Новото гръцко правителство ще бъде изправено пред две главоболия още с идването си на власт, за да гарантира, че страната ще отговори на своите задължения.
Според експерти, цитирани от в. "Катимерини, дните до края на март ще бъдат критични и в момента никак не е сигурно дали няма да възникне "прецедент" по отношение на погасяването на дълговете на страната.

Гърция има да разплаща дълг от 4 млрд. евро, чиито срок изтича през февруари и март, както и да рефинансира ценни книжа в размер на 7 млрд. евро със същия матуритет.

Гръцките банки са престанали да подкрепят сами емитирането на ценни книжа, тъй като на настоящия етап чуждите инвеститори са обърнали гръб на Гърция заради политическата нестабилност в страната. От тази гледна точка, новото гръцко правителство ще бъде изправено пред два проблема.
Първият се отнася до това, че гръцките банки трябва да бъдат ангажирани отново в търговете за емитиране на лихвени ценни книжа, извършвани от финансовото министерство В последния търг не участва една от четирите водещи гръцки банки.

В същото време за периода февруари-март 2015 г. гръцката държава ще трябва да емитира ценни книжа на стойност 7 млрд. евро, като тази сума следва да бъде пласирана от гръцките банки.

Подобно нещо e много трудно да се случи без ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и това е една от причините да бъде задействан преди седмица механизмът за спешна ликвидна помощ (ELA).

Вторият момент е свързан с обстоятелството, че за да бъде покрита сумата от 7 млрд. евро, е необходимо да бъде пусната нова извънредна емисия ценни книжа,
с цел да бъдат обслужени и останалите задължения на Гърция в следващите два месеца, които възлизат на 4 млрд. евро.
Дълговете от 4 млрд. евро се отнасят до погасяване на част от заемите на МВФ (в размер на 2,1 млрд. евро), изплащане на лихви на стойност 1,7 млрд. евро, както и на други по-малки задължения, които Гърция е длъжна безпроблемно да обслужва.

През април пък задълженията на гръцката държава възлизат на 615 млн. евро, през май - 1 млрд. евро и през юни - 2,6 млрд. евро. Компетентни източници смятат, че тези суми са управляеми, но при условие, че приходите от данъци са в рамките на разчетите.
Междувременно обаче Тройката предупреди Гърция за финансовата дупка през 2015 г.

Представители на кредиторите бяха установили срив на данъчните приходи и бяха алармирали гръцкото финансово министерство, че ако тази ситуация продължи, финансовите нужди на Гърция ще нараснат и заедно с тях ще се увеличи и дупката в бюджета.

С други думи това са капиталите, които Гърция ще трябва да вземе назаем (било по линия на някаква нова спасителна програма или по някакъв друг начин), за да покрие тези свои нужди и да може да получи достъп до пазарите, тъй като в противен случай всичко това би породило отново съмнения за способността на страната да изпълнява своите ангажименти.

Невъзможно е Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме преструктуриране на дълга по гръцките държавни облигации, които банката притежава,
предупреди днес членът на управителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре. Французинът направи този коментар след новината за идването на власт в Атина на лявата радикална партия СИРИЗА.

"Абсолютно ясно е, че ние не можем да приемем каквото и да било намаляване на дълга, което би засегнало гръцките книжа, държани от ЕЦБ. Това е невъзможно по юридически причини", посочи Кьоре в интервю за германския икономически вестник "Ханделсблат".

Мандатът на ЕЦБ й забранява да финансира европейските държави, както би се получило при такава операция, отбелязва АФП. Що се отнася до другите книжа, които са в обращение, "не ЕЦБ решава дали Гърция се нуждае от намаляване на дълга", поясни Кьоре, изпращайки топката в полето на европейските политици.
Гърците отредиха вчера историческа победа на радикалната лява партия Сириза. Нейният лидер Алексис Ципрас иска да договори с Европа намаляване на огромния дълг на страната (175 процента от брутния вътрешен продукт), заявявайки в същото време, че е готов да сътрудничи и да преговаря (...) за справедливо, надеждно и благоприятно решение за всички".

В момента ЕЦБ държи 27,7 милиарда евро гръцки дългови книжа, по които може да се преговаря, или близо 42% от общата сума.
На 20 юли изтича падежът на две емисии гръцки облигации за близо 3,5 милиарда евро, а през август - на други две за 3,2 млрд. евро.
Новата политическа ситуация в Гърция ще бъде обсъждана на днешното заседание на финансовите министри от еврозоната, към които утре ще се присъединят и техните колеги от останалите страни от ЕС.

Победата на партия СИРИЗА, обявила се против мерките за икономии, на парламентарните избори в Гърция вчера оказа слабо влияние тази сутрин върху лихвите по облигациите на страната, които леко се повишиха малко след отварянето на пазара.