„Всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени с една-единствена дума: свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.“ Това е един от великите цитати на един от най-големите държавници на 20 век - Уинстън Чърчил.
За него се смята, че е мразил България, но по-вярно е да се каже, че е обичал само Великобритания. И въпреки че му приписват саркастичната забележка „Тези, които си казват „Честита баня“ ли са ни обявили война?!“, архивите пазят негов меморандум от 1915 година, в който се казва: „Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси...“.
Днес се навършват точно 50 години от напускането на този свят на този
ексцентричен и противоречив, ала безспорно смел и знаменит англичанин
Но нека проследим пътя му от самото начало.
Роден в аристократичното семейство Спенсър, Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, подобно на баща си използва името Чърчил в обществения живот. Баща му лорд Рандолф Чърчил е политик, а майка му Джени Джеръм е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Роден е на 30 ноември 1874, два месеца преждевременно, в спалня на двореца Бленъм, Уудсток, Оксфордшър.
С независим и непокорен характер Чърчил обикновено се справя лошо в училище, за което е наказван. Той е образован в три независими училища: в Аскът, Хоув и в Хароу от 17 април 1888, където започва военната му кариера като част от Хароуския стрелкови корпус.
От детска възраст Чърчил има затруднения с говора, които се опитва да преодолее през целия си живот. Много източници от времето между двете световни войни свидетелстват за неговото заекване, което става все по-слабо забележимо с времето. Някои по-късни изследователи твърдят, че Чърчил не е заеквал, а само трудно е изговарял звука „с“.
След като напуска Хароу през 1893, Чърчил кандидатства в Кралската военна академия в Сандхърст.
Издържа приемния изпит от трети опит и постъпва в кавалерията
а не в пехота, защото изискването за оценката е по-ниско и не трябва да учи омразната му математика. Завършва първата година осми от 150 души випуск през декември 1894 и въпреки че вече може да се прехвърли в пехотен полк, както иска баща му, той остава в кавалерията и на 20 февруари 1895 е назначен като младши лейтенант в 4-и хусарски полк. През 1941 е произведен полковник на хусарите.
Заплатата на Чърчил като младши лейтенант е 300 лири годишно. Той обаче счита, че са му необходими поне още 500, за да поддържа живота на офицер. Майка му осигурява 400 годишно, но това не му стига. Това е една от причините младият офицер да се заинтересува от военната журналистика. Така влиза в полезрението на обществото и печели значителни допълнителни доходи. Той
работи като военен кореспондент за няколко лондонски вестника
и пише собствени книги за кампаниите. През 1895 г. Чърчил пътува до Куба, където участва като наблюдател във втората война за независимост на Куба. Той пише за конфликта за вестник Daily Graphic и на 21-я си рожден ден попада за първи път под обстрел. Там придобива навика да пуши пури и да си взема почивка следобед (сиеста).
В началото на октомври 1896 полкът на Чърчил е изпратен в Бомбай, Британска Индия, но дълго време не участвува в бойни действия. Чърчил използва този период и чете много. Той е считан за най-добрия играч на поло в своя полк и води отбора си до много престижни турнирни победи.
През 1897 Чърчил се опитва да отпътува, за да прави репортажи и евентуално да се бие в Гръцко-турската война, но конфликтът приключва преди той да пристигне. По-късно, докато се подготвя да се завърне в Англия, чува, че три бригади на британската армия ще се бият срещу пущунското племе на Северозападната граница на Индия и
моли висшестоящите си офицери да се включи в боя
Бие се под командването на генерал Джефри, командир на втора бригада, действаща в Малаканд в граничния регион на Британска Индия.
На 5 май 1899 се уволнява от редовната британска армия и минава в запаса. На 12 октомври същото година избухва Втората англо-бурска война и той е назначен за военен кореспондент на „Морнинг пост“ със заплата от 250 лири на месец. След няколко седмици полеви действия Чърчил е пленен, когато придружава брониран влак, попаднал в засада, и е изпратен в лагер за военнопленници в Претория. Храбростта му по време на засадата на влака предизвиква предположения, че ще получи кръст Виктория, най-високата британска награда за храброст, но това не се случва. Чърчил
успява да избяга от лагера и това го прави национален герой
Но вместо да се наслаждава на славата у дома, той се връща в армията и участвува в нейния марш в помощ на обсадените британци в Лейдисмит и превземането на Претория. Този път, макар и да продължава да е военен кореспондент, той получава назначение в леката кавалерия. Чърчил е сред първите британски войници, влезли в Лейдисмит и Претория.
През 1900 година Чърчил се връща в Англия и е избран за депутат от Олдъм. След това се отправя на лекционна обиколка из Великобритания, а след това и в САЩ и Канада, печелейки повече от 10 000 паунда. Това поставя начало на неговата популярност и е стъпало към политическата му кариера.
