Старши треньорът на „Дунав“ Николай Господинов играе за втори път главна роля във филма „Изгради нов отбор“. Дебютът му бе през 2010 година, когато доведе от други центрове млади и неизвестни баскетболисти, които заиграха с майсторство и характер, но равносметката на финала беше доста противоречива. На 23 юли 2011 година отборът се поздрави с категорична шампионска титла в „А“ група, ала вместо солидните основи да се ползват за надграждане, последва пълен разпад на интересния тим заради липса на пари, а Господинов бе привлечен в „Левски“ като помощник на Константин Папазов.
Второто започване отначало бе през есента на 2014 година. Имаше обаче една съществена разлика - хората, които изградиха шампионския модел на „Дунав 8806“, протегнаха ръка на мъжкия отбор и бившият вече „Дунав 2007“ се вля в семейството на обединения БК „Дунав“. 
Господинов спокойно можеше да остане в „Левски“, но когато получи предложение да се върне в Русе, не размишлява много. Вероятно изборът му бе повлиян и от лични сърдечни мотиви, но не това е важното. Задачата му бе абсолютно същата като през 2010 година - да се сформира стабилен и перспективен отбор. Целта бе една - да се провери дали ще узрее рационално зърно в амбициозната идея този тим да стане пробен камък за евентуално членство в Националната лига.
Отговорът на въпроса няма да е съвсем обективен за толкова кратко време. Ако се съди по резултатите от контролите с елитния „Спартак“ /Плевен/, съставът стои на една черта с отборите в края на опашката от НБЛ и вероятно доста по-назад от тимовете със сериозна селекция като „Лукойл“, „Левски“, „Рилски спортист“ и „Балкан“. Иначе следсезонната рекапитулация на практически съвсем новия отбор бе пето място в „А“ група и нелепо изпусната победа във финала за купата на федерацията.
Истината е, че Господинов работи здраво, сериозно, отговорно, амбициозно, надъхано. С горещо сърце, но и с хладен разум - той е перфекционист в отношението към дисциплината и тренировъчния процес. Не бива да се забравя, че задачата на един наставник в мъжки тим да удържа съблекалнята е доста по-сложна от тази на специалист, който води женски отбор.
В този смисъл се появиха и някои леки пукнатини главно покрай привличането на Филип Самойлович. Някои от състезателите далеч не разцъфтяха от радост от новината за идването на сърбина, но Господинов успя да овладее ситуацията с помощта на клубната управа. 
„Ще играе този, който може да го прави най-добре и се държи като професионалист“, произнесе се старши треньорът.
Интересното бе, че човекът, който би трябвало да се чувства най-наранен от идването на Самойлович, тъй като играе на същата позиция, стисна зъби и не даде никакви признаци, че се чувства обиден. Евгени Хаджирусев зае мястото си на пейката и търпеливо зачака своите минути. Чакаше така спокойно и по мъжки, че всички бяха единодушни - той израсна най-много. 
Ябълката на краткия, минал зад кулисите раздор - Самойлович, остана загадка. Много добър в дрибъла, финта, изнасянето на топката, но неочаквано хазартен и припрян в стрелбите! Може би самочувствието му дойде в повече, а може би така и не успя да се отпусне докрай и да заиграе освободено.
На полюси бе представянето и на Лъчезар Радев. Той бе човекът, около когото Господинов започна да гради новия отбор. Лъчо като че ли загуби по едно време настроението си за игра, но когато поиска, може да бъде полезен. Най-важното в неговия случай е да иска. 
Герасим Николов е противоречива като спортно-технически качества фигура. Казват, че умеел да бъде обединител и да сплотява съблекалнята. Може би затова и получи в движение капитанската лента. На терена обаче е ту разпилян с ранни и странни фаулове, ту нелош стрелец от позиции по фланговете.
Русенското момче Николай Николов доказа, че ключът в интереса на зрителите към мъжкия баскетбол е атракцията. Николай е отличен атлет, способен на чудеса в защита и на зрелище в атака. Забивките и блоковете му са красота, но универсален и важен баскетболист като него се нуждае от повечко постоянство. 
Васил Михайлов пристигна през зимата като една от звездите на „Академик“ /Пд/. Това момче със стаж в университетски тимове на САЩ направи и по-ярки, и по-бледи мачове. Помогна много в борбата за укрепване на защитата, показа добър мерник от всяка дистанция, ала лъжицата катран в кацата с мед при него бе техническото нарушение, изпросено по детински във финала за купата срещу Икономически университет /Варна/. Васко обаче е един от хората, върху чиито плещи може да се работи по надграждане на отбора.
Ростислав Тончев получи малко шансове, а може би заслужаваше повече възможности. Когато стрелбата му тръгне, няма удържане. Когато зацикли, като че ли изчезва от терена. 
Безспорното разочарование бе центърът Денис Титов. Този исполин с ръст от 208 сантиметра бе на моменти толкова плах, неуверен, муден и несръчен, че загуби титулярното си място от ранната есен.
Юношите на „Дунав“ Димитър Илиев, Павел Петков и Калоян Стоянов бяха щипката надежда, че от школата идва някаква вълна. Играха много малко и все в края на мачовете, но публиката им се радваше като на наши, русенски момчета.   
Сега никак не е ясно къде и какъв „Дунав“ ще играе през есента. От гледна точка на високите стандарти при евентуално участие в НБЛ отборът задължително се нуждае от класни подкрепления. Такъв полет към елита означава обаче и значително по-сериозна издръжка. 
Що се отнася до емоцията, публиката на Русе показа с присъствието си, че има нужда от добър и вълнуващ мъжки баскетболен отбор. А и нали предназначението на новата зала е да бъде сцена на различни, горещи и интересни спортни събития от марков калибър.
Сега ни се налага да почакаме, за да разберем дали старши треньорът ще продължи новата лента във „филма“ с изграждането на още по-силен отбор.