнира в Чехия преди месец. Този спорт влиза случайно в семейството, в което иначе тренировките са начин на живот. Традицията е стабилна още от лекоатлетическите подвизи на баба Диди и дядо Данчо, продължена от спринтьорите татко Венко и мама Краси. Впрочем Венко и Краси се срещат точно на пистата за бягане, докато са студенти в Икономическия институт в София. За тях няма нищо по-естествено от това да поощряват децата си в спортните занимания. Така в училище „Любен Каравелов“ Деница била първата от сестрите, привлечена към клуб „Бадминтон“. За да съчетаят превозването на децата от училище до тренировки, Венко и Краси подтикнали и Мария към този спорт, като никой не е очаквал, че от нея ще излезе шампионка. Било просто възможност детето да разпуска от уроците и да укрепва здравето си.
Бадминтонът всъщност е игра на федербал, но с правила като в тениса. Ако във федербала целта е да са повече подаванията и да улучиш перцето, то в бадминтона номерът е да удариш така, че противникът ти да не може да върне перцето, обяснява прилежно шампионката Мария. Тя с удоволствие показва едно от перцата, които се изработват
само от едно определено перо от ляво крило на гъска
а за едно такова перце са нужни 16 гъски, а на мач се използват около дузина, пресмята отличничката от колежа. Ракетите също имат своята специфика и колкото по-професионални са те, толкова по-скъпи са като оборудване. Това обаче изобщо не е пречка за Мария, която става републиканска шампионка във всички възрастови групи досега. Състезава се от отбора на клуба, създаден от баща й и негови съмишленици - „Приста“.
Това нововъведение се налага след като Мария участва с националния отбор на България в европейско първенство за девойки до 17 години. Състезанието е през ноември 2011 г. и там я забелязва друг треньор, Гюнтер Хубер, който показва на младата надежда нови методи за работа. Нивото на обучение беше много по-високо и със сериозно отношение към спорта, обяснява бащата Венелин Мицов. Това е причината през януари следващата година да се роди клуб „Приста“. Раздялата с първия треньорски екип не е лека, но се налага, особено когато състезателят е амбициозен и има да събира още медали. Мария вече е в Швайцария на спортен лагер при треньора Хубер. Сега тя е
пета в ранглистата на Европа и 26-та в света
което й дава реални шансове да участва на младежката олимпиада в Китай догодина.
Според регламента 32 момичета могат да участват в олимпиадата, като първите пет европейки получават място. Засега Мария покрива критериите, но до май месец предстоят няколко турнира и световно първенство.
Истински героизъм е как Мария успява да навакса с уроците, въпреки че оценява високо толерантността на учителите и приятелите си от класа, които й изпращат подробни записки. Когато не тренира, момичето учи и се справя за пълен отличен. Прощават ми отсъствията, тъй като всички са наясно, че не мързелувам вкъщи, а тренирам и до ракетата са учебниците, пояснява състезателката.
Семейството избира Американския колеж във Велико Търново по случайност - от
листовка, на която попаднала баба им Диди
Деница харесала предложението, приели я и повлякла крак. Нито една от двете не съжалява, че е избрала това училище за средното си образование. Там базата е прекрасна, отношението към учениците е различно, изискванията са високи и е гаранция за успех, обясняват по-големите Мицови. На ред е малката Йони, която трябва да преплува първо дължините на басейна и уроците до осми клас.
За всичките успехи на умния и красив триумвират Мицови заслуга има семейството, което подкрепя децата във всичките им начинания. За благодарност получават голяма обич, уважение и безброй поводи за гордост от момичетата.