През зимата на 1958 година тихият селски живот в Сваленик е смразен до разтреперване, но не от сибирски студ, а от вестта за ненадейната и съмнителна смърт на млад и здрав мъж в разцвета на силите си. Цялото село обсъжда случая и цъка с език - едни с мъка по отишлия си без време Велико, други - със спотаен гняв към съдбата, отнела живота на един добър и трудолюбив човек.
Нищо не предвещавало, че новогодишните празници ще бъдат помрачени. През втората половина на декември в селото масово се колят прасета. Налагащият се от 14 години социализъм току-що е приключил окончателно с колективизацията на земята и не гледа с добро око на Коледа и останалите религиозни празници, ала примижава леко, за да могат хората да спазят традициите, с които са закърмени. Рождество Христово не се чества официално, но се знае, че това е времето, когато хранените цяла година прасета стават на пържоли и луканки.
В дома на Тодора и Велико също колят охранено 150-килограмово прасе и това слага край на редуването на боб, зеле и картофи на масата.
Около семейството се чува по някоя пикантна клюка
но по-възрастните помнят с каква любов са се взели двамата и гълчат младите да не говорят врели-некипели.
Велико работи в ТКЗС-то, където подготвя техниката за пролетната сеитба. Една вечер преди Нова година се прибира вкъщи капнал от умора и жадува за почивка, но го чака вкусна вечеря. Жена му е опържила топли кюфтета, наточила кана вино и механикът сяда с усмивка на масата. Хапва 3-4 кюфтета, пийва две-три чаши вино и се готви да си ляга, когато зверски го срязва стомахът. Едва успява да стигне до леглото и се отпуска с надежда да му мине, а Тодора се суети наоколо и се чуди какво да прави. Велико се унася, но около полунощ болките се връщат два пъти по-силни и непоносими и мъжът излиза на двора да вземе малко въздух. Навън му се повдига и повръща. Това сякаш го облекчава и се връща в постелята. Укротява се и заспива, за да не се събуди никога повече.
На сутринта Тодора тича при селския фелдшер, разказва му как на мъжа й му е прилошало, дори повърнал на двора, а после легнал и издъхнал насън, а медикът
без много-много да се колебае решава, че това е инфаркт
Издава смъртен акт и на следващия ден Велико е погребан. Сваленик е в шок - до този ден човекът не се е оплаквал дори от настинка, а изведнъж умира от удар...
Не всички вярват на поставената набързо диагноза. Някои смятат, че тази смърт е много съмнителна. И из селото плъзват слухове.
Тогава мнозина си припомнят как са се взели 45-годишните по него време Тодора и Велико. Точно преди 27 години, когато двамата са на по 18, между тях избухва силна и красива любов, като по-горещо показва чувствата си Тодора, която няма търпение час по-скоро да се събере с избраника си. Семействата се сватосват по всички правила и младите се вземат, после идват децата и всичко тръгва по реда си. През годините Тодора запазва хубостта си и мнозина я заглеждат, а май и тя пуска по някой аванс тук-таме, защото се носи мълва, че на булката на Велико сякаш прекалено й играят очите и или си похойква тайно от мъжа си, или е на прага да го направи.
Доказателства уж няма, но и дим без огън няма, клатят глава блюстителите на селския морал
Хорските приказки избуяват около внезапната смърт на Велико и стигат до милиционера на Сваленик Петър Маринов. Той пък докладва на началниците си в Русе и те решават да проверят тази история, защото не всеки ден здрави като гранит мъже на 45 години умират от масивен инфаркт след вечеря.
Русенските криминалисти започват разследване. Една от стаите в кметството става стая за разпити, през която преминават хора от кметството, кръчмарят, попът, фелдшерът, роднини, приятели и съседи на семейството, но... нищо. Не се събира информация за престъпление. Изяснява се само, че Тодора е залитнала по чужд мъж долу-горе на нейните години, който също работи в ТЗКС-то, но това не е достатъчно за повдигане на обвинения. Разследващите все пак я притискат, само че тя не се огъва. Става леко нервна и неспокойна, но това е нормална реакция в подобни случаи. Пратениците от Русе решават да я поставят под наблюдение и на третия ден като че ли вече няма какво да правят в селото, когато
получават помощ от най-неочаквано място
В деня, в който се разнася скръбната вест за кончината на Велико, умира и любимото коте на съседите. То е едва тригодишно, много игриво и гальовно и е много мило на стопаните си, затова те търсят ветеринар, който да установи причините за внезапната му смърт.
За разлика от селския фелдшер ветеринарят си свършва работата професионално и при аутопсията на котето открива в стомаха му остатъци от кюфтета. Кой храни котка с кюфтета? Но въпросите стават още повече, след като анализът показва, че в кюфтетата има ясни следи от силно отровния селскостопански препарат „Форте 605“. Находката е съобщена на стопаните, а те бързо се сещат къде може да е била последната трапеза за любимеца им. Комшиите видели Велико да повръща на двора в злополучната нощ преди смъртта му, а после котето се нахвърлило на върнатата храна и сладко похапнало.
Откритието веднага е съобщено на милицията и тъй
разследването от глуха улица изведнъж стъпва на магистрала
Всичко се развива шеметно. Следователите притискат Тодора, блъфират, че знаят как точно е отровила мъжа си и има само един шанс да си облекчи положението - да си каже всичко. И самопризнанията тръгват. Отначало плахо и едва-едва, после като отприщена зловонна река.
Отровителката признава, че наистина се е залюбила с този, за когото селото я подозира, и искала да се събере с него, но няма как. Велико отдавна й отмилял, децата пораснали и излезли от село, всяко си хванало пътя и не мислели да се връщат, а тя имала в себе си още пламък и искала да си поживее не като работничка и домакиня, а като обичана и обичаща жена - още едно доказателство, че пътят към ада наистина е постлан с добри намерения.
Планът за отравянето на мъжа си Тодора скроила сама, може би леко и хитро подбутвана от любовника си
но за неговото участие не се събират доказателства.
Коварната съпруга знаела, че Велико е сред малцината, които има достъп до селскостопански пестициди и започнала да мисли как да се сдобие поне с едно малко шишенце от опасните отрови, от които и една глътка е достатъчна за най-лошото. Започва да се върти в хангара, където работи Велико и един ден успява да вземе незабелязано достатъчно количество препарат. После го замесва в каймата за кюфтетата, слага много подправки, за да прикрие острия вкус на отровата и така се завърта колелото, довело до коварното убийство.
Следва бърз процес и 15 години затвор за вероломната Тодора. И мъка без край за близките на подло погубения Велико.