Радан Кънев е съпредседател на Реформаторския блок и лидер на Демократи за силна България. Бил е председател на Българския младежки червен кръст и дългогодишен адвокат. В момента е зам.-председател на комисията по труда, социална и демографска политика в 43-то Народно събрание. Радан Кънев беше в Русе за участие в общинското събрание на партията.

- Г-н Кънев, реформаторският блок е част от управляващата коалиция. Кои от заложените реформи в програмата си вече изпълнявате?
- С най-сериозно темпо се движат реформите в здравеопазването. Д-р Петър Москов е политик, който 10 години е подготвял програмата си в тази сфера и влезе с летящ старт. При сформирането на едно ново правителство си личи кои са хората с опит. Например министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова влиза в кабинета и продължава работа, която е захванала преди време, но е била злощастно прекъсната от едно много лошо управление. С голямо мнозинство гласувахме стратегията за реформа в съдебната система. Надяваме се, че БСП ще участва пълноценно в реформирането на съдебната власт, защото без тях няма как да имаме конституционно мнозинство. Не е тайна, че ДПС е най-яростен защитник на статуквото в правосъдието, защото тяхно е основното политическо влияние във Висшия съдебен съвет. Аз разглеждам сегашния състав на ВСС и ръководството на ДПС като двете страни на един и същи проблем, който е много тежък.
- Вие очаквахте прозрачен и честен избор за председател на Върховния касационен съд. Как преценявате сега избора на Лозан Панов?
- Лобитата във ВСС решиха да напомпат мускули и да играят силова игра, за да покажат, че няма да се разделят лесно с легитимното влияние, което от години упражняват върху съдебната система. И направиха изключително лоша услуга на самия Лозан Панов. Човек, на когото мнозина признават личните качества. Аз не го познавам и не мога да го коментирам като съдия, но той  заема този много отговорен пост с критично ниски нива на доверие поради изключително лошата услуга от ВСС. За съжаление никакви решения на ВСС оттук нататък не могат да се ползват с доверие и всеки ден, в който този съвет продължава да изпълнява функциите си, ще продължава да руши доверието на законността в България.
- В тази връзка как оценявате критиките в доклада на Европейската комисия?
- Докладът беше в много отношения смекчен като израз на доверие в новото управление в България и на широкото мнозинство, с което беше подкрепена стратегията за правосъдието. Той беше много твърд единствено в критиката си към ВСС. Смекчен или не, ние знаем реалното състояние на правосъдието и сектор „Сигурност“ и нуждата от много дълбоки реформи там. Естествено, по отношение на ВСС този безпощаден тон на доклада е окончателна присъда.
- Изминаха първите 100 дни от управлението на кабинета „Борисов 2“. Вашата оценка за тях?
- Моята оценка е, че това правителство бързо даде на страната стабилност. Това, което беше основното обещание на ГЕРБ, на самия премиер Борисов, се изпълнява бързо. Има всички знаци, че излязохме от външнополитическата криза, в която ни набута кабинетът на Орешарски, и с добро темпо излизаме от вътрешнополитическата. Разбира се, необходимо е да преминат успешно местните избори и да тръгнем към президентските с ясното съзнание, че няма да има предсрочни парламентарни. Има събуждане на икономиката, но за съжаление други съществени фактори за икономически просперитет в момента в България няма. Това са просто ефекти на усещането за по-стабилно правителство, което се ползва с повече доверие. Оттук нататък трябва да сме наясно, че за да тръгнем истински напред, да се възползваме от тази стабилност, ние трябва да направим големите крачки с реформите. Има важни сфери, които не зависят пряко от правителството, или дори от парламентарното мнозинство. Това е управлението на финансовата система, което е в ръцете на БНБ и Комисия за финансов надзор - два независими регулатора, както и съдебната система. Реформите трябва да се насочат в тези сфери - и персонална, и законодателна промяна, категорична смяна на управителите. Тогава действително България ще може да използва стабилността си, за да привлече инвестиции. А привлечем ли инвестиции, ще започнем да решаваме и социалните проблеми.
