Смъртта на Гого Найденов - уникалният глас на “Тоника” вчера покруси цялата страна, въпреки че през последните години всички бяха наясно, че емблематичният изпълнител тихо гасне.

Георги Найденов си отиде на 64 г. Той е починал рано сутринта вчера в семейната им къща с Ева в Айтос. Около 7,30 ч съседи чули вой на линейка. Гого не е бил приеман в бургаската болница.

Гого и Ева от култовата група “Тоника” живееха уединено, дори близки на семейството от артистичния им период рядко са прекрачвали прага на дома им. Те се преместиха в Айтос преди около 2 г., след като опитаха най-различни методи на лечение.

Заболяването на Гого Найденов става публично достояние на 7 април 2010 г. Тогава бе разпространено разтърсващо писмо, в което той за първи път разкри, че от месеци се бори за живота.

“Боледувам от рядка и, за съжаление, нелечима болест с неизяснен произход и фатален край. След като за една година опитах всички възможности у нас, единствената вероятна алтернатива остана присаждане на стволови клетки. Засега съгласие за тази интервенция съм получил само от Москва на цена 50 хил. лв. Тази сума не е по възможностите на моето семейство и затова ви моля за помощ.”

Дотогава с драмата в семейството са запознати само най-близките им. А всичко започва от едно схващане на крака. Един от първите хора, с които Гого споделя проблема си, е Тома Томов, бизнесмен и бивш президент на “Черноморец”. Двамата се познават още от времето на ученическата банда “Стъклените епруветки”.

“Свързах се с д-р Мишо Илиев, лекар на националния отбор по футбол, защото мислехме, че става въпрос за травма. Още след първия преглед обаче се установи, че проблемът не е такъв”, разказа тогава Томов.

За Гого следват месеци лутания от една диагноза в друга. Първите съмнения са за ЛАС синдром (латерална амиотрофична склероза).

През април 2010 г., докато са в дома на своя приятел Иван Даракчиев в Белгия, а Гого вече е прикован в инвалидна количка, Ева Найденова се сеща, че по време на турнето им във Виетнам преди трийсетина години той е бил ухапан от някакво отровно тропическо насекомо. Самият Даракчиев сподели пред “24 часа” през април 2010 г., че Гого действително ще бъде изследван за рецидив от тропическо заболяване след прозрението на Ева.

Тези съмнения са били споделени с лекари в Германия, където Гого се лекува, както и в клиника в Израел, в която певецът прекара няколко месеца.

След връщането му той минава през рехабилитационен курс към балнеосанаториума на гранд хотел “Поморие”.

“Симптоматиката беше типична за ЛАС синдрома, провеждахме рехабилитация - подводна лечебна физкултура, масажи, което му се отрази добре”, разказа вчера д-р Стефан Шишков.

Според него това е заболяване, което протича много различно при всеки отделен пациент. Има хора, при които се развива светкавично, други живеят дълги години. “За съжаление, води до постепенно обездвижване, накрая блокира дишането и сърцето спира”, обясни медикът. Гого искаше да използва различни видове лечение, което се отразяваше добре на психиката му, допълва още д-р Шишков.

През септември 2010 г. Найденов прави и едномесечен лечебен курс в Китай. Иглотерапията и нетрадиционната китайска медицина му били прилагани от доктори, лекували някога Мао.

Междувременно надделява тезата, че състоянието му не се дължи на ЛАС и прилаганото лечение било грешно, дори е довело до натрупването на вредни съставки в организма му. През септември 2011 г. съпругата му Ева съобщава пред “24 часа”, че Гого е болен от лаймска болест, която е лечима в зависимост от разновидностите си. “От месец подобренията са малки, но съществени. Той все още е на инвалидна количка. Видът му обаче е по-добър, започна да говори”, сподели тогава тя.

Казва, че за подобрението му най-голяма заслуга имал д-р Радомир Тошков. Оказало се, че Гого е имал олово три пункта над допустимата норма, два пъти повече хром, също и арсен, живак, дори и пестициди.

През януари 2011 г. Гого преживява и операция на синусите - заради стара травма повече от 10 г. живее с имплант в тази част на главата.Усложнението се получило след завръщането му от Китай. Синусът започнал да събира гной. Имало и оток.

През последните 2 г. обаче семейство Найденови буквално се изолира в дома си в Айтос. Състоянието на Гого ту се влошава, ту се подобрява, макар и минимално. През март м.г. синът на певеца - Димитър Найденов, призна, че семейството не очаква нищо повече от медицината.

Преди година Гого спира да говори. През есента на 2011 г. болестта отново бе засегнала говорния му апарат, но после певецът частично си върна способността да артикулира, припомнят негови близки.

На един от рождените дни на певеца съпругата му Ева с болка сподели: “Ние не празнуваме, ние боледуваме”.

Кметът Димитър Николов се обърна към бургазлии с думите: “Когато чуете “Бургаски вечери”, спомняйте си за Гого - наша гордост и любимец на цяла България.”

Самият Гого се държеше изключително мъжки и достойно, а когато през април 2010 г. община Бургас реши да отпусне 22 000 лв. за лечението му, той разпространи писмо, с което отказа парите.

“Нека останалите предвидени средства за моето лечение от бюджета на община Бургас да бъдат отпуснати за лечение на други болни хора, Благодаря ви от сърце!”, написа Гого. Той за кратко време бе общински съветник от редиците на партия “Средна европейска класа”, а през юни 2011 г. стана почетен гражданин на Бургас.

