В затвора събират осъдените в кинозалата да гледат филм за велик пианист като част от програмата за превъзпитанието им. Филмът тръгва и всички заспиват по столовете, само Иван от Трети отряд се върти неспокойно и не спира да си говори. Какво си се размърморил, пречиш ми, смушква го с лакът седящият до него съкилийник. Не мога да се успокоя бе - такъв талант, такива изумителни ръце, а си губи времето със свирене, отвръща изпеченият крадец. Това, разбира се, е виц. Един от многото, родени от набезите на джебчиите, които си приличат с музикантите и илюзионистите по едно - наистина имат нужда от невероятно обиграни и ловки пръсти. Последствията от работата на тези пръсти обаче никак не са весели и носят на жертвите не само загуба на пари, а и куп неприятности и неудобства с вадене на нови лични документи, например.
Първият голям бум на джебчийски кражби в Русе е регистриран през 70-те години на миналия век. 
Добре облечени млади циганки се пускат с невинен вид по двойки по най-оживената част от главната улица
„9 септември“ /днес „Александровска“/ от Халите до магазин „Русе“ /днес „Арон“/ и дебнат за разсеяни хора, които неусетно да пребъркат. По пътя сe отбиват и в магазини за дрехи и обувки, където оглеждат за оставени без надзор дрехи или чанти. Хората не са подготвени за такава напаст и за кратко време мнозина се разделят с портфейли с пари и документи, бижута и други ценности.
Продавачките бързо се ориентират какво точно търсят в магазините им мургавите млади момичета и започват да ги гонят, а ако видят нечия ръка в чужд джоб или чанта, дискретно викат милицията. Така не минава седмица без прибрана в ареста крадла.
Видяхме се в чудо - ние залавяме джебчийките, предаваме ги по най-бързия начин на съда, но те обикновено 
получават условни присъди и пак тръгват на „работа“
разказва пенсиониран криминалист.
При анализирането на проблема МВР отчита високата степен на обществената му чувствителност и решава да се бори с кражбите с твърде нетрадиционно за онова време оръжие - с публичност. Снимките на престъпничките са наредени на специални табла, които се окачват на най-посещаваните места - Централна гара, двете автогари, Халите, на стъклата на бившето Концертно бюро под часовника и на търговски витрини. В горната част на таблата с големи букви е написано „Пазете се, джебчийки“, а под всяка снимка е изписано името на крадлата, начинът й на действие и присъдите й до момента.
Тези табла изиграват позитивна роля, но около 3 години след появата им промяна в закона забранява да се изнасят на показ името и снимката на джебчийките без разрешение на съда. През 1973 година таблата са смъкнати със заповед на Окръжна прокуратура и циганките пак се развихрят на улицата, защото вече никой не ги познава. На атаката, която са преживели, 
отговарят с изумителна с дързостта си контраатака
Професионалистките започват да режат с бръснарски ножчета чанти и джобове и да прибират неусетно съдържанието им. Разширява се и полето им на действие. Новият метод работи отлично в претъпканите градски автобуси и мургавелките започват най-редовно да се возят в рейсовете в пиковите часове в търсене на жертви. Сред гражданите започва да се надига тревога, че сигурността им не е гарантирана.
Една такава крадла всеки ден застава на спирката на улица „9 септември“ срещу Халите и когато пътниците започнат да се блъскат по вратите да влязат в автобуса, тя започва да пребърква джобовете и чантите им. До нея има друга циганка, която поема докопаната плячка и изчезва на бегом. Така дори потърпевшите да заловят джебчийката, в нея няма нищо.
Но като всяка златна мина и тази бързо се пренаселва и част от джебчийките решават да специализират друг коварен занаят - измамите. Ганка /имената са променени/ дава всичко от себе си, но очевидно плува в чужди води и скоро е заловена. Следва бърза двугодишна присъда, от която тя излежава само половината и през 1975-а излиза на свобода за добро поведение. Но 12-те месеца в Сливенския затвор не са я променили особено и 
Ганка отново се връща към сладките афери 
и в пряк, и в преносен смисъл. Само че вече е много по-подготвена.
