Осемнадесет иконостаса, сътворени от Пламен Минчев и неговия екип от русенската марка „Грифон“, греят в различни православни черкви в България и в чужбина. Само преди двадесетина дни резбарят, чието изкуство стопля погледите и кара в душите на хиляди хора да поникват доброта и обич, бе в Зографския манастир - тъкмо там е монтиран вече осемнадесетият поред иконостас, изработен с любов и преклонение пред вярата и устоите. 
Мащабната творба на русенския майстор, който отдавна си е завоювал име не просто на сърцат и вдъхновен творец, а най-вече на човек, който съчетава изкуството със смирението и пиетета, краси новата църква в българския Зографски манастир на полуостров Атон. 
Преди около година русенският майстор, който е известен със своите иконостаси, владишки тронове и друга фина и прекрасна храмова утвар, бил потърсен от бизнесмена Стефан Стефанов. Мъжът, който е управител на фирма „Техномаш“ в Сливен, е познат като един от най-големите дарители в страната. А от няколко години той финансира строителните и реставрационни дейности в българския манастир „Свети Георги Зограф“ в Атон, както и ремонтите на няколко храма в Сливенска епархия и в страната. 
Стефан Стефанов направил предложение именно Пламен Минчев и неговият екип да изработят иконостаса 
за новата църква, която е съградена в българската света обител на Света гора - храма „Света Троица“.
Изготвихме проекта, документацията, а след това проектът бе съгласуван и с управата на Зографския манастир, получихме одобрението на игумена на Зограф Амвросий, разказва русенецът. След като тези необходими и задължителни процедури били спазени, започнала и същинската работа по иконостаса. За четири месеца го направихме, добавя майсторът на приказките от дърво и вплетена в него молитвена песен. 
По Петковден миналата година готовият иконостас е превозен до Атон и монтиран в храма. Така вече блесна с цялата си красота - а позлатата върху резбованото орехово дърво /най-подходящото и всъщност класическо за направата на такива резби и пластики/ е от специално 22-каратово немско злато, обясняват Пламен Минчев и неговата съпруга Даниела. Открояват се и изпъкват гирляндите от цветя, птиците, накацали по дверите, както и 
пиленцето, символизиращо Божията майка, вгледано благо и с някаква сдържана радост 
в красотите, преливащи по резбованите пана. Пламен Минчев припомня църковното предание, според което когато апостолите след смъртта на Иисус Христос си разпределят кой от тях къде да проповядва, на Богородица се паднала Грузиния, но ангел Господен й известил, че на нея й се пада друга страна, където сам Бог ще я проводи. В това време възкресеният от Христос Лазар, който по това време бил епископ Кипърски, поканил Божията майка да му гостува и й изпратил кораб да дойде. Тя потеглила, но духнал силен вятър и отнесъл кораба в пристанището на Атонската планина, която в това време била препълнена с идоли. Самите идоли призовали народа да посрещне Богородица и да й се поклони - на нея и на нейния Син, а тя пък благословила: „Благодатта Божия да пребъде на това място и върху пребиваващите тук с вяра и благоговение... Аз ще бъда застъпница на това място и гореща за него ходатайка пред Бога“.  
Всички символи и детайли в иконостаса са издържани в духа на традицията, в класическия български зографски маниер, който отличава най-добрите образци от това изкуство. И няма как да бъде инак, казва 
Пламен Минчев, който сам е следовник на традицията
и своето уважение и отговорност вплита във всяка своя работа, особено когато става реч за символни за православието и храмовото обзавеждане и украса творби.
Когато пред мен стои такава задача, аз знам, че нося отговорност, казва Пламен Минчев.
Българската пластика от най-далечни времена е изключително професионално и отговорно извайвана, така че когато човек пристъпва към изработването на иконостас за храм - символ и изразител на традицията, той трябва да придаде тъкмо това звучене - на традицията, на посланията, предавани от поколения през вековете, на онези устои, които точно поради непоклатимостта на вярата са преминали през столетията и са донесли и до нас истините, казва майсторът. 