Над 200 000 лв. от дарения и SMS-и бяха събрани за Гого по време на невиждания благотворителен концерт на 27 април 2010 г. в НДК. Излъчван пряко по БНТ, той се е гледал от 800 000 зрители, а в него участие взеха над 50 родни изпълнители.

Голям благотворителен концерт няколко дни по-рано имаше и в Бургас. Тогава бе пуснат и видеозапис с трогателни и запомнящи се думи, изречени от Гого: “Няма все още измислена такава дума или израз, която може точно да изрази взрива и последвалата го лавина от положителни емоции, добронамереност и любов, която получих през последните две седмици. Огромният енергиен поток от човечност, който получих през последните дни, е най-силната гаранция за моето оцеляване. Защото няма по-силно лекарство от човешката любов! Едва ли на земята има човек, който повече от мен иска да е с вас сега. Да! Сега не мога. Но аз съм сигурен, че с помощта, която ми оказвате, с вашата огромна любов и подкрепа ще се случи и ние отново ще пеем заедно!”.

За съжаление, коварната болест уби мечтата на Гого да се върне отново на сцената.
Но бургазлии ще запомнят последното му изпълнение от 1 август 2010 г. на конкурса “Бургас и морето”, когато над 3000 души станаха на крака и пяха заедно с него
и останалите от фамилия “Тоника” песента “Имало в Бургас” по музика и текст на Гого.

Макар прикован на инвалидна количка, басовият глас на певеца, все толкова мощен и неповторим, взриви публиката. Така шест дни преди 61-ия си рожден ден Гого получи най-големия си подарък - огромната любов на няколко поколения българи.

Президентът Росен Плевнелиев изпрати съболезнователно писмо до близките на Георги Найденов. Поклонението ще е от 11 ч в неделя в ритуалния дом на гробищния парк в Бургас.

Тръгва от "Стъклените епруветки" на Химическия

Георги Найденов става солист на оркестър “Тоника” към Културния дом на транспортните работници в Бургас през 1970 г. По това време той вече е натрупал популярност като изпълнител от ученическата вокална група “Стъклените епруветки” към Бургаския химически техникум. По-късно групата се преименува в “Корали”.

В “Тоника” Гого се влюбва в Ева Кирилова. Година по-късно двамата вече са семейство. Кумува им Стефан Диомов.

Диомов създава вокалният квартет “Тоника” през 1972 г. с Анастасия Бинчева, Яким Якимов, Ева и Гого. През 1979 г. съставът е разформирован, а година по-късно Гого създава група “Домино” заедно с Ева, Виолета и Красимир Гюлмезови от дует “Шик”.

През 1994 г. Стефан Диомов възстановява всички вокални състави, като създава Фамилия “Тоника”. Творческите изяви на фамилията продължават до лятото на 2007 г.
В концерта “И аз съм на 60” на 6 август 2009 г. фамилия “Тоника” изпълни песни от последните си два албума. В юбилейния спектакъл се включиха и 6-имата съученици на Гого, с които навремето са създали “Корали”.

В спомените: Една огромна усмивка

Стефан Диомов, композитор:

През 1977 г. “Тоника” участва на “Златният Орфей” с песента “Ладо, ле” на Стефан Димитров. Заедно с Гого изчаквахме резултатите от класирането в гримьорната. Когато чухме, че сме на първо място, така импулсивно се прегърнахме, че паднахме заедно на мокета. Беше страхотно преживяване! Дребните недоразумения отдавна съм ги забравил. Какво значение имат те, след като сме имали толкова незабравими моменти заедно.

Преживели сме превръщането на “Тоника” от никому неизвестна група в една от най-успешните формации. Виждал съм го как плаче от вълнение. През 1973 г. всички плакахме, когато на Националния младежкия конкурс за забавна песен спечелихме първа награда. Тогава се оказахме в компанията на страхотни групи, една от които “Щурците”. Бригита Чолакова започна да обявява наградите. Не бяхме трети, нито втори и изведнъж ... първо място. Този радостен шок никой от нас не забрави през годините.

Тони Димитрова, певица:

Гого беше човек с невероятно чувство за хумор, просто сме вили заедно от смях. Той имаше една песен “Късметлия съм”, която аз бях “пренаписала” в забавен вариант - рефренът беше посветен на “Петолъчката”. Много пътувахме заедно по участия и на прибиране към Бургас винаги спирахме там и започвахме да я пеем. Колата се тресеше от смях. Така ще го запомня - като една огромна усмивка.

Димитър Николов, кмет на Бургас:

Няма да забравя, когато Гого излезе на сцената на “Бургас и морето” в инвалидна количка. Искахме да изненадаме бургазлии и пазехме това в тайна до последно. Целият Летен театър стана на крака, за да аплодира силата на духа. Когато беше здрав, Гого много често идваше при мен, но никога не е искал нещо за себе си, винаги е търсел помощ за други.

Васил Едрев, кмет на Айтос:

През лятото, преди да се разболее, често го срещах. Облякъл бермуди и тениска, с момчешки перчем. Беше изключителен талант, но до последно си остана сърдечен и земен. Нямаше ги у него звездоманията и гордостта. Разговаряше с всеки простичко и по човешки. През 2011 г. решихме да организираме благотворителен концерт, за да подпомогнем лечението му. И децата, и възрастните пяха негови песни, мечтаеха отново да го видят на айтоска сцена - такъв, какъвто го помнят и обичат. Защото Ева и Гого бяха част от много айтоски празници. Публиката в града ни винаги го посрещаше като свой, викаха ги с Ева по десет пъти на бис. През 2008 г. заедно с Ева Гого Найденов получи награда за принос към културата на община Айтос”.