Поредният бляскав триумф на русенския балет, който пожъна пламенни овации от публиката точно на Международния ден на танца, за пореден път извика на сцената директорката на трупата Силвия Томова. Тя излезе - стремително, отдадено, и един по един улавяше солистите за ръка и ги изпращаше сякаш със замах към светлините на рампата, за да се поклонят на залата, изправила се на крака във възторг от новата премиера. 
Томова не криеше, че е щастлива - от това, което нейните танцьори показаха, и от това, че публиката оцени дарбата на артистите да излязат от „кожата“ на класиката и да представят свободата на модерния балет. 
Класиката е облечена - и то много, понякога дори натруфена, макар и с изящни и красиви костюми, казва Силвия Томова. А в модерния балет всичко е семпло, изчистено до предел, тялото сякаш остава насаме със себе си и с изкуството да предадеш с движение бурята от емоции, които бушуват в душата. „Когато гледаш съвременен танц, си казваш: колко красиво е човешкото тяло, колко съвършено е то! А това е и една от задачите на модерния балет - не само да разказва по интригуващ и ангажиращ начин за проблемите, които вълнуват съвременника, но и да покаже изяществото на пластичното тяло“, разсъждава Томова и допълва: „Божествени тела! -  може би това е илюстрацията или словесния образ на метафората, която означава много! И прекрасното е, че това усещане се предава на публиката - и това е един изумителен контакт“. 
Когато това го казва Силвия Томова, може да й се вярва безпрекословно. 
Като прима балерина на Националната опера и балет тя има над 120 роли
90 от които главни и в класически, и в модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета-Одилия от „Лебедово езеро“, Мирта от „Жизел“, Маргарита Готие от „Дамата с камелиите“, Демна от „Огненият танцьор“, Елина от „Козият рог“, Есмералда от „Парижката Света Богородица“, Поли от „Бумеранг“ и други. Лауреат е на международни балетни конкурси, многократно и сама е журирала - в Добрич, Париж, Люксембург, Варна, Перм. От 1996 г. е председател на Националния комитет за танцово изкуство за България към ЮНЕСКО. 
Още като прима балерина на Софийската опера и балет Силвия Томова преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов български университет. Нейни ученици са едни от най-добрите български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и вече с успешна реализация на международна сцена. От 2003 до 2007 г. е художествен ръководител на Националния балет, а от 2005 г. е изпълнителен директор на Българската балетна асоциация. В това си качество Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международно сътрудничество и представяне на млади артисти и дебютни продукции. В последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в Италия. 
От 2009 до 2010 г. тя е художествен ръководител на балета на Пловдивската опера. А от септември 2013 г. е директор на балетната трупа на Русенската опера. 
„Когато маестро Найден Тодоров /директорът на Държавна опера Русе - б.а./ ми предложи да ръководя трупата тук, аз помолих да я видя, да се запозная с нея - това беше моето условие. Видях, че това са млади хора и това бе решаващо за мен, за да дам съгласието си. Видях, че имат потенциал. За мен е важно хората да са отворени за много работа и много експерименти, за много учене и отдаденост. А младите са готови и да се учат, и да реагират на провокации - особено когато пред тях стои интригуващата перспектива да напредват, работата им да има смисъл, да пробват нови и нови неща. Точно това видях в русенската трупа и затова дадох съгласието си. И ето че сега вече мога да кажа, че 
днес те са наистина една истинска балетна трупа! 
Фактът, че стигнахме дотук - до един жив организъм, ни дава основание да се поздравим: можем го!“, прави равносметка Томова. Оттук нататък следва преминаването към друг вид познание - но трябва да си готов за него, коментира тя, като възкликва за своите артисти: „С всеки ден стават все по-добри, все по-интересни, много са впечатляващи, наистина!“. 
Русе стана едно привлекателно място за работа, констатира директорката на балета, като има предвид, разбира се, своята сфера. В последно време трупата се увеличава, тъй като идват много нови балетни артисти. Само преди дни Антон Иванов, един от участниците в хореографската миниюатюра на българина от Франция Християн Бакалов, призна: „Аз избягах от София и дойдох в Русе, за да играя балет!“. И това признание означава много. Сега остава да оправим и заплатите на хората и всичко ще бъде наред, усмихва се невярващо ръководителката на трупата. Те са си изработили тези пари, които им се полагат - толкова труд и толкова всеотдайност трябва да имат адекватно възнаграждение, редно е да бъде така!, убедена е Томова. 
Тя най-добре знае колко часове труд - понякога напълно изтощителен, стои зад въздушното изящество, ефирните движения, лекотата на битието, пресъздадена в танц на сцената. Тя знае това отдавна. 
