Френски хлебар през XVII век се води в кулинарните анали като автор на първите козунаци. Макар че според гърците подсладеният хляб съществува и се прави за честването на Христовото Възкресение още от времето на Омир. Те всъщност просто премълчават другата версия - че първият козунак е направен в Древен Египет и той бил подсладен с мед, а отвътре пълен със семена. Гърците пък си го харесали и разнообразили египетската рецепта със стафиди и орехи. Сладкият яйчен обреден хляб влиза в България век и нещо след Франция като завоевание на градската култура. Той е роднина с френския бриош, но името му идва от румънското cozonac, което пък е произлязло от гръцкото kuzunaki. А kuzunaki означава звънче и е свързано с характерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време. През 50-те години на миналия век в по-изисканите софийски кафенета с европейски дух дори се сервирало виенско кафе с резен козунак.
От европейските обредни хлябове-сладкиши безспорно най-известен е италианският панетоне, който от години все по-успешно превзема и българските магазини по време на двата най-големи християнски празника. Според легендата той е приготвен в Милано от един влюбен до уши сладкарски чирак на име Антонио. Той измислил рецептата, за да впечатли дамата на своето сърце и мечти. И успял, защото госпожицата казала „да“. Дали това било резултат от прекрасния, ароматен и вкусен козунак или той бил само последната капка, от която разцъфнала взаимна любов, не е толкова важно. По-важното е, че пред пекарната на Антонио всяка сутрин започнали да се вият опашки за Pane di Antonio - хляба на Антонио. Това е любовната версия, която обаче има и благороднически близнак. Според нея през XV век благородник от Милано така хлътнал по дъщерята на обикновен хлебар на име Тони, че за да спечели сърцето й, се цанил чирак при баща й и създал това невероятно сладкарско изделие. Дъщерята откликнала на чувствата му, а миланският дук Людовико Сфорца одобрил връзката, като на сватбата се произнесъл ласкаво и за сладкиша, който кръстили Pan de Toni.
Разбира се, такава важна личност като самия Людовико Сфорца няма как да остане настрани от историята, в която се вписва с версията, че панетоне е измислен именно в неговия двор за една Коледа, когато нямало какво да се предложи за десерт. Тогава младият готвач Тони проявил въображение и от наличните продукти създал козунака, който бил кръстен на неговото име.
Всъщност думата panetonne е производна на panetto, което означава питка или хлебче. Обаче това е твърде обикновено име за толкова прекрасен сладкиш, при това обреден, затова кулинарното произведение е обвито с легенди. Включително и тази, че прилича на папска тиара. И така стигаме до още една версия за родителите на панетоне, която поне е документирана. А тя е, че след Първата световна война двамата милански хлебари Анджело Мота и Джоакино Алеманя започнали да произвеждат козунаци от леко и пухкаво тесто със стафиди, ядки, захаросани портокалови и лимонови кори, като ги оформяли като папски тиари. Голямото италианско преселение отвъд Океана прави панетонето популярно в цяла Америка, а оттам и по целия свят.

Панетоне с бял шоколад

Необходими продукти:
за тестото:
400 г бяло брашно
100-150 г брашно за измесването
15 г прясна мая
150 г меко масло
120 мл прясно мляко
2 яйца
2 жълтъка
6 с.л. захар
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. лимонова есенция
100 г озахарени портокалови корички
100 г тъмни стафиди
100 г смесени сушени плодове
2 с. л. масло за намазване
за соса:
200 г заквасена сметана
1 с.л. захар
100 г бял шоколад
2 с.л. конфитюр от ягоди
1 ч.л. коняк или ром
100 г пресни ягоди
Начин на приготвяне:
Брашното за тестото се пресява в голяма купа. Слага се солта и се прави кладенче. Маята се разтваря в половината прясно мляко и се слага в кладенчето. Прибавят се целите яйца и останалото мляко. Забърква се с достатъчно брашно на гъста каша. Поръсва се с малко от останалото брашно. Оставя се на топло да втаса за 30 мин.
След това се прибавят жълтъците и захарта и се объркват с втасалото тесто. Прибавя се мекото масло. Меси се 5 мин върху набрашнена повърхност, докато стане еластично и гладко. Слага се в намаслена купа, покрива се с намаслено фолио и се оставя да втаса на топло за 2 часа, докато си удвои обема.
Тестото се премесва върху набрашнена повърхност. Прибавят се в него портокаловата кора, сушените плодове и стафидите. Оформя се на топка. Форма за торта се покрива с хартия за печене. По стените се прави борд от хартията, който да стърчи поне 7 см от ръба. Тестото се слага във формата. Покрива се и се оставя да втаса около 1 час, но на стайна температура.
Когато втаса, тестото се намазва с маслото, срязва се на кръст по средата и се слага да се пече в загрята фурна на 190 градуса. След 20 мин температурата се намалява на 180 градуса. Отново се намазва с масло. Пече се още 25 мин. Охлажда се във формата 5-10 мин, изважда се и се доохлажда върху решетка.
Сметаната се загрява със захарта, прибавя се начупеният на парченца шоколад. Щом се разтопи, се сваля от огъня и се оставя да се охлади. Половината от шоколадовия сос се намазва върху панетонето. Конфитюрът се разтапя с алкохола и щом се поохлади, се пасира и се шприцова върху белия сос. Ягодите се нарязват на парченца. Всяко парче от сладкиша се сервира с парченца ягоди и топка сладолед или бита сметана.