- Като стана въпрос за социални проблеми, вие сте зам.-председател на комисията по труда, социалната и демографската политика. Кой е основният приоритет в работата ви?
- Националният приоритет в тази сфера е пенсионната система. Българската пенсионна системна генерира огромен дефицит. Всъщност дупката в пенсионната система пробива и държавния бюджет. Ежегодно с целия разрешен дефицит приблизително трябва да финансираме НОИ, а демографската картина на населението показва, че без реформи тя ще се влошава. Все повече българи излизат от трудовия пазар и започват да получават пенсии, които някой трябва да изработи. Необходимо е да имаме много сериозна 20-30-годишна стратегия, да балансираме фонд „Пенсии“ и да укрепим т.н. капиталов стълб с частните пенсионни фондове. Ние, гражданите през 70-те и 80-те години, сме многобройни набори и когато се пенсионираме, много по-малък брой хора ще работят в България. И по тази причина ние трябва да сме сигурни, че имаме лични натрупвания за нашите старини. Ще се комбинират със солидарната система, която трябва да продължи да съществува и да се укрепва. Пенсионните политики не са ден за ден и вярвам, че както в правосъдието, така и в пенсионното дело трябва да постигнем максимален консенсус. Трябва да спечелим опозиционните партии БСП и ДПС в един общ ангажимент, защото политиката в демокрацията е така - днес сме на власт, утре сме в опозиция и трябва да разчитаме, че една дългосрочна пенсионна стратегия няма да се променя непрекъснато, а ще бъде устойчива, за да дава на хората сигурност за бъдещето.
- Вие кой вариант бихте избрали - частните пенсионни фондове или НОИ?
- За мен няма алтернатива. Нашето поколение не може да разчита единствено на НОИ, защото когато ние се пенсионираме, на трудовия пазар ще бъдат най-малобройните набори в България - ражданите в средата на 90-те години например. Няма как да възлагаме на тези хора, които са раждани 20-30 години след нас, тежестта да издържат огромните набори на 70-те години. Не мисля, че изобщо имам избор. Със сигурност трябва да знам, че имам нещо натрупано и дори който има възможност, трябва да мисли за допълнителни лични пенсионни спестявания.
В сферата на социалната политика стои отворен и големият въпрос за пазара на труда и трудовото законодателство. Безкрайно трябва да бъдат опростени изискванията към малките фирми, за да могат те наистина свободно да наемат още хора. Много прецизно трябва да бъде уредено законодателството за семейните фирми, защото голямата заетост в цяла Европа се дължи на хора, които наемат буквално себе си и близките си роднини в семеен бизнес. България изобщо не познава понятието семеен бизнес нито законодателно, нито осигурително, нито данъчно.
- Четох ваше изказване, че покойният президент Желю Желев е допринесъл най-много за установяване на демократична култура у нас. Как вие като последователи на дясната идея продължавате започнатото от него?
- Мисля, че ние в момента даваме добър пример. Имам предвид и четирите партии от мнозинството, в голяма степен и БСП като опозиционна партия. Поддържаме култура на диалога. Тези много трудни избори, които минаха, и 8-партийният парламент допринесоха за това. Вижда се и от страна на ГЕРБ и РБ, и на другите партньори желанието да се работи спокойно, с разговори помежду ни, да се търси винаги общата позиция и съгласието. Много е важно в тази сфера да се проявява лично смирение. В политиката егото на отделните политици често пъти е било основна причина или поне основен фактор за големи беди. Трябва да си даваме сметка, че никой от нас сам по себе си не е важен за хората. За да бъдем полезни, трябва да можем да мислим не за себе си и за името си, а да разговаряме помежду си, замислени за общия интерес. Има наченки в тази област, аз съм оптимист. Не трябва да подценяваме хубавото, което сме направили, и няма да скромнича и отчитам ролята на РБ. Отчитам и собствената си роля в РБ и извън него.
- Това означава ли, че според вас управляващата коалиция е стабилна?
