Малко са хората, които са се осмелили да усетят леко парливия вкус в устата си на рибата балон. Не само защото трябва да отидат в Япония, Тайланд или Корея, за да я вкусят. А и защото неправилно приготвена, малка хапка от нея убива за секунди. И въпреки това не един, а много пъти е рискувал да я пробва Петър Михалчев. Това е най-добрият познавач на японската кухня у нас, който отскоро се появява почти всяка вечер по телевизията. Той е един от тримата професионални готвачи, които отсяват и оценяват участниците в кулинарното шоу на Би Ти Ви “Мастър шеф”. И може би най-запомнящият се от тях заради татуировките му - те са по двете ръце, врата и дори главата.

Колкото и да е критичен към непрофесионалистите в предаването, той самият трябва да докаже, че е достоен да е в журито. Явява се на кастинг, в който показва уменията си, а и че стои добре пред камера. И малко след това започва снимките по него. Те не са никак леки - отнемат между 12 и 14 ч. С другите двама в журито – Андре Токев и Виктор Ангелов, се познава отдавна. А покрай дългите снимачни дни и общите преживявания стават и приятели. “Както се казва, вече си пием ракията заедно”, смее се той.

Тримата
не разпределят
предварително
ролите си

Всеки е достатъчно различен от останалите двама, така че се получава от само себе си да се редуват като добрия, лошия и справедливия. “Всеки намира нещо в чинията на участника, което да хареса или да не хареса”, казва Михалчев. И понеже на него самия му е доста интересно, докато минават различните етапи в надпреварата, така и не усеща как минават снимките.

Докато те вървят, той изцяло е оставил грижата по собствения бизнес на съпругата си Ина. Двамата имат свой ресторант, който откриват преди близо 5 г. И понеже Петър е наистина увлечен по източната култура, не е учудващо, че заведението му се е специализирало в приготвянето на японска кухня. Той за първи път се докосва отблизо до нея, когато заминава за Токио през 2008 г. По това време у нас става много модерно да се приготвя суши.

“Японската кухня е сложна както всяка друга. Грабна ме първо визията, а и това, че не ми се получаваше нищо. Самият хъс към тая храна ме накара да наблегна на нея и да забравя всичко друго”, разказва майстор-готвачът.

Оказва се, че негови приятели имат познати в Япония. Така Петър заминава за Страната на изгряващото слънце и работи за малко в двестагодишен ресторант. Обикаля няколко града – Токио, Йокохама, а

във Фуджисава са
готвачите, които
нарича свои учители

Среща се с различни хора, с които се сприятелява. И понеже японската кухня е доста сложна и се учи цял живот, той всяка година се връща там. Понякога и по два пъти. Дори вече е планирал следващото си пътуване – ще замине в края на април или началото на май за няколко седмици.

Когато влиза за първи път в професионална кухня преди повече от 20 г., той самият е като участниците в “Мастър шеф”. Няма кулинарно образование, както и опит. Така и не му стига успехът, за да влезе в Техникума по обществено хранене. От дете проявява интерес към кулинарията.

“Баба ми купуваше странни лъжици, тигани и ми беше много интересно как се борави с тях”, спомня си той. По времето, в което той завършва основното си образование, в ТОХ приемат с успех над 5,50. “Предишното ми училище – Единно средно политехническо, беше много строго. И така и не ми стигна успехът”, разказва Михалчев.

Влиза в друго – в Техникума по машиностроене “Цвятко Радойнов”, но страстта към кулинарията остава. Затова още докато учи, започва да работи. Продава на сергията на голям ресторант агнешки глави, кюфтета, карантии. Не остава дълго там. Главният готвач го забелязва и го взема при себе си. Така Петър хваща за първи път нож в професионална кухня. След година и половина в поправителния батальон в казармата решава да продължи да се специализира в готвенето. Изкарва няколко курса, работи в различни ресторанти. Докато един ден не го канят да започне работа в Малта, а после и в Чехия. Следва пътуването до Япония и решението да отвори собствен ресторант в София.

“Японците са много любопитна нация, също и голям изследовател на вкусовете. Случвало се е да им приготвям и български ястия. А когато сме на ресторант, като се съберем, 90% от разговорите са за храна. Така е при всеки японец, каквато и да е професията му – говорят много за храната”, казва той.

Изследването на вкусовете той най-често споделя със съпругата си Ина. “Срещнахме се, разбира се, в кръчма. Тя е сестра на момче, чиято приятелка ми беше колежка в ресторанта”, разказва Михалчев. С Ина са семейство от 14 г., а синът им Марио скоро ще стане на 13. Детето също искало да става готвач като родителите си. Но след като

се порязва на
едностранно наточен
нож вкъщи,

май губи желанието към кулинарното изкуство. Сега си пада по футбол, свири на китари и е геймър. “Ние едно време играехме с прашки и фунийки и ходехме по покривите”, смее се баща му.

Марио следи всяка негова изява по телевизията и искрено се радва. И приятелите на детето много харесват баща му. Така че Петър и съпругата му често им приготвят изненади, като готвят храната за нечий рожден ден.

И след сбъдната мечта за собствен ресторант в София Михалчев има още две неща, които иска да направи. Първото е свързано с работата и пътуванията – да направи собствено заведение и в Япония. “Загледал съм се в една къща там. Но не бих изоставил всичко тук, бих живял в Япония и от време на време да се връщам тук”, казва той.

Другото, което му остава да завърши, е проект, започнат преди години – татуировките му. Като при всеки човек, и при него те имат символика – олицетворяват тъмната страна. От цялото му тяло само една част не е изрисувана с мастило – единият му крак. На гърдите си има нарисувани каменни хора - атласи, а на гърба - грифони - приказните същества с тяло на лъв и криле на орел. “Цялото това е една татуировка. Правил съм го тук и в Чехия, но покрай работата не ми остава време да я довърша”, обяснява Михалчев.

Той е единственият в семейството с татуировки - съпругата му няма. Ако пък някой ден синът му реши да си направи, Петър няма да има нищо против. “Тогава вече ще е голям и ще е негов личен избор, както беше при мен”, допълва той.