Първата световна война заварва Чърчил на поста Първи лорд на Адмиралтейството и той става член на военния кабинет.
Следват няколко министерски назначения и преминаване от консерваторите към либералите, а после връщане обратно, като по този повод остроумният политически въжеиграч самоиронично отбелязва:
„всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я смени втори път“
След избухването на Втората световна война на 3 септември 1939, денят, в който Великобритания обявява война на Германия (в защита на Полша по силата на Англо-полския военен съюз от 25 август 1939 г.), Чърчил е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството и член на Военния кабинет, какъвто е бил в началото на Първата световна война. Когато узнават това, от Борда на адмиралтейството изпращат сигнал до флота „Уинстън се върна“ /“Winston is back“/. На този пост той се оказва един от най-активните министри. Настоява за превантивна окупация на неутралното норвежко пристанище за желязна руда Нарвик и железните мини в Кируна, Швеция, но не среща поддръжка сред колегите си. Те все отлагат и отлагат операцията, докато през юни 1940 Норвегия е окупирана от немците.
На 10 май 1940, часове преди германското нашествие във Франция, става ясно, че след провала в Норвегия страната няма доверие на Чембърлейн и той подава оставка.
За негов приемник е определен Уинстън Чърчил, който получава назначение от Джордж VI
Въпреки че в страната има известни настроения за помирение с явно издигащата се Германия, новият премиер отказва изобщо да обмисля такава възможност. Според него не би могло и дума да става за някакви преговори с нацистите. Той отхвърля предложенията на Хитлер за мир и като министър-председател дава решаващия глас в кабинета за продължаване на войната с Германия.
Чърчил се нуждае от американската помощ - както икономическа, така и военна. САЩ и лично президентът Франклин Рузвелт оказват значителна подкрепа на Великобритания. По-късно към двамата се присъединява и генералният секретар на КПСС Йосиф Сталин, създавайки по този начин Голямата тройка.
Доброто отношение на Чърчил с Рузвелт осигурява жизненоважни хранителни доставки, петрол и муниции през Северния Атлантик. При преизбирането на американския президент той задейства нов метод за доставяне на оръжия и припаси на Великобритания. Рузвелт убеждава Конгреса, че отплатата за тази твърде скъпа услуга е отбраната на САЩ и
така се ражда програмата „заем-наем“
Отказът на САЩ да воюват обаче притеснява Европа, затова след нападението над Пърл Харбър, първата мисъл на Чърчил е, че Америка ще се присъедини. Така се ражда известната му фраза „Спечелихме войната!“
Здравето на Чърчил е крехко, както става ясно от лекия сърдечен удар, който получава през декември 1941 в Белия дом, а също и през декември 1943, когато заболява от пневмония. Въпреки това той пътува повече от 160 000 км през цялата война, за да се среща с други национални лидери. С оглед на сигурността той обикновено пътува под псевдонима „полковник Уордън“.
Чърчил
участва в договорите, които предначертават следвоенните европейски и азиатски граници
Те се обсъждат още през 1943.  Една от най-важните срещи на тази тема, която предопределя за десетилетия напред развитието на България, се състои на 9 октомври 1944 г. в Кремъл между Чърчил и Сталин. Тогава британският лидер прави прословутото предложение СССР да доминира в Румъния и България, Великобритания да задържи Гърция, а Югославия да бъде поделена 50:50.
След германската капитулация Чърчил се обръща към множеството пред Уайтхол: „Това е ваша победа“. Хората извикват: „Не, твоя е“. И тогава Чърчил дава тон за песента Land of Hope and Glory. Това е неговият звезден миг.
Въпреки че ролята на Чърчил във Втората световна война е повишила многократно подкрепата за него сред британското население, той е
победен в парламентарните избори от 1945
В продължение на шест години експремиерът е лидер на опозицията и продължава да оказва влияние върху световните дела. По време на пътуването си през март 1946 до САЩ, Чърчил губи много пари от Хари Труман и неговите съветници в прочута игра на покер. По време на това пътуване той изнася и своята реч за Желязната завеса, която остава символ в отношенията Изток-Запад до 1989 година.
След парламентарните избори през октомври 1951 Чърчил отново става министър-председател до оставката си през април 1955, дошла след инсулт през 1953 година - втори за него след този през 1949-а.
Получава още един слаб инсулт през декември 1956 и прекарва все по-малко време в парламента. Окончателното му оттегляне е през 1964. На 15 януари следващата година получава тежък удар и умира в дома си девет дни по-късно, на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст.
През 2002 в програмата на BBC „100-те най-велики британци“ той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC. Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята и от „Тайм“, а през 1958 година в негова чест е основан колежът „Чърчил“ в Кеймбридж.