Лазанята е от тези ястия, в които се влюбваш от пръв поглед или по точно - от първа хапка. И, разбира се, като кажем лазаня, си представяме Италия. Лазанята мирише на Италия. С това твърдение обаче със сигурност няма да се съгласят няколко нации в лицето на кулинарната си еманация от исторически гурме изследователи, и то от няколко края на света - от Китай до Англия през Гърция и с известно отклонение през Скандинавския полуостров. Което пък направо изправя на нокти и без друго ревнивите италианци. Да не говорим, че заради лазанята Италия и Англия са били на прага на дипломатически скандал.
В Италия се обиждат дори ако само някой си помисли, че една от техните кулинарни гордости - лазанята, не е родена на Ботуша. Веднага отхвърлят и твърдението, че е донесена от Марко Поло при завръщането му от Китай през 1291 г. и започват да доказват с факти. В рецепта на лекар от 1244 г., запазена в архивите на Генуа, пастата се препоръчва като диета. Още по-старо доказателство е анонимен ръкопис от XIV век, намерен в покрайнините на Неапол, който бил наречен Liber de coquina /Кулинарна книга/. Според тази рецепта, в средните векове лазанята се приготвяла по следния начин: сварявали във вряща вода листа от тесто, между тях се нареждали накълцани подправки и настърган кашкавал. Дори се твърди, че в Сицилия са изобретили смесването на вода и брашно и приготвянето на гладко тесто за варене, като вероятно арабите са подсказали тази хитрост на сицилианците. Разказва се също, че първи етруските започват да приготвят сместа за лазаня, използвайки вид зърно, подобно на пшеницата, но по-устойчиво на болести.
Но ако все пак се заровим по-надълбоко в историята на лазанята, ще открием поне две неща - доказателства от още по-дълбока древност и усещането, че глобализацията не е само наше постижение. По времето на император Тиберий през I век прочутият кулинар на древността Марк Апиций в готварската си книга De re coquinaria Libri описва ястие с рибена плънка, поставена между слоеве „лазаня“. Апиций е първият автор, който събира в книги рецепти от римската кухня. За него се говори, че се самоубил, защото обеднял и не можел да поддържа обичайния си висок стандарт на живот Писмени документи обаче има и от времето на Цицерон и Хораций 100 г. пр. Хр., в които се говори за вид плоска кора от тесто, направено от брашно и вода, и после сварявана. Именно с такива тестени листове в Древна Гърция изпичали „лаганон“, което пък дава основание на някои да твърдят, че лазанята е гръцко изобретение. Римляните заимствали от гърците хляба и започнали да го режат на ивици, които наричали „лагани“. И досега в Калабрия например широката плоска паста, известна по цял свят като талятеле, се нарича „лагана“. Според друга версия думата „лазаня“ произлиза от гръцкото „лазанон“, което в превод означава „кахлена пещ“. Римляните заимствали тази дума, като я превърнали в „лазанум“, с която наричали посудата, в която приготвяли лазанята. Постепенно наименованието на съдовете преминало и върху самото ястие.
И тук се намесват англичаните и скандинавците. По времето на крал Ричард II през XIV век в монархическия двор се приготвяло ястие loseyns, което се произнася „лазан“. Освен това англичаните твърдят, че оригиналната рецепта на лазанята е записана в една от първите английски готварски книги - Forme of Cury, притежание на Британския музей. Това, естествено вбесило дотолкова италианците, че посолството им в Лондон направило официално изявление: „Независимо от това как се нарича това старо английско блюдо, то не е тази лазаня, която приготвяме ние!“.
Скандинавците пък вярват, че лазанята им е позната още от времето на викингите, а „лангкаке“ се състои от хлебни питки, между които се нарежда месен сос и кашкавал.
И все пак лазанята мирише на Италия, където е истински стар ритуал. И днес бабите започват приготвянето на соса още в събота, като го оставят да ври дълго, докато ароматите му пропият дома. А рано в неделя се заемат със свежата паста и реденето на словете на традиционната лазаня. Всеки район на Италия има своя рецепта за кулинарния шедьовър, но най-прочути си остават болонската и неаполитанската.