От 4-годишна Силвия Томова знаела, че е балерина. Оставало й само да се подготви
Томова не криеше, че е щастлива - от това, което нейните танцьори показаха, и от това, че публиката оцени дарбата на артистите да излязат от „кожата“ на класиката и да представят свободата на модерния балет.
Класиката е облечена - и то много, понякога дори натруфена, макар и с изящни и красиви костюми, казва Силвия Томова. А в модерния балет всичко е семпло, изчистено до предел, тялото сякаш остава насаме със себе си и с изкуството да предадеш с движение бурята от емоции, които бушуват в душата. „Когато гледаш съвременен танц, си казваш: колко красиво е човешкото тяло, колко съвършено е то! А това е и една от задачите на модерния балет - не само да разказва по интригуващ и ангажиращ начин за проблемите, които вълнуват съвременника, но и да покаже изяществото на пластичното тяло“, разсъждава Томова и допълва: „Божествени тела! - може би това е илюстрацията или словесния образ на метафората, която означава много! И прекрасното е, че това усещане се предава на публиката - и това е един изумителен контакт“.
Когато това го казва Силвия Томова, може да й се вярва безпрекословно.
Като прима балерина на Националната опера и балет тя има над 120 роли
90 от които главни и в класически, и в модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета-Одилия от „Лебедово езеро“, Мирта от „Жизел“, Маргарита Готие от „Дамата с камелиите“, Демна от „Огненият танцьор“, Елина от „Козият рог“, Есмералда от „Парижката Света Богородица“, Поли от „Бумеранг“ и други. Лауреат е на международни балетни конкурси, многократно и сама е журирала - в Добрич, Париж, Люксембург, Варна, Перм. От 1996 г. е председател на Националния комитет за танцово изкуство за България към ЮНЕСКО.
Още като прима балерина на Софийската опера и балет Силвия Томова преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов български университет. Нейни ученици са едни от най-добрите български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и вече с успешна реализация на международна сцена. От 2003 до 2007 г. е художествен ръководител на Националния балет, а от 2005 г. е изпълнителен директор на Българската балетна асоциация. В това си качество Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международно сътрудничество и представяне на млади артисти и дебютни продукции. В последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в Италия.
От 2009 до 2010 г. тя е художествен ръководител на балета на Пловдивската опера. А от септември 2013 г. е директор на балетната трупа на Русенската опера.
„Когато маестро Найден Тодоров /директорът на Държавна опера Русе - б.а./ ми предложи да ръководя трупата тук, аз помолих да я видя, да се запозная с нея - това беше моето условие. Видях, че това са млади хора и това бе решаващо за мен, за да дам съгласието си. Видях, че имат потенциал. За мен е важно хората да са отворени за много работа и много експерименти, за много учене и отдаденост. А младите са готови и да се учат, и да реагират на провокации - особено когато пред тях стои интригуващата перспектива да напредват, работата им да има смисъл, да пробват нови и нови неща. Точно това видях в русенската трупа и затова дадох съгласието си. И ето че сега вече мога да кажа, че
днес те са наистина една истинска балетна трупа!
Фактът, че стигнахме дотук - до един жив организъм, ни дава основание да се поздравим: можем го!“, прави равносметка Томова. Оттук нататък следва преминаването към друг вид познание - но трябва да си готов за него, коментира тя, като възкликва за своите артисти: „С всеки ден стават все по-добри, все по-интересни, много са впечатляващи, наистина!“.
Русе стана едно привлекателно място за работа, констатира директорката на балета, като има предвид, разбира се, своята сфера. В последно време трупата се увеличава, тъй като идват много нови балетни артисти. Само преди дни Антон Иванов, един от участниците в хореографската миниюатюра на българина от Франция Християн Бакалов, призна: „Аз избягах от София и дойдох в Русе, за да играя балет!“. И това признание означава много. Сега остава да оправим и заплатите на хората и всичко ще бъде наред, усмихва се невярващо ръководителката на трупата. Те са си изработили тези пари, които им се полагат - толкова труд и толкова всеотдайност трябва да имат адекватно възнаграждение, редно е да бъде така!, убедена е Томова.
Тя най-добре знае колко часове труд - понякога напълно изтощителен, стои зад въздушното изящество, ефирните движения, лекотата на битието, пресъздадена в танц на сцената. Тя знае това отдавна.
