Д-р Цветанка Фучиджиева е родена в Шумен. Завършила е Медицинския институт във Варна през 1989 г. Има защитена специалност по педиатрия от 1996 г. До 2004 г. работи в Шумен заедно със съпруга си анестезиолога д-р Фучиджиев, след това се установяват в град Русе. Д-р Фучиджиева работи до 2013 г. в Дома за Медико-социални грижи за деца гр.Русе, а от 2014 година е част от екипа на Детско отделение в МБАЛ-Русе. За малките си пациенти тя се грижи и в Медицински център „Медик Консулт“, където има приемни часове.

- Д-р Фучиджиева, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обяви по Нова телевизия, че грипът „Тексас“, който заедно с „Калифорния“ е актуален тази зима, засяга най-много децата от 0 до 14 години. Наблюдавате ли повишена заболеваемост сред вашите малки пациенти?
- Заболеваемостта за окръга се следи от Здравната инспекция. В момента смятам, че заболеваемостта е в рамките на нормалната за сезона и основно е под рубриката остри респираторни заболявания. Основни причинители на тези заболявания са респираторните вируси: риновируси, грипни, парагрипни, аденовируси, респираторно-синцитиалният вирус и още много, които трудно можем да диагностицираме и в повечето случаи диагнозата си остава клинична. Тези инфекции характерно протичат с висока температура, болки в гърлото, хрема, кашлица, обща отпадналост, главоболие, понякога повръщане и диария.
- Казвате, че сме далеч от епидемична обстановка, но около нас вече се затваря един грипен кръг - Плевен, Шумен, Разград.
- Грипът сигурно ще дойде, всяка година се наблюдават епидемии. Как става заразяването? Най-често от болен към здраво дете чрез замърсени с носни секрети ръце. Първото и най-важно е хигиената на ръцете. Много от вирусите, които причиняват инфекции на дихателните пътища, се задържат по нашите ръце и облекло с часове и ние можем да ги предаваме на околните. Схващането, че само трябва да има болен с хрема и кашлица срещу теб, за да се заразиш, не е съвсем вярно. Затова честото миене на ръцете и въобще личната хигиена е една от сериозните мерки за предпазване. Популярният начин за заразяване е въздушно-капковият. Утежняващо условие е пренаселеността - многодетни семейства, организирани детски колективи /градини и ясли/, обществени събития. Колкото по-близък е контактът с болния индивид /прегръдки, целувки/, толкова вероятността за вътресемейна зараза е по-голяма. Според една справка 70% от децата от 1 до 5 години боледуват 6-7 пъти годишно от остри респираторни заболявания, а 10-15% от същата възрастова група боледуват 10 и повече пъти. И това е много лесно обяснимо - имунитетът в тази възраст е много незрял и децата са податливи.
Много е разпространено схващането, че ако има настинка, умора, ако детето е изпотено или краката му са мокри, се разболява по-лесно. Смята се, че тези фактори не повишават възприемчивостта към вирусните заболявания.
- Освен стриктната хигиена, какво трябва да правят майките, за да предпазят децата? Имуностимулатори ли да им дават превантивно или витамини?
- Да избягват масови контакти, по-малко посещения, събирания на обществени места, рационално хранене. Защо едно дете, което не посещава детски колектив и се отглежда вкъщи, не боледува?
- Какво имате предвид под рационално хранене?
- Балансиран прием на месо, мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, течности, но зная, че малките деца не обичат много плодове и зеленчуци. Затова могат да се дават витамини. Ролята на т.нар.  имуностимулатори малко се  преувеличава. Родителите търсят начин да спасят детето си от боледуване и в този си стремеж искат от нас лекарства. Няма такива вълшебни лекарства и аз го казвам на моите пациенти. Няма лекарства, след които едно дете да бъде винаги здраво. Много препарати има в аптечната мрежа, някои родители казват: този пробвахме, онзи пробвахме, но то е пак болно. Бях чела статия на наш професор точно по повод на това, че не бива да пресилваме и да пришпорваме имунната система на организма. Защото, беше казал той, когато пришпорваш един кон много, той пада и умира. Не трябва да се прекалява. А и няма убедителни данни, че тези препарати, така наречените имуностимулатори, ще помогнат.
