„Животът на човека не представлява нищо друго освен един път, който свършва с пропаст, наречена гроб... Ето ме на цели 47 години, вървя по своя път на живота. Път, изпълнен от мъки, страдания и лишения, които не ме отчаяха, напротив ме калиха и сега, когато започвам да стъпвам по-здраво в живота, когато пътят се изравнява и е по-лазурен, не знам дали не ме делят само дни от надвесването ми над пропастта на живота - гроба, без да мога да бъда полезен с опитността си в живота на моите близки, на моето семейство и мили рожби и затова образувам настоящата семейна книга, в която, докато съм жив, ще вписвам всичко по-важно, станало в семейния ни живот и бих желал и моите наследници да продължат същото да правят. Също тая книга да служи като най-добрия напътственик в живота, отгдето моите рожби ще могат да научат за своя произход и род.“ Това е част от посланието на адвокат Иван Хаджииванов в семейната родова книга, която той започва да води в далечната 1930 година. 82 години по-късно неговият внук, известният русенски частен съдебен изпълнител Иван Хаджииванов, изпълнява завета на дядо си. Нещо повече, като използва модерните информационни технологии, той прави мащабно проучване на семейната генеалогия и история.
Създава специален сайт с дървото на рода си по бащина линия, а с факти от живота на именитите си роднини и снимки
попълва най-голямата електронна енциклопедия Уикипедия
От личния си архив попълва данните за Вълчан войвода, Георг и Михаил Силаги, за генералите Върбан Винаров и Никола Рибаров, за бившия кмет на Русе Петър Винаров и много други, които имат съществен принос в развитието на Русе и на България.
Направих го, защото напълно споделям разбирането, че хората трябва да познават своето минало и да ценят тези, които са водили нацията напред, казва наследникът. Издава, че част от подробностите е узнал от семейните разкази и документи, други - от историческите проучвания.
Първите данни за рода на Хаджииванов са от 1775 година и са свързани с
родоначалника на фамилията хайдутина Вълчан войвода
Вълчан Ангелов Пандурски е роден в Малко Търново. След като слага край на хайдушките си подвизи, заживява в Тулча и започва търговия. От тамошен манастир открадва монахинята Епраксина и се жени за нея. Двамата имат 4 деца. Вторият син Иван Вълчанов Иванов е прапрадядото на днешния съдебен изпълнител. От него всъщност тръгва фамилията Хаджииванов. Човекът ходил до Божи гроб, което по онова време било голямо предизвикателство - пътуването било дълго, скъпо и рисково, затова да си хаджия било престижно.
Оттук нататък родът следва своите разклонения, но нашата цел не е да преразказваме родослословното дърво на фамилията. Който се интересува, би могъл да проследи нейните клонове на сайта genealogy.hadjiivanov.info.
Ще надникнем обаче в Укипедия, за да видим кои са известните представители на рода и какво е тяхното участие в строителството на нова България.
Дядото адвокат Иван Петров Хаджииванов
е роден на 12 юни 1883 година в Русе. Завършва юридическото си образование в Софийския университет, но като всеки родолюбив българин по онова време не остава встрани от драматичните обществено-политчески събития. По време на Балканската война е мобилизиран в армията и като командир на взвод в 15-та рота на славния Пети пехотен дунавски полк участва в атаката на Одрин. Следват Междусъюзническата и Първата световна войни. За участието си и в трите войни Хаджииванов е награден с 3 ордена за храброст. Освен с юридическата си кантора, той се прочува с дейността си като общински съветник. Според архивите адвокатът бил противник на всички спекуланти, които се явявали на общинските търгове, и тези, които преотдавали общински обекти на завишен наем, а разликата прибирали в джоба си.
Хаджииванов посвещава живота си на освобождаването на Добруджа. Той е един от най-ярките деятели на нелегалната Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/. Заради тази си дейност има издадена смъртна присъда в Румъния. По грешка обаче вместо него е убит брат му Борис в Гюргево.
9 септември 1944 година се оказва фатална за Хаджииванов. Русенският областен съд го обявява за „безследно изчезнал по време на смут около 30 септември 1944 г.“.
След смъртта на адвоката неговият син, който носи същото име, е осиновен от видния русенец Михаил Силаги
син на унгарския възрожденец и революционер Георг Силаги
Осиротелият Иван Хаджииванов е племенник на Михаил Силаги по женска линия.
