Преди няколко дни 27-годишният футболист на „Дунав“ Мартин Цирков съобщи шокиращо в изявление във Фейсбук, че слага край на кариерата си. „Утро“ успя да разбере повече в разговор с една от големите надежди на русенския клуб през последните сезони.

- Мартине, защо взе това решение?
- Знаете, че бях опериран на два пъти все на едно и също място. Когато за последно се консултирах с лекари, ми препоръчаха да си помисля добре. При трета травма в коляното и евентуална нова операция рискът вече няма да е само край на футболната кариера, а здравето въобще. Беше трудно решение! Никога не съм допускал, че толкова рано ще се разделя с футбола. Сърцето ми обаче още не иска да се примири и все си мисля, че когато мине известно време, ще пробвам да играя поне в мачове с приятели или в някой селски отбор. 
- Как започна всичко?
- Като дете тренирах при Цоню Кюранов в „Левски“ /Рс/ и при Васко Симеонов в „Дунав“. Най-добрите ми спомени обаче са свързани с периода, когато Енгибар Енгибаров ме взе в мъжкия отбор. Бях само на 15 години. От Енгибаров научих може би най-много - не само за футбола, а за живота, дисциплината и режима на един спортист. 
- Помниш ли първия си мач?
- Беше някаква среща за купата на Аматьорската лига.
- Срещу кои нападатели ти беше най-трудно?
- Когато записах сезон в „Сливен“, имах шанса да играя срещу всички елитни отбори. Най-опасни като че ли бяха тогавашните остриета на ЦСКА Грегъри Нелсън и Спас Делев.
- Кой двубой стои трайно в съзнанието ти?
- Когато победихме „Калиакра“ с 3:1 и бяхме толкова близо до „А“ група! Винаги съм искал да играя за Русе в елитната дивизия, но съдбата реши да не се случи.  
- Близо ли си до сегашния тим на „Дунав“?
- Не съм ходил на тренировки много отдавна. Признавам, че през този сезон не съм гледал и мачове на отбора. 
- Защо?
- Защото ми е трудно!
- В какъв смисъл?
- Трудно ще понеса момчетата да са на терена, а аз да стоя на трибуните с пакетче семки. Никога не съм си представял подобна перспектива. 
- А ще гледаш ли съботното дерби срещу „Калиакра“?
- /Мълчи няколко секунди/. Не знам, наистина не знам. Надявам се „Дунав“ да победи в мач пред много публика. Всъщност, аз не съм спирал да се интересувам от отбора. Повечето ми информация обаче идва от медиите и приятели. 
- А сега накъде?
- Всичко, което съм правил дотук от сутрин до вечер, беше футбол. Леко съм притеснен. В друга сфера нямам и един работен ден. Ще търся начини да се реализирам там, където ангажиментите ще ме държат жив и изпълнен с ентусиазъм. Така, както беше с футбола.