В нощта на 30 април срещу 1 май 1945 г. върху покрива на германския Райхстаг е издигнато червеното знаме на Победата. Пропагандата от времето на тоталитаризма назоваваше единствено имената на сержант Михаил Егоров и младши сержант Мелитон Кантария. Това обаче не е истина – те са водени от лейтенант Алексей Берест, който ги е влачил нагоре почти насила, но чието име преднамерено е зачеркнато лично от маршал Жуков.Украинецът Алексе́й (Олексий) Проко́певич Бе́рест е роден 9 март 1921 г. в Сумска област. През октомври 1939 г. като доброволец отива в Червената армия и участва в Съветско-финландската война.

През Втората световна война изминава пътя от редник до заместник-командир по политическата част на 1-и батальон в 756-и стрелкови полк на 150-та стрелкова дивизия.

В края на април 1945 г. всичките девет дивизии, влизащи в 3-та ударна армия и трябва да превземат центъра на Берлин, включително Райхстага, получават по едно червено знаме. Знаме №5 се пада на 150-та стрелкова дивизия на генерал-майор В. Шатилов. Командирът на 756-ти полк полковник Ф.Зинченко лично го предава на лейтенант Алексей Берест със заповед да го издигне над Райхстага. Изборът на полковника не е случаен: "Честен, храбър и справедлив" - пише в характеристиката на Берест.

Берест лично води две роти при превземането на долния етаж на Райхстага. След полунощ той взема двамата разузнавачи М. Егоров и М. Кантария и подкрепяни от двайсетина автоматчици от ротата на И. Сянов, тръгват към покрива. На втория етаж започва престрелка. Стълбищата са разрушени и се налага бойците да се катерят един върху друг. Пръв на покрива се качва Берест, след което той изтегля войниците със знамето.

После пред командира на батальона капитан Неустроев лейтенантът докладва, че знамето е поставено на най-видното място - върху бронзовата конна скулптура на кайзер Вилхелм. "Няма ли да се откъсне?"- пита командирът. "Сто години ще стои!- отговаря Берест.- Ние го вързахме с ремъци към коня".

Съществува документ с дата 30 април, подписан от генерал-полковник Кузнецов, командващ 3-та ударна армия, и генерал-майор Литвинов, член на Военния съвет на същата армия: "Храбрите воини - комунистът лейтенант Берест, комсомолецът сержант Егоров и безпартийният младши сержант Кантария издигнаха знамето над сградата на германския парламент..."

През нощта на 2 май лейтенант Берест изпълнява още една изключително рискована задача: по заповед на командването, преоблечен в униформа на съветски полковник, Берест лично води преговори с ръководството на остатъците от 5-хилядния гарнизон в Райхстага, принуждавайки ги да капитулират.

За „изключителна смелост и мъжество, проявено в боевете”, Берест е представен за награждаване със Златна звезда на Герой на Съветския съюз, но е награден само с орден „Червено знаме”.

На 20 юни 1945 г. Знамето на победата е откарано със самолет Ли-2 при специални воински почести в Москва. На 24 юни на Парада на победата то предвожда на специален автомобил сборните полкове по Червения площад. Берест обаче не е удостоен да участва в него.

Чак на 8 май 1946 г. излиза указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за присвояване на званието "Герой на Съветския съюз" на офицерите и сержантите, издигнали знамето на победата над Райхстага в Берлин: капитан Давидов В.И., сержант Егоров М.А., младши сержант Кантария В.М., капитан Неустроев С.А., старши сержант Самсонов Н.Я.

Името на лейтенант Берест е обвито в мълчание и обречено на забрава. Отговор на тази загадка дава генерал-лейтенант Телегин, член на Военния съвет на 1-и Белоруски фронт. През 1961 г. в разговор Телегин казва Неустроев: "За всичко е виновен Жуков. Той не обичаше политработниците. Като видя длъжността на Берест и се провикна "Още един комисар ли?" и го задраска".

Съществува и допълнителна версия защо Берест е пренебрегнат: той е прям, смел и не е понася лъжата. Украинецът не се е страхува да разказва как, буквално хващайки ги за яката, е "изкачвал" знаменосците Егоров и Кантария на покрива на Райхстага. Освен това той влиза в конфликт със зловещия отдел СМЕРШ.

Берест приключва службата си в армията през 1948 г. в Севастопол. След това в Ростовска област завежда районен отдел за кинефикация.

През 1953 г. Берест е набеден, че присвоява служебни пари. Разяреният Берест изхвърля ревизора през вратата и получава 10 г. затвор. Казват, че Егоров и Кантария, които по това време се къпят в слава и имат достъп до "върха", биха могли да ходатайстват за украинеца, но не го правят. Правят го други хора. Те пишат до най-различни инстанции и през 1958 г. той е амнистиран и излиза на свобода.

След освобождаването се връща в Ростов на Дон. Работи като пясъкоструйчик и почиства отливки в стоманолеярния цех на завода „Ростселмаш”.

В началото на 60-те години е направен опит за внасяне на яснота кой всъщност е издигнал знамето на Победата. В 6-томното издание на "История Великой Отечественной войны" вече се споменава истината. Но Леонид Брежнев, дошъл на власт след Никита Хрушчов, не иска да нарушава традицията и за общественото мнение герои остават Егоров и Кантария.

Алексей Берест загива на 49-годишна възраст през 1970 г., спасявайки момиченце, паднало на релсите под влак. Детето спасява, а себе си не успява. Погребан е в гробището на село Алексеевка в покрайнините на Ростов на Дон.

На 6 май 2005 г. за храброст в Отечествената война, за лично мъжество и героизъм по време на Берлинската операция, както и за издигане на Знамето на победата, с указ на Президента на Украйна на Алексей Берест посмъртно е присвоено званието „Герой на Украйна”.