Меломаните го обичат, критиката го харесва, а музикантите го уважават. Говорим за един от колосите в музиката - роденият точно преди 218 години Франц Петер Шуберт, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.
Шуберт е роден като тринадесето от шестнадесет деца на 31 януари 1797 г. в Лихтентал, близо до Виена. Само пет от децата доживяват първия си рожден ден. Баща му Франц Теодор е учител и директор на училище. Майка му Елизабет Вийц преди сватбата е готвачка на виенско семейство. Когато е петгодишен, Франц получава първите си уроци по цигулка от баща си. Когато е на шест, започва да посещава училище. На осем получава уроци по свирене на орган от енорийския свещеник в Лихтентал Михаел Холцер.
На 11-годишна възраст, през 1808 година, Шуберт
започва да пее в придворния хор, след като една година преди това е написал първото си произведение
Там се запознава с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел. Получава разнообразно музикално обучение под ръководството на Венцел Руцицка и по-късно Антонио Салиери. Шуберт е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с инструментали на Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт.
Завършва учителска семинария (1813-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството си.
Няколко години Шуберт се препитава с уроци по музика и се опитва да получи щатна държавна длъжност на музикант, но не успява. През този период той печели твърде малко и е принуден да живее при свои приятели - композитори, поети и други интелектуалци.
През 1818 и 1820 година, като учител по музика на дъщерите на граф Естерхази
посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика
През 1819, 1823 и 1825 година посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество.
Композиторът започва да издава музикалните си произведения през 1821 г.
Музиката му е тясно свързана с австрийското народно творчество, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството той запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа.
Шуберт е автор на над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др., 9 симфонии (най-известна от които е осмата -“Недовършена“), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“), клавирни творби, както и произведения с танцов и маршов характер.
За разлика от други композитори - например Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист и Фредерик Шопен,
Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения
Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълени за първи път десетилетия след смъртта му - примерно Голямата симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 г., Недовършената симфония - през 1865 г. и пр.
Композиторът е определян като „най-големия лирик на романтизма“. Черпи характерни същностни черти на музикалната среда, в която попада във Виена, пресътворява ги от гледна точка на романтичната чувствителност и ги развива.
Типичен пример за романтично творчество е вокалната му лирика
Тя е тясно свързана с фолклорните традиции. Първите ярки звуци на романтичните насоки се открояват в създадената по стихове на Гьоте песен „Гретхен пред чекръка“ („Gretchen am Spinnrade“), завършена на 19 октомври 1814 г. Текстът на тази песен е от „Фауст“ на Гьоте. Шуберт я написва едва 17-годишен, но песента е цялостна. В акомпанимента се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминацията девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
Специална роля в наследството на Шуберт играе обикновената куплетна песен. Типично за нея е наличието на една и съща постоянна мелодия и акомпанимент за всеки от куплетите. В тази група от песните на Шуберт най-силно се прави паралел с народните песни. Тук попадат творби като „Полската розичка“ и „Разходката“.
Наред с това Шуберт
пише и варирани куплетни песни
Формално, това е втори тип от песенното му творчество. Мелодията и акомпаниментът се променят в някои куплети. В известната песен „Пъстървата“ с еднаква музикална композиция са първите два куплета, третият е контрастно изменен, а последният е връщане към музикалното изложение от първите куплети. Шуберт прилага своеобразна форма „арка“ за конструкцията на „Пъстървата“.
„Липата“ е пример за различен подход. В нея в първия и втория куплет се редуват мажорна с минорна тоналност, веселие с тъга, а третият е със съвсем различна музикална фактура, много по-оживена по характер. В последния куплет композиторът се връща към музикалното изложение на първия.
Третият тип песни са тези с непрекъснато развитие. В тях всяка следваща част от текста се съпътства от нова мелодия и акомпанимент. Повторението на централните мотиви и общият тон водят до постигане на музикално единство. Примери в това отношение са: „Любов безкрайна“, „Двойникът“. При тази група песни се открояват кратки песни, например „Враната“ и дълги, например „Младата монахиня“. И в двете разновидности се срещат единни по характер творби, например „Преживяването“, но и пъстри откъм драматургия, например „Скитникът“.
