Искра Блъскова бе избрана за председател на Русенския окръжен съд на 15 октомври 2014 година от Висшия съдебен съвет с 16 гласа „за“, 3 „против“ и 3 „въздържали се“. Съдия Блъскова има 35-годишен стаж в съдебната система. Кариерата й започва през 1978 година като младши съдия. От 1980 година работи като съдия в Районния съд, а десет години по-късно става съдия в Окръжния съд. Между 1985 и 1990 година е заместник-председател на Районния съд, а от 1993 до 2003 година е заместник-председател на Окръжния съд. Съдия Блъскова завършва средното си образование в училище „Христо Ботев“ през 1972 година, а през 1976 година се дипломира като юрист в СУ „Св.Климент Охридски“.

- Съдия Блъскова, преди повече от два месеца поехте управлението на Русенския окръжен съд. Изненада ли ви с нещо новото работно място?
- Работата стана по-различна заради почти целодневното подписване на документи, изготвяне на резолюции и изготвяне на заповеди, свързани с пряката дейност на служителите и съдиите в съда. Неправителствените организации имат искания по Закона за достъп до обществена информация. Не скучая, в общи линии, но е различно от това, което досега обичайно съм правила.
- А липсва ли ви влизането в съдебна зала и разглеждането на граждански дела?
- Не бих казала, че ми липсва, защото ще продължа да гледам дела. Само намалих обема им. Въобще не мога  да си представя какво ще стане с мен, ако спра да гледам дела. Въпреки че съм председател, аз съм преди всичко съдия.
- За краткото време на ръководния пост предприехте ли вече някакви стъпки за изпълнение на мерките, заложените в концепцията ви за управление?
- Много малко време мина. Сега вече усещам и си давам сметка, че на новата длъжност няма да е както преди. Това, с което съм започнала, е повишаване ролята на общото събрание на съдиите. Твърдо съм преценила, че нещата, които има да се вършат в съда, нещата, които са важни и трябва да се вземат решения за тяхната промяна, трябва да се вземат от всички общо. Вярно е, че от мен зависи крайното решение, но винаги ще го съобразя с мнението на съдиите. Предстои да проведем трето събрание. На второто избрахме новите съдебни заседатели, които положиха клетва. Направи ми впечатление, че са изключително млади хора, най-възрастните са около 40-годишни. Дори вече отправят искания към мен.
- Какви искания имат?
- Искат да се проведе обучение на съдебните заседатели, което също е част от моята концепция и вижданията ни съвпадат. Смятам, че това категорично трябва да се случи. Тези хора трябва да знаят какво да правят в съдебното заседание - да се запознаят с основните термини и положения в наказателното право и процес. За да се реши един случай - виновен ли е или не някой подсъдим, е най-малкото. Идеята ми е да има екип от наказателни съдии, които да подготвят най-общите положения и под формата на семинар заседателите да получат правна подготовка.
- Началото на мандата ви съвпадна с края на календарната година. Това е период, в който се правят много сметки и се изчисляват бюджети. Има ли финансови проблеми Русенският окръжен съд?
- Не сме имали проблеми. Истината е, че си правим сметката и спестяваме доколкото можем дори от дребни на пръв поглед разходи.
- В концепцията ви фигурираше виждането, че Русенският окръжен съд трябва да има говорител. Предприехте ли вече действия по този въпрос?
- За мен липсата на говорител на съда е значителен пропуск, който трябва да се преодолее. И добрите, и лошите неща, които се случват в съда трябва да са достояние на хората. Всички говорят за прозрачност в дейността на съда. Аз не я разбирам по начин, че да разказваме делата и кой кого съди. Как се случват нещата обаче, трябва да стане достояние на обществеността. Много е необходим човек, който да поддържа връзка с медиите. Идеята ми беше това да е съдия, но тя не е окончателна. Задължително обаче трябва да е човек с юридическо образование, за да може адекватно да обясни какво и защо се случва с едно дело от голям обществен интерес например.
- Посочихте още, че е необходимо обособяване на помещение за адвокати?