Още 4-годишна започва да учи балет
Първо в школи, след това в Балетното училище. „Това беше моето лично желание. Нямам спомен някога да съм искала да стана нещо друго. Емоции, настроения, реплики, атмосфера - всичко виждах в танц, в движения и затова за мен нямаше нищо по-естествено от това да се оставя в съзвучие с моята собствена вътрешна потребност и да стана балерина. С огромно желание и страшно постоянство се движех към Балетното училище“, разказва директорката на русенския балет. Занимавала се е и с художествена гимнастика, със спортна гимнастика, където треньорите оценявали добрите й данни и искали да правят от нея състезател, но тя дори не поставяла това на обсъждане - защото знаела, че Е БАЛЕРИНА. Просто й оставало само да се подготви за това.
След третата си година в софийското балетно училище заминава за Меката на балета - Санкт Петербург. Тогава Силвия е 13-годишна, а след още три години, след като завършва шести клас, е приета в прочутата Държавна балетна академия „А.Я.Ваганова“ в Питер, тогава все още Ленинград. Академията, която носи името на една от легендарните руски балерини Агрипина Яковлевна Ваганова, е основана още през 1738 година от императрица Анна Йоановна и още оттогава се смята за една от най-добрите в света. Това е възможно най-доброто място за обучение на балетни артисти, категорична е Силвия Томова. Времената се менят, сега няма междудържавни спогодби, които преди улесняваха обучението там, но академия „Ваганова“ си остава мястото, което подготвя най-добрите артисти, добавя тя. А Петербург просто диша с балет, театър, опера, изкуство.
Като се прибирахме от училище, мятахме чантите и тичахме към Мариинския театър
разказва Силвия Томова. Невският проспект, Исаакиевският събор, Нева, изумителните богатства от картини и статуи в Ермитажа, където е обикаляла безброй пъти - тези нейни питерски пътеки остават за цял живот в душата й. Имахме удивителни преподаватели - пък аз самата имах и страхотен късмет точно на нас да ни преподават имена като Генслер, Сафронова, връща се назад във времено примата. Людмила Сафронова ни преподаваше класика, тя е известна с това, че всеки неин клас задължително вади по една световна балерина, обяснява Томова. И днес тя помни думите на своята преподавателка, която често казвала на своите ученици: „Балетът е изкуството на младите. Трябва много да цените всеки миг, защото завесата се отваря - затваря, отваря - затваря и в следващия миг всичко вече е свършило!“.
Да, наистина животът на сцената за балетния артист е кратък, но от него зависи този кратък по време път да бъде щастлив, и пак от него зависи какво ще последсва след това, убедена е Силвия Томова. Трудът наистина е неистов - но минавайки през лишения и страдания, ти достигаш до това, което е най-важното за теб, казва тя. „Много често се случва колеги или приятели като ни гледат отстрани как изглеждаме след репетиции, да ни питат: Защо го правите?
Защо си го причинявате - изтощението, мускулната треска, нечовешката умора?
А ти блестиш, светиш - защото знаеш, че си се доближил до онова съвършенство, което преследваш. И на следващия ден след 12 часа идваш пак в залата - въпреки болките... Но всичко е Божа работа. Не всеки може да стане звезда. Има много можещи и талантливи, има и много добри работници. Природата е предвидила за всеки различни заложби и различна мисия. И колкото по-бързо един човек разбере какво е заложено в него, толкова по-добре е“, казва Томова.
„Балетът е докосване до някаква друга любов. Не, това не е страст, която може да избухне и да прегори. Балетът е обич завинаги! Посветеност, която няма варианти и алтернативи. Каквато е обичта на майката към детето. Тя ти дава много повече от всичко останало - и те кара да си верен към това, което правиш. Защото балетът е и много отмъстително изкуство - ако не си честен към него. Той те променя много като човек, прави те по-извисен, по-цялостен, по-истински... Затова ние, балетните артисти, не възприемаме това, което правим, като саможертва или като изтощителни лишения. Но много добре знаем, че балетът не нито раница, нито куфар - не е товар, а вътрешна необходимост, към която Господ е добавил дарба. И за теб остава да се заемеш с този необработен брилянт, който ти е даден - и да почистваш грижливо и старателно - фасетка по фасетка, за да блесне накрая и да зарадва и теб, и другите хора. А когато успееш да направиш това, ти се чувстваш друг човек. И заради това си заслужава“, убедена е директорката на русенската трупа. И не крие удовлетворението си от спектлите на русенската трупа „Кармен“, „Ромео и Жулиета“, „Полет към светлината“, а сега и „Откровения“ доказват безапелационно, че Русе отново е име за балетните артисти в цялата страна.
Тук се чувствам добре - имам прекрасна трупа, имам прекрасни артисти, мога да направя страхотни спектакли, е, не мога да направя ремонт, но се надявам това, което правим, да бъде оценено и този, който може да направи ремонта, да се заеме с това, което пък той сигурно прави най-добре, казва Томова. И вече гледа към следващото предизвикателство на магията, която е нейна съдба.