Наред с песните Шуберт
пише чувствени балади, като не само продължава традицията, но е и новатор
В творчеството му те заемат специално място. Открояват се два типа балади. Първите са оформени като солова кантата - например „Заръката“, където е характерно редуването на речитативи с арии. Вторият тип балади са песенни, например „Горски цар“, представляващи прототип на романтична балада.
Шубертовите песни се отличават с уравновесеност и простота, съчетани с романтично настроение и съответна експресия. Акомпаниментите на песните му не са обикновена хармонична и ритмична основа, както е дотогава, а често съдържат запомняща се характерна фигура. Акордите на „Лека нощ!“, например, внушават ефект на стъпки, а „хлъзгавият“ мотив на пъстървата е точно пресъздаден в мелодията.
Характерни за клавирните творби на Шуберт са широка мелодична дъга и лирична чувствителност, драматизъм, израз на вътрешно вълнение. Независимо че не е клавирен виртуоз, произведенията на Шуберт
изискват от изпълнителя да владее сериозна техника и висока култура на звукоизвличането
Фантазията „Скитникът“ е създадена през 1822 г. и е изградена върху мелодията, заимствана от от средния раздел на песента със същото име от 1816 г. Самият Шуберт не е можел да я изсвири без грешка, тя изисква категорична виртуозност. Създадена е изключително бързо, по молба на пианист виртуоз, който трябвало да демонстрира нивото на своето майсторство. Творбата се отличава с подчертано бляскав характер и интерпретаторски трудности, които не са срещани дотогава. Естетическите алюзии на тази трагична песен се откриват до края на деветнайсети век в творчеството на австрийските и немските композитори.
Според специалистите най-високите постижения в клавирното творчество на Шуберт са неговите 22 сонати.
Сонатата в си-бемол мажор, която е най-известна
разкрива нови композиционни похвати. Композиторът използва ниските регистри на пианото, на места инструментът звучи като оркестър. Шуберт контрастно откроява натрупването на напрежението с тишина (паузите).
През 1823-1828 г. Шуберт написва „6 Музикални момента“. Основната композиторска идея при тези произведения е претворяването на мелодия, базираща се на постоянна формула в акомпаниращия бас.
Необикновено свободно структурно изграждане притежават двата цикъла „Емпромптюта“ от 1827 г. Те наподобяват песни с разгърната мелодия и своеобразен акомпанимент.
Трябва да се напомни, че тогавашното пиано силно се различава от съвременното. То е конструирано за получаване на по-деликатен звук. Шуберт използва и крайните му регистри, богати динамични нюанси, преплита ги с моменти от технически характер, достига неочаквани колоратурни ефекти.
Шест от първите симфонии на Шуберт са близки до класическия стил и традициите, създадени от Хайдн и Моцарт.
Символ на ранноромантичната симфония са последните две симфонии на Шуберт.
През живота на композитора не е изпълнена нито една от тях
Симфонията в до мажор - „Голямата“, е открита след смъртта му от Роберт Шуман през 1839 г. Веднага е представена под диригентството на Менделсон. По примера на големите Бетовенови симфонии тя е с продължителност 50 минути и има характерна метроритмична пулсация, завладяваща слушателите. За изпълнението й е нужен разширен симфоничен състав.
Противоположност на „Голямата“ е „Незавършена“ симфония в си минор. Заглавието се основава на това, че се състои само от две части. Има запазени чернови на третата част (Скерцо), но композиторът, вероятно преценявайки, че вече е включил необходимото в двете части, прекъсва работата си. Композирана още през 1822 г., тази симфония е открита чак през 1860 г., а е изпълнена за първи път във Виена на 17 декември 1865 г. Симфонията има изключително лирично напевно звучене, проникната е от любов и смърт, печал и спасение, като че ли е отражение на кризата на автора, причинена от болестта му.
Последните години от живота си Шуберт e неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на 19 ноември 1828 г. във Виена. Десетилетия по-късно, през 1951 г., австрийският музиколог Ото Ерих Дойч създава каталог на творчеството на композитора, включващ над 900 произведения и от фамилното име на този музиколог е съкращението „D“, предхождащо номерата на отделните опуси.
По материали от Интернет