- Законът за съдебната власт казва, че всички адвокати трябва да влизат с тоги в съдебни заседания. Вижда се обаче, че това не се изпълнява от всички, тъй като тогите няма къде да бъдат оставени, нито къде адвокатите да се преобличат. На първо време съм задействала три договора за отдаване под наем - за поставяне на автомат за топли напитки, да се възстанови книжарницата за съдебни материали и за офис на банка в съда. Имаме ПОС терминал, но много хора ходят до съседни банки, когато трябва да внесат такси. Защо да е така, като може да го направят в съда? Изглежда, че хората не са свикнали с новите технологии, защото моя проверка показа, че 3-4 пъти повече са тези, които внасят пари по банков път от тези, които използват ПОС терминала. Успоредно с тези процедури ще движа и въпроса с осигуряването на стаичка за нуждите на адвокатите.
- В концепцията си за управление коментирахте и станалата известна система за случайно разпределение на делата Law choice, като посочихте, че е необходимо да се въведе критерий за тежест на делата. Може ли такова условие да се въведе на местно ниво?
- Не, не може. Аз помолих Висшия съдебен съвет да помисли генерално по този въпрос. Надявам се, когато е готова новата програма, да се включи този критерий.
- А в Русенския окръжен съд сблъсквали ли сте се с недостатъците на програмата?
- Не, при нас всичко е наред. Случвало се е да няма връзка със сървъра за изпращане на протокол до Висшия съдебен съвет, но това трае секунди, най-много 2-3 минути. Смея да кажа, че тази програма за случайно разпределение е абсолютно защитена. Не мисля, че може да има пробив в нея, освен ако няма човешка намеса. Мисля си, че дори съдията, който разпределя, не може да я манипулира, освен ако не е компютърен специалист. Няма никакви оплаквания от съдиите, че има проблем с разпределянето на делата.
- Да разбирам ли и че няма оплаквания за това, че някои съдии по-често гледат дела за разлика от други, на които не им се дават дела и сякаш са в сянка?
- Няма такова нещо. Всичко се разпределя по равно между всички. Системата отчита това. Например при въззивните граждански дела разликата в натовареността между съдиите е в рамките на 1-2 дела. Тази система е така направена, че за всяка стъпка за избор се задават въпроси и се отчитат обстоятелства и няма как да й се въздейства. Затова се чудя защо се вдигна такъв шум около нея. Доколкото разбирам, проблемът е само в Софийски градски съд. Дълбоко съм убедена и дебело искам да подчертая, че в цялата страна няма проблеми, а само на едно място. Затова е редно да се реши проблемът във въпросния съд, а не да се слагат всички съдилища под общ знаменател. Омръзна ми за случващото се някъде, и то главно в Софийски градски съд, да се наричат всички съдии гнили ябълки. Ако има нередности - те трябва да бъдат отстранени. Очевидно в Софийски градски съд има такива. Очевидно там някой работи с тази програма по неправилен начин, след като самите съдии изразяват възмущението си. Висшият съдебен съвет реагира веднага след случая и излезе с допълнителната методика за работа с програмата. Похвално е, че не стои със скръстени ръце, когато френски посланици ни отправят разни обиди публично, за да защити интересите на частна френска фирма. За миг си помислих дали въобще е възможно български посланик във Франция да каже подобни неща по тяхна национална телевизия.
- А има ли гнили ябълки в съда според вас?
- В Русенския окръжен съд няма.
- Освен че част от съдиите от Софийски градски съд си признаха, че сред колегите им има гнили ябълки, споделиха, че понякога ги е срам да казват на хората какво работят. Вас било ли ви е някога срам, че сте съдия?
- Не. За мен е чест и гордост, че работя това. Смятам, че 35 години съм упражнявала професията си безупречно. Авторитетът и достойнството са най-важното за мен и смятам, че се ползвам с такива в обществото. Може би заради това получих такава широка подкрепа от колеги и съдебни служители.
- Имате нови заместници по ваша инициатива /от декември съдиите Анета Георгиева и Красен Георгиев са новите заместник-председатели на Русенския окръжен съд на мястото на Силвия Павлова и Свилен Сирманов - б.а./...
