Как са правели капанците своите сватби - тази тема отвела неотдавна гимназистите от клуб „Отечество“ в СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“ в Гецово. Темите, върху които поставяме акцент тази година, са свързани с едни от най-интересните и впечатляващи обичаи в околностите на Русе - на капанците и на хърцоите, обяснява ръководителят на клуба, преподавателят по философия Сергей Димитров. Той от години съумява да запали момичетата и момчетата и да ги поведе на етнографските експедиции, по време на които учениците записват автентични разкази на възрастни жители на селата, слушат техни песни, разглеждат шевици, носии, опитват храни и, разбира се, снимат - много и с удоволствие. 
Миналата есен на капанския фестивал се запознах с ръководителката на групата за автентичен фолклор от Гецово Веселина Димова и й разказах за нашия клуб, припомня си преподавателят. Когато Димова научила за експедиците на младежите, веднага отправила покана: „Идвайте при нас, ще ви направим седянка!“.
Когато тийнейджърите от 11 и 12 клас на Европейското училище пристигнали, сварили капанските си домакини пременени с носии, запалили камината, подредили софра с традиционни техни гозби. И две певици и един акордеонист. Посрещнаха ни така, както капанци посрещат гости - още от вратата с хляб и сол, а като влязохме, за отрицателно време се оказа, че бариерите на възрастта са свалени и разговорът потръгна оживено, разказва Сергей Димитров. И добавя: „Капанците всъщност на най-старите българи, те и до днес си спазват всички обичаи, подредбата - и на домовете, и на трапезата, се прави с много усет и чувство за красивото. Такива са и дворовете им - отпред задължително има градинка с цветя, непременно със здравец и обезателно с чимширови храсти. Кладенецът, асмите пред къщата - всичко си е на точното място и радва окото“. 
И преподавателят, и гимназистите останали силно впечатлени от разказите на домакините за това как са се правели сватбите едно време. 85-годишната баба Величка и още три нейни дружки се върнали назад във времето и споделили спомени за закачките, които си разменяли моми и момци - на седенките, на хорото на мегдана, на връщане към дома с пълните с вода менци... Изпращането на сватовете, годежът и самата сватба - това са все ритуали, които при капанците са изключително колоритни и интригуващи - като, например, обичаят младоженката преди венчавката да ръси с босилек и да хвърля просо за здраве и берекет, а младоженецът в това време да я гледа през сребърна гривна... 
Много песни и шеговити истории изпели и разказали домакините от Гецово на своите русенски гости. Специално внимание било отделено на капанската кухня - жените били приготвили едни от емблематичните ястия като раки /чушки, пълнени с булгур/, баници, боб, приготвен в гърне, истинско кисело мляко /от онова, със забравения вече вкус, дето като обърнеш менчето, то не пада от него/. Най-много адмирации събрали капанските сладкиши, в които не се използва захар, а се слага маджун. Красоти невероятни, а за вкуса - да не говорим, разказва Сергей Димитров и обяснява, че капанките наистина са ненадминати майстори на сладките неща. А момичетата и момчетата на сбогуване си обещали с домакините, че тази тяхна първа среща няма да бъде последна.