Д-р Бланш Ангелова-Котова е родена в Лом, завършила е Английската гимназия в София, а след това медицина. Като млад лекар е разпределена на работа във Враца, където е анестезиолог-реаниматор в болницата. В продължение на пет години д-р Ангелова е и медицински директор на болницата, а след това началник на отделение. От миналата година тя е част от екипа на МБАЛ „Медика“ и ръководи Отделението по анестезиология и реанимация.

- Д-р Ангелова, в медицинските среди на града се заговори, че в „Медика“ реаниматорите са се поздравили с добри резултати в два от критичните случаи.
- Благодаря на колегите за оценката и истината е, че тези двама пациенти не бяха, както казва народът, с единия крак в гроба, а почти с двата. Става дума за сложни хирургични случаи.
- Разкажете за тях.
- Първият е на жена на 76 години, която постъпва с перфорирала язва, но може би три или четири дни след инцидента. Това е довело до много тежък перитонит и не само това - тежкото й състояние освен от основното заболяване, се обуславяше от това, че жената дълги години е страдала от Хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ и е позната добре в Тубдиспансера като пациент почти без шанс в дишането. Когато постъпи при нас, беше в изключително тежко състояние, даже имахме съмнения, че няма да издържи и самата оперативна интервенция и едва ли ще се събуди от упойката. За щастие обаче бе оперирана без проблем и лично аз я екстубирах. В продължение на два дни тя дишаше самостоятелно. Заради тежкото си състояние и придружаващото заболяване обаче започна да се влошава, да натрупва въглероден двуокис и изпадна в безсъзнание. Това бе причината ние да пристъпим към изкуствена белодробна вентилация. С поставянето на апарат пациентката моментално излезе от това състояние, но пък проблемът стана друг. Тези болни, веднъж закачени на апарат, трудно се отделят от него, тъй като стават зависими. Така в продължение на един месец продължи борбата за живота на тази пациентка, като около нея бяхме целият екип денонощно. Разбира се, че имаше моменти на влошаване, на подобряване, на всякакви колебания. В медицината всичко е екипна работа и няма как един човек да се справи с толкова сложна ситуация. Преди Нова година е изписана от болницата и е при семейството си.
- А днес /вчера - б.а./ изписвате другия критичен случай?
- Да, той е на 72-годишен мъж от Русе, който попада пак след 3-4-дневно търпение на заклещена херния, с некроза на червото. Тъй като то вече не е живо, наложи се да бъде оперативно отстранено и да се направи анастомоза /изкуствена връзка/. Той също е с придружаващи заболявания. Все пак беше опериран и изписан дори от болницата. След два дни престой обаче у дома си, имал е болки и въпреки това не е потърсил лекарска помощ, а е търпял. Дойде с перитонит и изпуснал шев на червото. По време на повторната операция, на масата, получава инфаркт. Колегата успява да го диагностицира и както е с отворен корем, го вдигат и го карат в Инвазивната кардиология на същата болница, само че в сградата на Хирургичния блок. Там кардиолозите му правят изследване и терапия, поставят му стент и установяват, че сърцето на пациента е много зле. Прогнозата беше песимистична, макар че още два дни престоя в Интензивно терапевтично отделение на МБАЛ-Русе за стабилизиране след интервенцията. Явно състоянието му е било изключително критично за транспорт и чест прави на колегите, че са се погрижили за него. Оттам си го прибрахме при нас за апаратна вентилация. Не бих искала да разказвам подробно какво преживяхме всички тук и какви усилия положихме, но ето, днес той бе изписан от болницата.
- Пациентите можеха ли по някакъв начин да съдействат за лечението си?
- О, без тяхното желание за живот нямаше да успеем нищо да направим. И двамата бяха с голям хъс да се преборят, изтърпяха много, но успяхме заедно. Имаше моменти, в които си мислехме, че това е последният ден, в който ги виждаме, но слава Богу! не им било писано. Заслуга за успеха имат кардиолози, пулмолози, хирурзи, реаниматори и най-вече сестрите. Лекарят дава наставления, пише терапии, следи състоянието, но самата грижа за болния е основно на раменете на сестрите. Момичетата преминаха бойното си кръщене и доказаха, че са за тази работа и могат да я вършат професионално. Имаше моменти, когато плачеха от умора и безнадеждност, но въпреки това се справиха. Борбата си струваше.
- Възможно ли е самата упойка да е оказала лошо влияние върху състоянието на мъжа, за да получи той инфаркт?
- Инфаркт човек може да получи и без анестезия. Вероятно пациентът е бил в прединфарктно състояние. Колегата обаче е видял и реагирал на инфаркта веднага. Ако беше някой друг, който да не го познае, щеше да е фатално.
- Защо хората се страхуват от упойките?
- Защото не са информирани. В 21 век в цивилизованите страни по света няма манипулация, която да се прави без упойка. Медикаментите, които се използват, са изключително щадящи, пречистени и качествени, затова е изключено натравяне. Особено пък когато анестезиологът е професионалист, знае как да си върши работата. В нашата болница има толкова много критични болни, че засега имаме само поводи за гордост.
Нашата специалност действително е непозната и анонимна. Когато хората излязат от болница, обясняват как са били оперирани и споменават задължително името на хирурга. За анестезиолога никой не се сеща, а ние държим живота им в ръцете си. Тези два случая, за които ви разказах, бяха тест за екипа и ние го издържахме успешно.