- Да. Това не е изключение, а по-скоро се е превърнало в правило. Екипът трябва да бъде от близки хора, на които да се разчита и по принцип, и в кризисни ситуации. Добросъвестни и точни бяха също колегите, които вече не са заместници, но те пък са били от екипа на предишната председателка.
- Често съдът и обществото говорят на различни езици. Защо според вас често съдът не бива разбран от хората?
- Доста затворена институция сме. Сега публичността и прозрачността са неща, които трябва да са налице във всяка дейност и съдът трябва да се отвори за обществото. Като че ли работата и фунциите на съда не са ясни на хората. Не знаят колко са съдиите, как работят, колко често остават в извънработно време и гледат дела до среднощ, колко пъти идват в събота и неделя да си свършат делата... Полага се къртовски труд, който не е известен на хората.
- В повечето случаи хората са недоволни от размера на наказанието по постановените срещу тях присъди. Може би защото те съдят по собствено усмотрение и от морална гледна точка. На съда ли обаче трябва да се сърдят хората или на законите, които той следва?
- Всички съдебни актове се постановяват само и единствено, като се съблюдават законите. Законът, дебело подчертавам, се прави от Народното събрание. А за неговите членове - депутатите, отговорност носи обществото, тъй като то ги избира. Какъвто и да е законът, той е задължително да се спазва.
- Как обаче да се обясни на хората следната логика - шофьор, виновен за смърт на пътя по непредпазливост, погубил детски живот, получава условна присъда, а рецидивист, хванат да краде уиски за 50 лева от магазина, отива задължително в затвора поне за няколко месеца?
- Пак се опира до същността на закона - той е такъв и ние го спазваме по начина, по който е направен. За транспортните престъпления може би трябва да има по-тежки санкции. Трудно е обаче един закон да обхване всичките възможни житейски ситуации. Законодателят се е опитал наистина да ги изчерпи. Едно дете може да бъде блъснато на пешеходна пътека от шофьор, движещ се със 120 км/ч. Но може в същата ситуация да изпадне и най-примерният шофьор, който преминава с 10 км/ч, но детето изскача изведнъж на пътя и го блъска. По изключение за тежките произшествия, в които е видна наглостта на шофьора, пияното му състояние и несъобразената скорост, може би трябва да има квалифицирани състави с по-големи наказателни санкции.
- Говори се непрекъснато за съдебна реформа. Какво според вас не й достига на съдебната система?
- След 1989 година само за това се говори. Имам чувството, че всички управници се хващат за тази реформа, да готвят промени и да твърдят, че системата има нужда от тях. Аз лично не смятам, че в нашия съд има нещо нереформирано. Не знам каква съдебна реформа очакват и как си я представят - сякаш това е имагинерно понятие. Никой съдебен реформатор обаче не се спира на въпроса за това, че половината Висш съдебен съвет е избран от Народното събрание. Това според мен е най-грубата намеса на законодателната в съдебната власт. Новият правосъден министър предлага да има два съвета - единият на прокуратурата, а другият на съда. А по какъв начин ще бъдат избирани те? Ние се чудим по какъв начин да намалим разходите, а кой ще издържа два съвета с администрации? Не разбирам кое налага това. Прокуратурата и съдът работят чудесно заедно. Предполагам, че всеки един председател на съд в провинцията ще отговори като мен - че в неговия съд няма нужда от реформа. В крайна сметка пак отиваме до Софийски градски съд и столичните съдилища, в които работата не върви и трябва да се направи нещо. Освен това голяма част от предложенията на министъра за съдебна реформа могат да се извършат само след промяна на Конституцията, а това може да стане, както е известно на всички, само от Велико народно събрание.
- Излязохте с амбицията за съвършено правораздаване. Какви критерии трябва да покрива то?
- Думата е малко силничка. За мен най-важното е съдът да си гледа работата, да си вървят делата, съдиите да си пишат съдебните актове по делата в срок и самите „клиенти“ на съда да са доволни от обслужването им по канцелариите, да получават добро отношение в съдебната зала. Това е качеството за мен.