- А витамините?
- Витамините като общоукрепващо средство, като хранителна добавка при едно непълноценно хранене - да. Витаминът с противоинфекциозна насоченост е витамин С, но все пак той не може да се приема безкрайно дълго. Могат да се дават и някои хомеопатични лекарства, които са безвредни.
- На какво трябва да обърнат сериозно внимание родителите, ако детето покаже болестни признаци?
- Важна е и възрастта на детето - дали става въпрос за кърмаче или за по-голямо дете. Има два вида родители - едните веднага тръгват на лекар, другите пък твърде късно. Ако едно по-голямо дете има умерено повишена температура /до 39 градуса/, хрема, малко се закашля, добро общо състояние, съвсем нормално е 2-3 дни то да се наблюдава - дават му се противотемпературни лекарства, капки за нос, сироп за кашлица. Ако се види, че след втория ден състоянието не се променя или пък се влошава, трябва да се посети лекар. Никой не може да предвиди как ще се развие една инфекция в самото й начало. По принцип тези инфекции са самоограничаващи се и след втория ден състоянието би трябвало да се подобри. Така че съвсем спокойно майката може да наблюдава детето вкъщи, да следи как варира температурата, повече ли кашля или по-малко. И, разбира се, ако има застрашаващи симптоми като повръщане, диария, засилващо се главоболие, температура 40 градуса, затруднено дишане, тогава веднага трябва да се потърси помощ.
- Над болно дете родителите треперят още от първите часове и все пак какви усложнения са възможни?
- Често усложнение на вирусните респираторни инфекции е повишената възприемчивост към бактериални инфекции. Вирусът отваря врата за бактериалната инфекция, която вече трябва да лекуваме с антибиотици. При децата най-често се получават ушни възпаления, бронхити и пневмония.
- Съвременните майки по-малко ли използват антибиотици, научиха ли се, че при вирусни заболявания те не помагат?
- Аз съм започнала работа преди 25 години и правя сравнение сега и тогава. Друго е времето, други са хората. Тогава нямаше толкова много лекарства, нямаше я тази голяма информираност и някак си майките приемаха нашето лечение. Сега майките много четат, много се интересуват, имат мнение и не държат непременно на антибиотика.
- Казват ли ви - изпишете ни лекарства, но без антибиотик?
- Случва се, има майки, които се наемат да наблюдават детето си, да изчакат, да го проследят. 
- А случвало ли ви се е родители да откажат задължителните имунизации на детето си?
- Само един родител е отказал задължителните имунизации. Аз мисля, че децата трябва да се имунизират. Това ги пази от тежки заболявания, които именно поради ваксинирането вече ги няма и в световен мащаб, и в България. Моите пациенти ме разбират и слушат.
- По-болни ли са днешните деца, по-стресирани?
- Така е. Натоварени в училище, непълни семейства, свидетели на финансови и други проблеми между родителите, или пък се отглеждат от баба и дядо, а родителите работят в чужбина, оставени сами да решават проблемите си...
- Всъщност май точно това е голямата разлика отпреди 25 години?
- Да. Какво правехме ние, като бяхме деца? Четяхме книги и играехме навън, имахме спокойни родители. А сега децата от ранна възраст са пред компютъра, с таблета или телефона, в кината или за съжаление в заведенията. Те поемат повече информация, отколкото мозъкът им може да обработи, съзряват твърде рано, твърде рано се сблъскват с житейските несгоди и проблеми.
- Оформя ли се вече цял раздел детски компютърни болести?
- Май да. И родителите го споделят, но не могат да се справят с това. Водят детето в кабинета. Не може детето съвсем да се откъсне от компютъра, такова е времето, но трябва да има ограничение и това да започне от ранна възраст, не като стане на 15 години. Тогава е късно.