Чешко-унгарска връзка в българския шоколадов шедьовър

Най-прочутата българска шоколадова торта е направена в чешки хотел на пъпа на София и носи унгарско име. Не знаехте, че торта Гараш е един от българските кулинарни върхове? С много хора е така, но това е самата истина.
В края на 19 век един от най-предпочитаните хотели в столицата бил грандхотел „Панах“. От него по-голяма слава имал само грандхотел „България“, който бил построен през 1881 година във виенски стил и се намирал на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Левски“. В него отсядали всички по-видни гости като например Константин Иречек, Фьодор Шаляпин, Джеймс Баучер, Джон Рийд, който именно там написва книгата си „10 дни, които разтърсиха света“ за Октомврийската революция в Русия, на която станал свидетел. Грандхотел „Панах“ бил построен по същото време на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „Сердика“. Красивата триетажна сграда носела името на собственика си, чеха Йохан Панах, но била вдигната по проект на архитект Шванбергер.
И в „България“, и в „Панах“ на партерните етажи имало кафе-сладкарници - едни от малкото в предвоенна София, която по него време наброявала не повече от 300 000 жители. С изисканата си обстановка те били притегателен център за хайлайфа. „Панах“ била първокласна сладкарница с разкошна обстановка, изтънчени европейски сладкиши, вносни напитки и безупречно обслужване. Клиентелата й се състояла от висши чиновници, видни политици, индустриалци, банкери, дипломати. На входа ги посрещал портиер, облечен в ливрея. В сладкарницата се сервирали и шварц кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла или с резен козунак за 50 стотинки. В публикуваните си спомени „София преди 50 години“ Георги Каназирски-Верин обаче признава, че дори и тази сума била голяма за ония времена и често не можели да си я позволят. Това, разбира се, не се отнасяло за банкерите и дипломатите. В ресторанта пък, който се намирал в задния салон на хотела, се сервирала предимно западноевропейска кухня, като ястията се поднасяли в посребрени блюда. На почит били българските вина. Панах предлагал на чужденците предимно варненски и пазарджишки вина, но в листата имало също и френски и унгарски. И въпреки че хотелът е един от най-престижните, ресторантът и кафе-сладкарницата се посещават от чужденци и от елита на София, собственикът Йохан Панах не издържа на големите разноски за поддръжка и фалира. Потънал в дългове и преследван от кредитори, една нощ той бяга в Цариград, като отстъпва хотела и сладкарницата на унгарците Гараш и Кенда. Именно на тях се приписва авторството на рецептата на най-успешната българска шоколадова торта, която тогава започва да се предлага в сладкарницата.
Няма много писмени свидетелства откъде се появяват и кои са били двамата унгарци, нито какво е станало с тях. Известно е само, че след Първата световна война сградата на хотела е продадена и през 1927 г. на нейното място е построено Застрахователно дружество „Български Феникс“, а днес там е Министерството на труда и социалните грижи. През 1938 година е затворен и грандхотел „България“. За да се построи днешният хотел „България“, пък е съборена сградата на книгоиздателството и печатницата на Иван Говедаров и книговезницата на Тодор Драгиев.
Като за всеки кулинарен шедьовър, и за торта Гараш има и друга версия за авторството, която е с патриотичен уклон. Според нея шоколадовото чудо, което се топи в устата, е създадено от български сладкари, натрупали опит в някоя от европейските столици, въпреки че рецептата няма близък аналог сред популярните сладкарски изделия в Европа. Все пак се смята за българската версия на торта Сахер, направена с яйца, ядки и шоколад. По спомени на стари столичани, през 1930-те години тя е била част от менюто на „Юнион клуб“ - един от най-престижните софийски ресторанти по това време. А първата писмена рецепта за тортата се появява през 1935 г.  в книгата на Поликсена Семерджиева и Христо Семерджиев „Практическо ръководство по модерно сладкарство и част от вегетарианска кухня“.
Днес торта Гараш се предлага във всички сладкарници и ресторанти, съществуват и някои отклонения от оригинала, но все пак всички се придържат към основното - много шоколад и почти въздушни платки от белтъци и смлени орехи.