Не мога да кажа, че мястото, за което е предназначен иконостасът, определя и отговорността в процеса на работа - с други думи, когато работим по поръчка за малка църквица в българско село, го правим не по-малко отговорно и отдадено, отколкото когато задачата ни е да украсим, примерно, българския параклис в Будепеща, или както беше с църквата в Зограф, размишлява на глас Пламен Минчев. Така или иначе, когато се залавяш да правиш такива свети неща, които стават неделима част от цялостното излъчване на храма, и дума не може да става за делене на „малки и големи“ храмове, на „престижни и непрестижни“.
Щом е храм - то е свято място
А, разбира се, самият Атон налага допълнителен отпечатък върху настройката, с която майсторът и колегите от екипа му работят по иконостаса за „Св.Троица“. Заставаш пред дървото и пристъпваш към работата с разбирането, че то ще бъде поставено на възможното най-високо място - и че оставяш нещо, по което ще се чете не само твоето произведение, а ще се чете времето, ценностите на епохата, устоите, казва русенският майстор. И в този смисъл отговорността е по-голяма - и това се усеща през цялото време, докато работиш, добавя той. Съзнанието, че твоя творба остава на това място, където могат да се видят невероятни уникални съкровища на изкуството, казва русенецът. И припомня, че в храма „Св.св.Кирил и Методий“ в Зографския манастир се съхраняват икони от всички епохи, олтарни двери, образци от различни периоди - те са подредени в невероятна експозиция, попълнена с творби, намерени в някогашни скитове и килии на монаси, сега вече изоставени от обитателите си. Представяте ли си, там има олтарна двер от времето на Хрельовата кула - това е 13 век! - възкликва Пламен Минчев. 
Ние, българите, все страдаме от липсата на доказателства, че сме били 
- това ни е май най-ущърбното чувство, което ни създава доста комплекси, продължава нишката на размисли майсторът. И ето че там - в Зографската обител, са събрани тъкмо тези доказателства, които ни липсват и които недвусмислено говорят, че не само сме били, а и сме били достойно и внушително, казва резбарят. Още стражевата кула, която те посреща на пристанището Зограф /на полуострова, който по същество си е остров, свързан с мъничка ивица земя с материка, почти всеки манастир си има свое пристанище/ - веднага те грабва и те отвежда към други измерения, разказва майсторът, който съвсем неотдавна се е завърнал от второто си поклонничество на светите земи. Нашият манастир на Атон е като укрепен град, а освен това има много скитове, килии, които датират от стародавни времена, като част от тях и сега са населени с монаси. Атон наистина е много специално място, което променя хората - много свещено място, заредено с енергия, казва Пламен Минчев. Ние дори не винаги си даваме сметка, че може да съществува и сега - във времената на супертехниката и преодоляването на разстоянията - подобно място, на което много хора да се молят за добри неща, добавя той. И не крие, че това носи спокойствие и равновесие - самото съществуване на едно такова място, което е тъй хармонично, тъй човеколюбиво и тъй истинско и потребно особено сега, 
когато добродетелите и достойнството стават все по-дефицитни...
В момента в църквата „Света Троица“ правят мозайките, не мога да кажа кога ще бъде приключена работата по тях, но вероятно след това ще бъде осветен целият храм, казва Минчев. Особено вълнуващ за него бил моментът, в който игуменът на манастира „Св.Георги Зограф“ дядо Амвросий сложил светото евангелие и мощите на светците в иконостаса. Усещането наистина е удивително и трудно може да се намери нещо, с което да се сравни и съизмери, признава русенецът. 
В момента той и хората от екипа му работят върху нов иконостас - вече 19-и поред в биографията на фирма „Грифон“. Този път за църквата в село Кранево край Варна. В „Грифон“ се радват на всичките си „рожби“, които са станали част от малки и големи храмове и параклиси - в Добрич, Велико Търново, Нова Загора, Варна, но също и в селата Гурково, Житница, Орлова могила, Стожер, Змеево, Александрия... Най-големият - по размери, засега е иконостасът в Рибарица, а един от най-богато украсените е този във Велинград, като в южния родопски град не само изработихме иконостаса, но и изписахме храма, казват Пламен и Даниела Минчеви. И посочват имената на зографите от „Грифон“ - това са Миглена Кирилова и Стоян Белев. Така усещането за потапяне и сливане със символите на вярата е пълно. А съпричастието с градежа на храм - като място за упование и радост, носи онова удовлетворение и озарение на твореца, заради което в народът казва, че той „е вечерял с Господа“. И сигурно народът знае какво казва.