Михаил и Георг Силаги откриват първата модерна аптека в Русе - „Унгарска корона“. Тя се е намирала в сградата на тогавашната банка „Гирдап“, точно там където сега се намира офисът на евродепутатката Мария Неделчева-Габриел. След фалита на финансовата институция бащата Георг купува парцел от другата страна на ул. „Александровска“ и изгражда къща и нова аптека „Силаги“, която прехвърля на сина си. В момента там живее съдия-изпълнителят Иван Хаджииванов, там се намира и неговата кантора. Къщата е част от културнато наследство на града.
Михаил Силаги е завършил фармация във Виена, а фотографията била негово хоби. Фотоплаките, които са запечатали моменти от участието на Пети пехотен дунавски полк във войните, се пазят в Историческия музей в Русе.
Бащата Георг Силаги има богат и бурен живот. Участва в борбите на своя народ и на поляците срещу австрийците, заради които е принуден да напусне родината си. Заминава за САЩ, където взема участие в Гражданската война на страната на Севера. През 1865 година е аптекар в османската армия, служи две години в Русе, после се жени за Пауна Гюргова и свързва живота си с дунавския град. Архивите разказват не само за революционните му идеи и действия, но и за културните му интереси и режисьорските му опити. Георг Силаги и Тома Кърджиев са членове на масонската ложа „Балканска звезда“, създадена от Иван Ведър.     
Частният съдебен изпълнител разказва още, че от  фамилията Силаги в по-късните години се раждат двама световноизвестни циркови артисти. Най-големият син на Георг Силаги Атила загива при атентата в храма „Света Неделя“ в София през 1925 година.
Кръвната нишка свързва фамилията Хаджииванов с още два известни рода в Русе - Рибарови и Винарови. Тонка Винарова е майка на адвокат Иван Хаджииванов и сестра на
Петър Винаров, който през 1885 година за първи път става кмет на Русе
Още преди Освобождението Петър Винаров е активен общественик. Участва в борбата за църковна независимост, по време на Освободителната война помага на руското разузнаване, попада в ръцете на турците и е заточен в Халеп, Сирия. През 1885 година Съединената опозиция /цанковисти и консерватори/ печели изборите и Петър Винаров с княжески указ е назначен за кмет на Русе. Под негово ръководство Общината започва изграждане на 6 тютюневи фабрики, които после продава на частни предприемачи. Винаров на 3 пъти управлява града. Кметската къща била на ул. „Владимировска“, сега „Райко Даскалов“. 
През втория му мандат започва павирането на русенските улици с френски гранит. Пак по негово време започва издаването на Русенски общински вестник.
Фамилията Винарови дава много известни български военни дейци. Хаджииванов разказва, че флотският кап. Евстати Винаров прави първата нашенска морска мина, като използва за образец немски и австрийски модели. Лейтенант Симеон Винаров пък изобретил първият морски трал за почистване на дъното от мини.
Връзката на Хаджииванови с фамилията Рибарови води началото си от дядото на Иван Хаджииванов. Адвокатът се жени за Недялка Рибарова, дъщеря на известния русенски търговец на риба. Той доставял в града от Русия сьомга, есетра, моруна, чига, черен и червен хайвер. Фамилията Рибарови носят достойни български генерали.
Дъщерята на ген. Върбан Винаров
Бистра е първата българска художничка експресионистка
Тя обаче е родена в София през 1890 година. Семейството на Бистра Винарова се мести във Виена още през 1906 година. Там тя завършва Художествена академия. През 1923 година се омъжва за известния български дипломат и писател Симеон Радев, авторът на „Строители на съвременна България“. Същата година младата художничка прави изложба във Виена и печели овации. За нейните картини и безспорния й талант пише рецензия великият писател Никос Казандзакис.
Бистра Винарова всъщност е първа братовчедка на бащата на частния съдебен изпълнител Иван Хаджииванов. Той споделя, че в рода си по бащина линия има още много интересни личности, някои от които са се пръснали преди много години в чужбина. Затова родовият пъзел все още не е пълен. Хаджииванов обаче продължава са събира частите и се надява, че чрез Уикипедия и специалния сайт задачата му ще се улесни. Споделя, че вече е започнал да чертае родословното дърво и на майчиния си род, който е от Варна. Казва, че и по тази линия има известни личности, които са писали икономическата и политическата история на България.