Отчасти поради разногласията между САЩ и съюзниците им от НАТО дали да бъдат доставени оръжия на Украйна, или не лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна се събраха в Минск, за да издействат споразумение за мир, пише днес "Ню Йорк таймс" и си задава въпроса: ако тези преговори се провалят, трябва ли да бъдат пратени смъртоносни оръжия на украинците за борба с подкрепяните от Русия бунтовници.

Вестникът започва дискусия по темата, като помества две статии, в които се застъпват противоположни становища.

В едната се изтъкват две причини, че оръжия не трябва да бъдат доставяни: Първо, това ще накара Русия да се намеси още повече в конфликта в Донбас и, второ, няма да реши най-големия проблем за сигурността на Украйна - предстоящия финансов колапс на държавата заради неосъществените реформи. До голяма степен дебатът за оръжията се базира на въпроса доколко доставката им ще обърка сметките на Русия, казва авторът. Според едни оръжията за украинците ще увеличат разходите на Русия за войната и тя ще стане по-склонна на споразумение.

Ако разходите за бойните действия са единствената грижа на Русия, това би било вярно. Но Русия се бие в Донбас по друга причина - колкото по-вероятно става Киев "да стане военен клиент на САЩ", толкова повече Русия ще се чувства заплашена и толкова повече ще се старае да противостои на това. Така че оръжията ще дадат обратен на желания ефект и ще направят по-малко вероятно Москва да пожелае да реши или даже "да замрази" конфликта, се заключава в статията.

Другата статия изхожда от предпоставката, че Русия води война срещу Украйна с военни, финансови, икономически и пропагандни средства; конфликтът вече е отнел живота н над 5000 човека, а мащабът на хуманитарната криза се разраства с всеки изминал ден.

Путин започна кампанията, защото смяташе, че украинската държава е слаба, просмукана от руски агенти и има разкапана армия. Но той срещна неочакван отпор, като обикновените граждани демонстрираха решимост да защитят държавата, пише авторът. Той припомня, че преди шест и половина години в руско-грузинската война Москва също подложи на изпитание желанието на Запада да защищава своите ценности имеждународното право.

Заради пренебрежението на Запада към тази бъркотия Грузия се провали. Засега остава открит въпросът дали Украйна също ще бъде оставена да се провали. В статията се посочва, че лесни решения няма, но ако украинската армия не бъда подпомогната, Русия ще продължи да действа безпрепятствено. Така ще бъдат възпрени бунтовници и ще бъдат предпазени от унищожение други части на на Украйна, а евентуалните преговори ще имат повече шансове за успех, ако бъдат съпроводени със значителна заплаха от сила, заключава привърженикът на другата теза.

"Вашингтон пост" пише, че необичайната продължителност на преговорите в Минск е знак за наличието на неизгладими разногласия между страните и че даже да бъде постигнато споразумение, не е ясно дали то ще може да бъде приложено. Вестникът също публикува дискусия по въпроса за евентуална намеса на САЩ в украинския конфликт.

В една статия се казва, че този конфликт е проблем на Европа и не засяга пряко националната сигурност на САЩ. Да оставим Германия, Франция и Великобритания да се оправят с това. Те впрочем имат по-големи икономически и стратегически интереси в страните от бившия СССР, отколкото САЩ, настоява авторът. Сега стратегическите интереси на САЩ спрямо Русия не са по-различни от интересите им от времето, когато династията Романови е разширявала империята през 18-и и 19-и век.

Руската форма на управление не прилича на американската, но не е и като съветската, която проповядваше световна революция и унищожаване на капитализма. Освен това много руснаци, не само Путин, все още не са се примирили с разпадането на СССР. А ако САЩ се опълчат на Германия и доставят оръжие на украинците, тогава на Германия ще й бъде много трудно да издейства мир, задоволяващ всички страни, завършва статията.

В друг материал твърдо се заявява, че Украйна се нуждае от военна помощ срещу агресията на Русия. Според автора влезлият в сила миналата година "Закон за подкрепа на свободата на Украйна" позволява доставката на противотанкови оръдия, разузнавателни безпилотни самолети, радарни установки и комуникационно оборудване. Всичко това би било много полезно преди година, тоест преди руснаците да нападнат и завладеят Крим. Но когато една държава е нападната и част от нейната територия е превзета, разликата между отбранителна и атакуваща технология става несъществена.

Украйна не може да оцелее, докато на нейна територия има руски войски. Доставката на отбранителни оръжия ще може само да запази статуквото и то временно. За да бъде спряно по-нататъшно руско нашествие, са необходими нападателни оръжия, а способността на Украйна за ефективна офанзива до руската граница би убедила Русия да спре войната и да преговаря за мир, заключава авторът.