Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

Пролетта на 1953 година слага кърваво петно на един от големите заводи в Русе - Захарната фабрика. Работник е намерен убит в къща на завода, в която той е настанен служебно. Трупът на Железаров е открит от негови колеги, които отиват в дома му, за да разберат  защо мъжът не ходи на работа от няколко дни. След като влизат в стаята, работниците го виждат проснат по гръб на пода в локва кръв. По-късно огледът установява, че е с тежка травма на тила, която е причинила смъртта му.
Железаров се ползва с добро име в Захарната
тъй като е член на Българската комунистическа партия /БКП/, при това един от видните й активисти, защото е участвал в първата стачка срещу експлоатацията на човешкия труд в Русе още преди 1944 година. Затова е разбираемо, че заводското и партийното ръководство много държат на своя кадър и убийството ги хвърля в смут. Веднага е подаден сигнал в криминалния отдел на Народната милиция в Русе.
При подобни случаи с партийци ние започваме разследването от А-Б, тъй като първоначално не изключваме версията убийството да е извършено по политически мотиви от противници на БКП, обяснява пред „Утро“ криминалист, чиято е заслугата за разкриване на насилствената смърт, потресла завода.
Първата задача на разследващите е да установят с кого Железаров, който живее сам в заводската квартира, е имал контакт последно. Проверяват се алибитата на колегите му. По време на разпитите им става ясно, че в злощастната вечер Железаров е бил на кино в града и се е върнал с последния автобус. Тогава до Захарна фабрика пътуваше само 4-та обиколна линия, издирихме шофьора, който и бил на смяна тогава, но това ни отне почти два дни. При беседата с него и след като му показахме снимки на Железаров, той си спомни, че във фаталната вечер до крайната спирка в автобуса са останали 7-8 работници от Захарната, които веднага бяха привикани на разпит, спомня си разузнавачът. Първоначално всички твърдят, че са слезли от рейса и са се прибрали в служебните жилища. На повторните разпити обаче
криминалистите прилагат различни професионални хватки
Тогава се появява и първата следа. При един от разпитите на работник е съобщено за убийството на Железаров, което до този момент е пазено в тайна. Човекът разбира, че всъщност целта на безкрайните беседи с него и колегите му, с които е имал малшанса да се вози в един автобус, е да бъде разкрит убиецът. Тогава той казва на разследващите, че след като слезли на последната спирка пред Захарната фабрика, колегата му Антон и съпругата му Дешка са тръгнали заедно с Железаров. Запомнил, че тримата се насочили към дома на партиеца. След това още един работник в завода, който също е бил в автобуса, потвърждава този факт. Криминалистът пък си спомня, че при разпитите на Антон и жена му Дешка и двамата са твърдели, че са се прибрали директно в своята квартира.
Съмненията се засилват и разследващият решава да проучи Антон. Оказва се, че той има досие в криминална милиция заради побоища и хулигански прояви. Антон и жена му отново са привикани на разпит вече като основни заподозрени за убийството на колегата им.
Дешка отначало твърди, че двамата с Антон само са се отбили за малко в къщата на Железаров и са си тръгнали. Съпругът обаче е категоричен, че направо са си отишли вкъщи. Очевидното разминаване в показанията на двамата бързо е отстранено още на следващия разпит, когато Дешка започва енергично да отрича, че са се отбили при Железаров. Всичко това само
засилва убедеността на разследващия, че е на прав път
Наложи се да вкарам двамата в отделни килии в ареста, за да видят какво ги очаква, ако продължат да лъжат, и след това всеки ден ги разпитвах, разказва криминалистът.
Една вечер след поредния разпит нервите на Антон не издържат и той кресва: „Разберете, само изпратихме Железаров до къщата му и се прибрахме, друга истина няма“. Следващият ход на разследващия е да го увери, че му вярва, като му предлага да разпита жена му пред него, но при условие когато Дешка влезе в стаята, Антон да каже: „Аз казах истината, кажи сега и ти истината“. Антон се съгласява, защото смята, че това е поредният блъф. Но не след дълго чува в коридора стъпките й, които приближават стаята и той става неспокоен. Когато Дешка се появява на вратата, Антон скача и започва да крещи: „Искате да ме накарате да кажа, че аз съм убил Железаров, но това не е истина“ и рухва с хлипане на стола. За разследващия криминалист вече няма съмнение, че Антон е убиецът на Железаров.
Двамата са оставени в ареста и минават няколко дни, без да ги викат на разпит. Това изнервя Дешка и тя проговаря, защото не й се стои в килията. Разказва, че след като слезли от автобуса във фаталната нощ тя и Антон отишли в къщата на Железаров и седнали на чашка да обсъждат проблемите в завода. Замаяни от изпития алкохол, двамата мъже заформят лют скандал, който прераства в ръкопашен бой. Антон е по-млад и по-як, а побоищата са му направо втори занаят. Той забива силно кроше в лицето на Железаров и го просва на земята. Когато пада, партийният деец удря главата си в печката и издъхва. Семейството тихомълком се прибира вкъщи. Антон продължава да ходи на работа все едно, че нищо не се е случило. Дешка си гледа домакинската работа, без да говори със съседите си.
След като разбира, че жена му го е натопила и че вече не може да отрича,
Антон измисля своя версия за убийството
Твърди пред разследващия криминалист, че по някое време на пиячката отишъл до тоалетнта, а като се върнал, заварил Железаров да притиска Дешка до себе си, а тя правела отчаяни опити да се отскубне. Това го ядосало до смърт и той ударил силно колегата си, който паднал върху печката, а от тила му започнала да тече кръв. Двамата с Дешка установили, че Железаров е мъртъв, прибрали чашките по местата им, сложили шишето с ракията в шкафа и след като заличили всички следи, си тръгнали. Дешка също започва да поддържа тази версия с оправданието, че отначало не е казала истината, за да не опетни авторитета на уважавания в Захарната фабрика член на Партията.
Антон е изправен на съд. Магистратите приемат версията на Антон за убийството, защото и Дешка я поддържа. Осъждат го на 4 години строг тъмничен затвор за убийство по непредпазливост в изблик на ревност. Бях сигурен, че това е скалъпена версия от Антон, но понеже и Дешка казваше същото, и то под клетва, а други свидетели на скандала в стаята липсваха, нищо повече не успях да направя, за да изоблича Антон като убиец по хулигански подбуди, казва криминалистът.