Павел Сяров бе избран почти единодушно за треньор на 2014 година в Русе, въпреки че може би заслужаваше това признание и по-рано. За свършеното от него през сезона говорят картите на масата - неговите възпитанички Стойка Петрова, Севда Асенова и Светлана Каменова спечелиха медали от европейското първенство и реномирани международни турнири за жени, а в качеството си на национален селекционер изведе асеновградчанката Станимира Петрова и до първата за България в женския бокс световна титла в Шеджу, Корея. Той е и
номер едно за трета поредна година в класацията на федерацията за треньор на България
в женското направление. 
Тези успехи не останаха незабелязани от широката спортна общественост - Павел бе посочен за треньор номер 3 на България след наставничката по художествена гимнастика Ина Ананиева и кърмчията на футболния „Лудогорец“ Георги Дерменджиев. Зад младия русенски специалист останаха имена като Виктор Жеков, Константин Папазов, Иван Иванов, Стойчо Стоев, Стойчо Младенов, Ева Пашева и Роджър Рашийд.
Павел е син на Илия Сяров, един от най-добрите в недалечното минало русенски боксьори. Такъв син трудно би поел по друг път, освен по бащиния, затова е и логично, че Сяров-младши избира русенското спортно училище „М-р Атанас Узунов“. Като юноша печели всичко по родните рингове и няма равен в категория до 67 килограма, за да попадне набързо в полезрението на националните селекционери.
Годината е 1996-а. Павел Сяров заминава за далечна Куба като участник на световното първенство за младежи. Тогава няма интернет и новините не долитат като сега със скоростта на светлината, но една ранна утрин националното радио съобщава тържествено -
русенецът Павел Сяров печели титлата на планетата!
Павел го прави повече от убедително с равномерна игра и категорични победи във всеки двубой.
По всичко личи, че голямото бъдеще е пред него, но световният шампион прекратява сравнително рано спортната си кариера. Взема това неочаквано за спортните среди решение през 2002 година, но нали кръвта не става на вода, е категоричен, че няма как да не е част от спорта. Вече прави първите си стъпки като треньор, а междувременно завършва Националната спортна академия. Новото му посвещение е да работи като треньор в младия тогава
клуб „Русе“, който се превръща във времето като абсолютен хегемон в българския женски бокс
През юли 2014 година имената на три от момичетата, с които работи в „Русе“ и държавния отбор, вече личат в ранглистите на Световната федерация /АИБА/. Стойка Петрова, Севда Асенова и Светлана Каменова са в Топ 10 на света за своите категории, изпреварвайки състезателки на държави с много по-богата история в женския бокс. Когато тази листа бъде актуализирана, челно място в нея ще намери вече и световната шампионка от Южна Корея 2014 Станимира Петрова.
Зад асовете Стойка, Севда и Светлана крачи уверено още една талантлива състезателка на „Русе“ - Габриела Димитрова. Специалистите казват, че Габриела се развива така, че нейният утрешен ден вещае отличие на европейско или световно първенство.
Макар че ангажиментите на Павел Сяров са свързани главно с дамския бокс, той помага на колегата си в клуба Съби Събев и за растежа на талантливи момчета от школата. Едно от тези момчета - Петър Йорданов, постига през сезон 2014 първите си международни успехи.
Голямата цел пред Сяров-младши
е да изгради толкова стабилен и равностоен тим, че той да бъде фактор на Олимпиадата в Рио през 2016 година. Вярно, олимпийските квоти в дамския бокс са ограничени по категории, но ще се търси всеки възможен пробив. Щом могат да се печелят медали на европейски и световни първенства, то и отличията в Рио изглеждат постижима цел. А и Павел Сяров показа, че е наясно как се създават шампионки, за които вече говорят светът и Европа.