С 69,90 лева ще увеличи чистия си месечен доход средностатистическият русенец, който реши, вместо да получава обезщетение за безработица, да се върне на работа. Това показва изследване на Института за пазарна икономика /ИПИ/ за финансовия стимул за работа в различните региони на страната. В това проучване област Русе заема осмо място в страната. Връщането на работа дава най-много на заетите в София - 127,10 лева. А във Видин сумата е само 50,4 лева. Разликите са твърде малки, поради което огромна част от временно безработните не бързат да се върнат на работа, е изводът на ИПИ.
Обезщетението за безработица е 60% от средната заплата, но чисти. Връщането на работа при нормалното възнаграждение дава много под 40%, тъй като близо половината от увеличеното възнаграждение се удържа за осигуровки и данъци. Изчисленията на ИПИ са за групата по-ниско платени работници, вземащи 67% от средната заплата в региона. За тази част от русенци сметките показват 69,90 лева. Ако те вземат заплата над средната, разликата естествено ще се увеличи.
За да изкара тези допълнителни 69,90 лв. обаче, човекът ще трябва да ходи ежедневно на работа - факт, който е обвързан с ангажимент за полагане на труд, разходи за транспорт, вероятно и по-високи разходи за храна през деня, облекло и други. И основният въпрос, който много наши съграждани логично си задават в този случай, е „Струва ли си?“. И ако в средносрочен и дългосрочен план отговорът почти винаги е „да“, в краткосрочен нещата не стоят точно така. Особено когато вземем предвид обстоятелството, че в много случаи безработните често са изправени пред избор между пасивно получаване на обезщетения за безработица и активно търсене на по-нископлатена работа от тази, която са изгубили, се казва в анализа на ИПИ. Икономистите подчертават, че тези стимули да останеш безработен у нас все пак са много по-ниски от средните в ЕС, тъй като у нас е налице плосък данък върху доходите. При прогресивен стимулите за започване на работа намаляват, тъй като от допълнителния доход ще се изземва по-голям процент.
Продължаващото повишаване на минималната работна заплата /МРЗ/ оскъпява цената на труда, което създава по-високи стимули за търсене на работа от страна на икономически неактивните лица и съответно води до по-нисък капан на ниската икономическа активност. От друга страна, повишението на МРЗ предизвиква спад в тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и съответно - на вероятността за намиране на работа /което пък създава трайно безработни и структурна безработица/.
Всяко повишаване на осигурителната тежест чрез увеличаването на осигурителните вноски намалява стимулите за повишаване на икономическата активност на безработните, икономически неактивните и заетите на ниски заплати. Същия ефект има и повишаването на размера на социалните плащания, посочва анализът на ИПИ.