ЦИК: Над 20% е избирателната активност
Тя съобщи, че в рамките на днешния ден ЦИК ще оповести и окончателните си резултати от първото национално допитване у нас след демократичните промени от 1989 година. "Това означава, че предложението за провеждането на референдума се връща обратно в Народното събрание", каза още Сидерова.
Гласуваха не 20%, а около 24%. Разделете 1 400 000 колкото излязоха в неделя, на 6 млн. души, колкото са действителните избиратели (без фантомите) - и активността е 23,3%.
Това казва пред в."Труд" проф. Михаил Константинов, ръководител на "Информационно обслужване" и дългогодишен член на ЦИК.
Според междинните резултати 60.66% са гласували с "Да" на референдума, а 37.93% - с "не". Най-голям дял на гласувалите с "да" е в областите Плевен, Търговище, Разград, Смолян, както и в Кърджали. В Раднево и Гълъбово, където са трите ТЕЦ-а и мините "Марица-изток", около 70 на сто са противниците на ядрената енергетика. По-голям отрицателен вот са дали столичани. В 26-а секция в Айтос не е пусната нито една бюлетина.
Общо 4348 български граждани в чужбина са взели участие в референдума, съобщиха от външното министерство. От тях 50.8% са гласували против нова ядрена централа, а 47.2% - "за". Недействителните бюлетини са под 2%.
В неделя в България се състоя първият референдум в демократичната история на страната, който е по инициатива на гражданите, а не е спуснат от властта.
Въпросът беше формулиран по следния начин: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?" .
Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира четири инициативни комитета за всенародното допитване.
Комитетът на професор Стефан Воденичаров застъпва тезата за необходимостта от нова АЕЦ и по-конкретно изграждането на втора атомна централа на площадката в Белене, която беше спряна от правителството на Бойко Борисов и срещу България е заведен иск за 1 милиард евро в Международния арбитраж в Париж. Зад този комитет стоят инициаторите на всенародното допитване от Българската социалистическа партия, които събраха над 770 хиляди подписа.
Първоначално да гласуваме "за" щяха да ни убеждават и участниците в инициативния комитет на управляващите от ГЕРБ, но след поредното последно решение на министър-председателя Бойко Борисов да се гласува "против" той се обезсмисли. Още два инициативни комитета, начело с Иван Иванов от ДСБ и Мария Капон от Единна народна партия, агитираха да се гласува "срещу".
По закон референдумът ще се счита за успешен, ако се достигне избирателна активност сходна с тази на последните парламентарни избори през 2009, когато са гласували 4 225 124 граждани. Ако в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението се внася за разглеждане в парламента.
Източник: БГНЕС