Още 4-годишна започва да учи балет
Първо в школи, след това в Балетното училище. „Това беше моето лично желание. Нямам спомен някога да съм искала да стана нещо друго. Емоции, настроения, реплики, атмосфера - всичко виждах в танц, в движения и затова за мен нямаше нищо по-естествено от това да се оставя в съзвучие с моята собствена вътрешна потребност и да стана балерина. С огромно желание и страшно постоянство се движех към Балетното училище“, разказва директорката на русенския балет. Занимавала се е и с художествена гимнастика, със спортна гимнастика, където треньорите оценявали добрите й данни и искали да правят от нея състезател, но тя дори не поставяла това на обсъждане - защото знаела, че Е БАЛЕРИНА. Просто й оставало само да се подготви за това.
След третата си година в софийското балетно училище заминава за Меката на балета - Санкт Петербург. Тогава Силвия е 13-годишна, а след още три години, след като завършва шести клас, е приета в прочутата Държавна балетна академия „А.Я.Ваганова“ в Питер, тогава все още Ленинград. Академията, която носи името на една от легендарните руски балерини Агрипина Яковлевна Ваганова, е основана още през 1738 година от императрица Анна Йоановна и още оттогава се смята за една от най-добрите в света. Това е възможно най-доброто място за обучение на балетни артисти, категорична е Силвия Томова. Времената се менят, сега няма междудържавни спогодби, които преди улесняваха обучението там, но академия „Ваганова“ си остава мястото, което подготвя най-добрите артисти, добавя тя. А Петербург просто диша с балет, театър, опера, изкуство. 
Като се прибирахме от училище, мятахме чантите и тичахме към Мариинския театър
разказва Силвия Томова. Невският проспект, Исаакиевският събор, Нева, изумителните богатства от картини и статуи в Ермитажа, където е обикаляла безброй пъти - тези нейни питерски пътеки остават за цял живот в душата й. Имахме удивителни преподаватели - пък аз самата имах и страхотен късмет точно на нас да ни преподават имена като Генслер, Сафронова, връща се назад във времено примата. Людмила Сафронова ни преподаваше класика, тя е известна с това, че всеки неин клас задължително вади по една световна балерина, обяснява Томова. И днес тя помни думите на своята преподавателка, която често казвала на своите ученици: „Балетът е изкуството на младите. Трябва много да цените всеки миг, защото завесата се отваря - затваря, отваря - затваря и в следващия миг всичко вече е свършило!“. 
Да, наистина животът на сцената за балетния артист е кратък, но от него зависи този кратък по време път да бъде щастлив, и пак от него зависи какво ще последсва след това, убедена е Силвия Томова. Трудът наистина е неистов - но минавайки през лишения и страдания, ти достигаш до това, което е най-важното за теб, казва тя. „Много често се случва колеги или приятели като ни гледат отстрани как изглеждаме след репетиции, да ни питат: Защо го правите?
Защо си го причинявате - изтощението, мускулната треска, нечовешката умора?
А ти блестиш, светиш - защото знаеш, че си се доближил до онова съвършенство, което преследваш. И на следващия ден след 12 часа идваш пак в залата - въпреки болките... Но всичко е Божа работа. Не всеки може да стане звезда. Има много можещи и талантливи, има и много добри работници. Природата е предвидила за всеки различни заложби и различна мисия. И колкото по-бързо един човек разбере какво е заложено в него, толкова по-добре е“, казва Томова. 
„Балетът е докосване до някаква друга любов. Не, това не е страст, която може да избухне и да прегори. Балетът е обич завинаги! Посветеност, която няма варианти и алтернативи. Каквато е обичта на майката към детето. Тя ти дава много повече от всичко останало - и те кара да си верен към това, което правиш. Защото балетът е и много отмъстително изкуство - ако не си честен към него. Той те променя много като човек, прави те по-извисен, по-цялостен, по-истински... Затова ние, балетните артисти, не възприемаме това, което правим, като саможертва или като изтощителни лишения. Но много добре знаем, че балетът не нито раница, нито куфар - не е товар, а вътрешна необходимост, към която Господ е добавил дарба. И за теб остава да се заемеш с този необработен брилянт, който ти е даден - и да почистваш грижливо и старателно - фасетка по фасетка, за да блесне накрая и да зарадва и теб, и другите хора. А когато успееш да направиш това, ти се чувстваш друг човек. И заради това си заслужава“, убедена е директорката на русенската трупа. И не крие удовлетворението си от спектлите на русенската трупа „Кармен“, „Ромео и Жулиета“, „Полет към светлината“, а сега и „Откровения“ доказват безапелационно, че Русе отново е име за балетните артисти в цялата страна.
Тук се чувствам добре - имам прекрасна трупа, имам прекрасни артисти, мога да направя страхотни спектакли, е, не мога да направя ремонт, но се надявам това, което правим, да бъде оценено и този, който може да направи ремонта, да се заеме с това, което пък той сигурно прави най-добре, казва Томова. И вече гледа към следващото предизвикателство на магията, която е нейна съдба.