- Когато ме попитат в добро здраве ли е коалицията, която управлява България, моят отговор е, че има здрави нерви, защото това е необходимо. Извън този консенсус за прилично поведение, остават само две партии - ДПС и Атака. Аз често трудно ги различавам, защото те една без друга не могат, така са създадени. Нервността на ДПС, когато не е на власт, започва да избива в много недостойно и арогантно поведение. Тези непрекъснати нападки към РБ, опити да се играе с етническата карта, са опасни, грозни и не са това, което трябва да се случва в българската политика в такъв тежък момент. Познавам много български турци и мюсюлмани, дълги години съм работил с такива хора и виждам сега в очите им, че те не искат това политическо представителство. Те са отговорни хора, а ДПС се държи като безотговорна партия. Това е много тревожно. Интересът на обществото е всички ние да живеем заедно, българските роми да не живеят в гета и да се учат и работят заедно с нас, а интересът на ДПС е обратният - да ги пакетират там, където са зависими от дребни държавни подаяния и от дребни мафиотски пари, и по този начин да черпи политическо влияние.
- Нарекохте ДПС заобиколен фактор. Какво ви кара да мислите така?
- Тяхната нервност го показва. Ние сме свикнали да гледаме Ахмед Доган след оттеглянето му и Лютви Местан винаги в една поза на вселенско спокойствие. Опитваха се да приличат на някакви източни мъдреци. Сега се държат като квартални гамени. Това от само себе си показва, че не са факторът, който бяха.
- Казахте, че сте в добри отношения с коалиционните си партньори. Ще ви бъде ли трудно да се изправите срещу тях на местните избори и възможна ли е коалиция в определени райони с ГЕРБ?
- Смятам, че в определени райони би било разумно България да има обединена десница. Там, където има опасност БСП да запази властта, или там, където има опасност ДПС чрез тази нова доктрина за окрупняване на ромския вот да придобие някакви политически позиции. В тези места десницата трябва да подходи много отговорно и ако е нужно, да преглътнем всички амбиции и да играем  заедно изцяло в правителствен формат. Не знам дали ГЕРБ са готови да разсъждават толкова широкоскроено като мен. За момента там стриктно поддържат партийна политическа линия, но има много време до местните избори.
Конкуренцията ще е големият тест за коалицията - дали можем да се конкурираме помежду си, без да разтурим стабилността, която сме постигнали заедно в страната, ще е най-голямото изпитание дали може да се състезаваме, без да воюваме. Българската политика през последните години се превърна в една недостойна война. След като успяхме в преговорите за правителство да държим добър тон и да правим компромиси, сега трябва да покажем, че можем да се състезаваме. Надявам се, че ще успеем.
- Вече наясно ли сте в кои райони ще издигнете кандидати за кметове и на какво ще акцентирате при избора им?
- Правим обиколки в страната, за да чуем хората, да видим какви са реалните проблеми и да помислим какъв е отговорът на тези проблеми, включително и през местната власт, както и колко широки обединения очакват избирателите. На първо четене се вижда, че с много дребни изключения РБ е осъзнал необходимостта да се яви заедно. На места хората предпочитат този формат да бъде разширен и с други партии, с авторитетни хора, представители на бизнеса, на научните общности и това също е възможност. Русе е приоритет за десницата и го виждам като мой личен приоритет. Много широко дясно обединение трябва да бъде постигнато тук, защото градът ще бъде много важен през годините, които идват, и трябва да бъде управляван по начин, който отразява тази важност. 
- Какъв резултат ще е успешен за вас?
- При положение, че РБ е на власт и неизбежно търпи негативи и от компромисите, които трябва да прави, и от отговорностите на властта, запазването на влиянието ни е предостатъчен успех. Но ще търсим възможността община по община, област по област къде и какво трябва да се промени към добро. Не да си броим нашите съветници, а да гледаме как ще изглежда мнозинството, за да е добро. Независимо дали ние или ГЕРБ спечели кметското място в Русе, със сигурност трябва да има дясно стабилно мнозинство, което да работи заедно. Това е успехът.