Баки Солак е директор на Бюрото по труда в Русе от октомври миналата година след спечелен конкурс, в който беше единственият кандидат. Той е общински съветник от ДПС във Ветово вече трети мандат, а допреди да седне в шефския стол на трудовото бюро беше помощник-директор в училището в Глоджево. Името му стана широко известно, когато беше заместник областен управител по времето на Мария Димова и Тройната коалиция. През всичките тези години е натрупал богат управленски опит, който сега му е от полза като ръководител на една от най-чувствителните сфери в социално-икономическия живот.

- Г-н Солак, и в Европа младежката безработица е проблем, но у нас той като че ли е най-остър. Каква е картината в Русенска област, колко млади хора са регистрирани в Бюрото по труда?
- Към края на 2013 година броят на безработните младежи до 29 години в Русенска област е 1248 души или в проценти това е 16,8 от общо регистрираните в Бюрото по труда. В сравнение с 2012-а техният брой е намалял. Отчитаме, че безработните от тази възрастова група са вече с 12,8% по-малко. Регистрираните безработни младежи до 19 години са едва 1,1% или около 13 души,  от 20 до 24 години са 474, най-много са във възрастовата група от 25 до 29 години - 690.
- Не е ли относителна тази цифра?
- Така е, голяма част от младежите в Русенска област не са регистрирани в Бюрото по труда. Съществува скрита безработица. От 1 януари тази година Министерството на труда и социалната политика прие Национален план за изпълнение на европейската гаранция за младежта. С помощта на Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта, Агенцията по заетостта и общините ще бъдат издирени нерегистрираните младежи, които не са довършили своето образование или са отпаднали от образователната система. За тях ще бъдат организирани курсове по ограмотяване, както и по професионално обучение.  Първият етап, който тече в момента, е да се събере информацията.
Акцент в националната програма е да се обхванат младежите до 24 години, защото те са най-уязвими. Тъй като излизат от системата на образованието и тепърва им предстои да си намерят първа работа, усилията ни ще бъдат насочени към тази възрастова група.
- Как ще обясните факта, че не са потърсили услугите на трудовите посредници?
- Може би не сме популяризирали достатъчно дейността си. Заедно с колегите в Бюрото по труда - психолог, кейс мениджър и ромски медиатор, тази година ще работим в тази посока. Предстои да организираме срещи, разговори или ще ходим в домовете им, за да им предлагаме работа. Държавата е осигурила тази година много повече средства за младежката заетост, а работодателите ще им подсигурят работни места за шест месеца или една година. Засега тези форми на заетост са успешни. С посредничеството на Бюрото по труда миналата година работа са започнали близо 1000 младежи до 29 години. По насърчителните мерки работодателите са наели 90 безработни, 55 младежи с трайни увреждания също са постъпили на работа, по програма „Старт в администрацията“ пък 8 младежи са назначени за девет месеца в структурата на Министерството на труда и социалната политика.
- С какво ще бъде по-различна работата на трудовите посредници отпреди?
- В национален план от тази година задачата ни е да оформим пълен профил на безработните младежи, да им предложим подходяща работа, така че да не се отказват от нея. Другата идея е на всеки регистриран в рамките на 4 месеца в Бюрото по труда да предоставим пакет от услуги. Трябва да се направи профил в психологически аспект, както и индивидуален план, да се установи какво иска да работи конкретният човек - дали да му подсигурим стаж, работа в производството или в администрацията.
- Все повече работодатели търсят добре подготвени специалисти. Получавате ли обратна информация от фирмите, които наемат регистрирани кандидати?
- Да, получаваме такава информация. Над 5% от младежите остават във фирмите, които са ги наели. Основният проблем е недостатъчната квалификация, а младите хора не са удовлетворени от заплащането. От дирекция „Бюро по труда“ даваме възможност на работодателите да увеличават трудовото възнаграждение, ако са доволни от наетите младежи. За жалост, това се случва много рядко.
Миналата година организирахме две срещи с представители на „Монтюпе“, видяхме, че директните контакти са ползотворни, защото работодателите се срещат с работниците, виждат хората и получават ясна представа за тях. Увеличават се заявките, предстои да организираме срещи и с други големи фирми в града. Колкото до квалифицираните кадри, мисля, че изискванията на работодателите понякога са много големи. Не знам защо е необходим английски език например в шевното производство или пък за стругар.
- В Бюрото по труда работят и стажанти по програмата за временна заетост, доволни ли сте от тях?
- Трима стажанти работят при нас по проект „Старт в администрацията“. Доволни сме от тях, идват с желание, любознателни са. Общественото мнение, че младите са мързеливи, не е вярно. Според мен те искат да работят и да получават адекватно заплащане.
Искам да обърна внимание на един друг проблем на трудовия пазар. Все още липсва връзката между бизнеса и университетите. Трябва да има поръчки за специалности, но от страна на работодателите. От тази година екипите ни ще работят и с кариерния център в Русенския университет, ще се предлага информация и професионално ориентиране. Очертава се и тенденцията във висшите учебни заведения да има повече практики, което ще помогне за професионалната реализация на завършващите.