Артишок е една от новите култури, към които се насочват екофермите в България. Истински бум обаче е регистриран в биологичното пчеларство. Броят на пчелните семейства в чисти зони е нараснал с 40% през 2013 г. спрямо предишната година, а произведеният биомед е 2718 тона, с 300 повече. Това стана ясно в Деня на биологичното земеделие, който се проведе в рамките на „Агра 2015“ в Международен панаир Пловдив.
През последните пет години значително нарастват площите в системата на контрол и вече са 56 287 хектара. Култивираните площи са се увеличили над четири пъти в периода 2009-2013 година. Броят на регистрираните производители, преработватели и търговци скача с 1000 през 2013 спрямо 2012 г. и достига 3123, показват данните на Министерството на земеделието и храните.
Най-предпочитани от земеделците са трайните насаждения, техническите и зърнено-житните култури. Намаляват градините с домати и краставици. Фермерите се преориентират към праз, артишок, лук, грах и гъби. Нараства интересът към орехи, лешници, бадеми, кестени, френско грозде и малини.
Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури като артишок, маслини, киви, макар и в малки площи, показва, че производителите се стремят да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят видовете култури. 
Екстремно се увеличават насажденията с еколозя. Над 1800 хектара са добавени през 2013 г. Скоро 15-20% от българските изби ще имат сертификат за биопроизводители, сочи прогноза на Националната лозаро-винарска камара.