През миналата седмица „Утро“ попита в коментар защо дълги години баскетболистки от школата на „Дунав 8806“ така и не пробиха в женския отбор. Старши треньорът на тима Георги Божков пожела да говори по темата.

- Г-н Божков, защо? 
- Първо, не смятам, че проблемът е в женския отбор. Не познавам треньор, който би обърнал гръб на талантливи състезателки и не би искал да работи с тях. Моята кариера започна с подрастващи баскетболисти, така че материята ми е позната. Бях шеф на школите в гръцкия ПАОК и „Овъргаз“. И на мене ми се иска да тренирам млади и перспективни състезателки, но ги няма. Това е притеснителното, а вече шести сезон съм в Русе. Изключвам Любомира Тодорова, която се старае, има качества и играе добре. Проблемът не е русенски. Той важи и за другите центрове. 
- Имате някакви забележки към школата?
- Ако ще я коментирам, ще го направя пред клубното ръководство, а не през медиите. 
- Не сте ли съгласен, че чужденките не дават достатъчна възможност за развитието на българките?
- Много интересно - когато отборът бие, печели титли и трофеи, никой не се сеща за школата. Когато загубим, се обръщаме към нея. Навсякъде е така. Ако българските момичета са добри, ще имат място в състава, това е повече от ясно. Не мисля, че чужденките са пречка в който и да е отбор. Напротив - младите могат да се учат от тях и да трупат безценен опит. Който има талант, ще успее въпреки чужденките. Проблемите са в друга посока. Да започнем с треньорските кадри, които не проявяват необходимия хъс и желание за работа. Когато се прави начална селекция, не е необходимо да си най-добрият треньор. Когато един наставник се затвори обаче само в залата, работи с момичетата без потенциал и не търси перспективни състезателки, няма да има и резултати. Иначе можещият наставник е в състояние да направи добър състезател и от не най-талантливото дете. Вторият проблем е в базата. Новата зала в центъра на Русе ме кара да бъда оптимист в това отношение. Ходих да я огледам. Там има 2 помощни зали - една по-голяма, друга - по-малка, където спокойно могат да тренират едновременно деца от 3 групи. 
- Как ще коментирате факта, че баскетболистки като Мирена Денчева, Радина Кордова и други дълго тренираха с женския отбор, но така и не намериха място в него?
- Те имаха еднакъв шанс, но не показаха необходимите качества. 
- Следите ли дунавското момиче Петя Бояджиева, която прави добри мачове за „Левски“?
- Разговарях с Петя. Моето и нейното желание е следващия сезон да се завърне в „Дунав 8806“. Отчитам безспорния й напредък. Следим и наши състезателки, дадени под наем на други клубове. Когато преценим, че са готови, ще получат своя шанс.
- Какво трябва да се направи генерално, защото школите пресъхват? 
- Когато навлизах в професията, трябваше да „крада“ опит от други колеги, защото липсваше специализирана литература. Сега интернет е чудесен учител - натискаш едни бутони и ти излизат теоретични и практически семинари на водещи специалисти. Техника, тактика - каквото искаш! Има я и литературата. Освен това всички школи трябва да имат старши треньор - не говоря за себе си и колегата от мъжкия отбор Николай Господинов. Става дума за опитен човек, който да наблюдава, да помага със съвети, да ръководи, контролира и изисква в тренировъчния процес. 
- Не мислите ли, че треньорите в школите са демотивирани с ниското заплащане?
- Който се е разбрал да работи при определени условия, трябва да се придържа към договорката.
- Първенството навлиза в решителна фаза. Какви са шансовете на „Дунав 8806“ за първото място през редовния сезон?
- Добри. Не всичко докрая зависи само от нас.