За да е успешна и убедителна, мошеничката се облича с модерна копринена рокля, старателно се пудри и гримира и се появява в тогавашната Окръжна болница като представител на захарен завод. С недомлъвки и подкупващи усмивки Ганка успява да оплете двайсетина медицински сестри и санитарки, че ще им достави захар на много ниски цени. Моментът е много добре подбран - по това време се правят сладка и компоти и подмамените дават близо 1500 лева за доставка на евтина захар. Но след седмица мълчание съмнения вгорчават дните на купувачките, а когато след още 2-3 дни шармантната дама не идва с евтината захар, следва сигнал в МВР.
По полученото подробно описание криминалистите веднага се насочват към Ганка. Започва издирването й, което бързо-бързо приключва в някогашната хитова сладкарница „Москва“ до бившия хотел „Балкан“, където „дистрибуторката“ черпи наред верни съратнички с парите на измамените сестри и санитарки. След появата на милиционерите Ганка 
става от масата, протяга си ръцете да й сложат белезниците и тръгва към ареста без да обели дума
От всичките 1500 лева в нея са намерени една 500, които на първо време са раздадени на потърпевшите. Останалите пари тя изработва в затвора, където този път влиза за 5 години.
Разцветът на джебчийските кражби почти съвпада с още една ярка тенденция, която определя живота на улицата в Русе. В почти всеки квартал се създават младежки банди, които воюват помежду си за територии, но никога не използват огнестрелно или хладно оръжие в битките помежду си. В нощните схватки участват юноши, които
не ходят редовно на училище, но тренират бокс, борба и джудо
Те си имат главатари, които организират дребни кражби от тараби на пазара, училищни лавки или домашни мазета.
Една от най-известните банди се нарича керемидарите и владее района от Парка на възрожденците до Ялта, а сборището й е тогавашната църква „Всех Святих“. Тарторът й е 24-годишният Иван Златния. През 1973 година той вижда на пейка в Парка на възрожденците избягала от дома си осмокласничка от ОУ „Ангел Кънчев“. Между двамата от пръв поглед прехвръкват искри и твърдият мъжкар Иван изведнъж се оказва покорен от едно крехко момиче.
Много години преди излизането на един от златните български филми „Всичко е любов“, част от сюжета му се повтаря с удивителни съвпадения в Русе. 
Иван и Ваня непрекъснато са заедно, девойката бяга от училище заради любимия си, а родителите й
поразпитват тук-там за приятеля на дъщеря си и се виждат в чудо
когато разбират, че малката им рожба се е хванала с изявен квартален хулиган. Бащата на 15-годишната ученичка опитва да я държи изкъсо, не я пуска да излиза след училище, непрекъснато я обработва да скъса със Златния, опитва и с добро, и с лошо, докато  една вечер Ваня просто не се връща у дома.
На третия ден родителите подават сигнал в милицията и първата работа на униформените е да разпитат участници в различните банди в Русе. Така се установява, че 
за последно Ваня е забелязана сред керемидарите
Започва издирването на Златния, но няколко дни от него няма и следа. Всички участници в бандата са подложени на разпит, при който едно момче се огъва и казва, че тарторът им и още едно момче са отвели Ваня в необитаема къща в Нисово, наследствена на  приятеля на главатаря. 
Сформирана е оперативна група, която отива в селото, вдига на крак селския милиционер и къщата е открита за минути. По думите на местния районен инспектор момчето, чиято фамилия притежава къщата, се ползва с добро име в селото. То живее с майка си в града, баща му е починал и от време на време идва да се грижи за двора. Криминалистите се притаяват до оградата и започват да наблюдават обстановката. Около обед забелязват, че Ваня излиза на верандата, до нея идва Златния, а приятелят му снове до кухнята и обратно.
Единият криминалист прескача оградата зад къщата, останалите трима влизат отпред
Следва командата „Стой, не мърдай!“, на която двете момчета и момичето се подчиняват.
Заради оплакването на семейството на ученичката, че била изнасилена от уличен гамен, тя е подложена на гинекологичен преглед, който установява, че тя още не е познала друга любов освен платоническата, но въпреки това е невероятно привързана към избраника си. 
Психолог успява да убеди Ваня да се върне вкъщи. Там е проведен и разговор с родителите да спрат тормоза върху дъщеря си и те променят отношението си спрямо нея. След това се намесва времето. Момичето завършва образованието си, а Златния отива да работи в друг град и така от изпепеляващата им любов остава само един романтичен спомен.