„Винаги съм искала да стана учителка. Още като дете подреждах куклите и все нещо им преподавах“. Това разказва Ренета Вълева, която неотдавна беше отличена от Синдиката на българските учители като Директор на годината. Вълева е директор на една от русенските професионални гимназии, които не само нямат проблем с приема на ученици, но и са сред престижните и търсените училища. Някъде назад във времето е останал онзи период, в който в някогашния Техникум по обществено хранене влизаха момичета и момчета, за които той беше един от последните варианти за получаване на средно образование. Вече никой не си спомня, че преди няколко десетилетия, когато техникумът на „черпаците“ заемаше първия етаж в също някогашната Руска гимназия, споменаването на това училище предизвикваше снизходителни полуусмивки - един вид, „Е, какво да се прави, не може всички да учат в добри училища...“. Във всеки случай, тогавашната сграда на Руската миришеше нонстоп на запръжки от кухнята в подземния етаж, а гимназистите гледаха да не прекрачват невидимата стена, която разделяше „хуманитарите“ от „черпаците“.
Днес от тази картинка не е останал и помен.
И не само защото готвачите и сервитьорите по-лесно си намират работа. /Впрочем, не е никаква тайна, че и много „хуманитари“ като не сколасат да си намерят занимание по специалността, са петимни да започнат поне като помощници в кухнята/.
И не само защото
професионалната гимназия по туризъм вече си има своя сграда
/дори две! - със специалния производствен корпус, където се провеждат практическите занятия на учениците/. А по-скоро по няколко други причини. Едната от тях е, че професиите, които придобиват учениците в това училище, вече справедливо се нареждат сред престижните и търсените. Другата се крие във факта, че гимназията е едно от най-съвременно оборудваните училища - и в професионално отношение, а и с компютърните кабинети, които днес са естествено мерило за адекватността на образователната подготовка. И на трето, но не на последно място, както обичат да се изразяват съвременните чиновници, подреждането на гимназията в „добрата половина“ на класацията се дължи и на това, че ученици от това училище печелят национални призове не само и единствено в територията на своето първо предназначение - като бъдещи готвачи, сервитьори, бармани, аниматори, хотелиери и туроператори - а и в много математически, литературни и други състезания, които показват високо ниво на подготовката и богата обща култура.
С всичко това директорката на гимназията по туризъм справедливо се гордее. И не „за протокола“, а напълно искрено уверява, че отличието, което получи от Синдиката на българските учители, е не само и единствено нейно, а и за целия колектив на училището. Защото оценява много високо подкрепата на своите помощник-директорки Иванка Христова и Марияна Христова, а и на всички колеги, с които заедно правят така, че училището да изглежда все по-добре, а учениците да се чувстват все по-комфортно.
Много се радвам, че успяхме да спечелим проект на Министерството на образованието и науката и така да обзаведем четирите кухни в производствения корпус с чисто новички печки, казва Вълева.
Още когато спечелила конкурса за директорското място и влязла в кухните, където
сварила допотопните фурни с носталгичната соцмарка „Мечта“,
тя веднага отсякла: „Тези неща трябва да ги махнем час по-скоро!“.
В момента отново по същата програма на министерството в училището се оборудват два кабинета по сервиране - единият барплот е квадратен, а другият - класически. Майсторите довършват работата по кабинетите, като всичко - от пода през масите, на които учениците ще се учат откъде да поднесат чинията с ястието и от коя страна да застанат, като наливат виното, та до тавана - всичко е не само ново, но и издържано в хармонична гама.
Всичко тук трябва да изглежда максимално близо до обстановката, в която нашите ученици ще попаднат на първото си работно място, след като се дипломират, казва Ренета Вълева. Те и сега от 10 до 12 клас всяка година имат по десет дни задължителна учебна практика в реални условия - в хотели, ресторанти, туроператорски фирми. От тази година включихме и аниматорите в специализираните центрове, обяснява Вълева.
Днес тя трудно си представя, че би могла да се занимава с нещо друго. Не че не го е правила. Всъщност, Ренета е завършила Математическа гимназия „Баба Тонка“. Но и тогава българският език и литературата ми бяха любими, казва тя, като повтаря, че в гимназията мечтата й да стане учителка просто придобила плътност - вече знаела, че ще бъде учителка по литература.
След като се дипломира, заминава за Силистра - в тогавашния полувисш институт за подготовка на... на учители, естествено! През 1986 година завършва института и първото й работно място е като възпитател в Мечка и след това в Щръклево. Силистра обаче не й е дала само диплома - 
в дунавския град Ренета срещнала Красимир и двамата създали семейство
Така че не минава много време и отново заминават за Силистра. Там русенката работи като администратор в хотел, екскурзовод, офис мениджър в туроператорска фирма. Там се ражда и дъщерята Виктория. И когато по-късно семейството взема решението все пак да заживее в Русе, Ренета Вълева вече е натрупала и този опит - в сферата на туризма, който днес й дава възможност да се чувства в свои води в гимназията.
Русенският период на Вълева е свързан с уроците по български език и литература в техникума по механотехника. Междувременно, когато непосредствено след промените в страната през 1989 г. стана ясно, че едно институтско образование е твърде скромно, ако човек иска да се развива, русенката се заема сериозно с ученето. В Пловдивския университет получава бакалавърска степен по българска филология, а след това за магистърска учи във Великотърновския университет.
Когато преди около два месеца на прием в Русенската митрополия забелязах Ренета Вълева да се ръкува най-сърдечно с акад.Иван Радев и проф.Невяна Дончева от университета във Велико Търново, също гости на владиката Наум, не че се изненадах, но във всеки случай се впечатлих. Изясних си загадката едва сега. Проф.Дончева е ръководител на магистърската дипломна работа на Ренета Вълева, а акад.Радев е бил шеф на изпитната комисия и е писал шестица на русенката.
„Като се видяхме в митрополията, проф.Дончева ми каза:
„Познавам те, но за да си спомня със сигурност, кажи си темата!“
Казах й и тя веднага се сети. Разпознава своите студенти не по имена, а по темите“, засмива се Ренета Вълева.
Нейната магистърска работа е била върху Кирилометодиевския култ в литературата и изкуствата на Средновековна България. И сега русенската директорка и професорката имат много теми за разговор, които с удоволствие продължават. Нещо повече - проф.Дончева е обещала през януари да дойде специално в Русе, за да влезе в час по литература в девети клас в гимназията. Впрочем, поканата към Вълева за рождения ден на митрополита също не е нито случайна, нито плод на чист протокол. Работата е там, че точно учениците от гимназията по туризъм са били поканени да се погрижат за гостите на владиката Наум.
Самият той е завършил техникума по обществено хранене във Варна и затова се обърна към нас да му съдействаме на празника, обяснява директорката. Много благ човек, когато накрая събра учениците, за да им благодари, отначало те се притесняваха и не смееха да го погледнат, но постепенно ледовете се стопиха и накрая всички заедно си направихме обща снимка с архиерея, а с нас се снимаха и двамата професори, разказва Вълева.
Децата, които учат при нас, са с отворени сетива за различни сфери на познанието
и ние се стремим да правим всичко така, че да се чувстват комфортно и след дипломирането да бъдат подготвени за реализацията си, казва Вълева.
Амбициите й сградата на училището да бъде напълно обновена, не са просто мечти, а повод за работа. Вече имаме ново оборудване в двата кабинета по информатика и комуникационни технологии, отново по проект, който спечелихме към министерство на образованието, в момента монтираме 10 интерактивни дъски в други десет кабинета - така че успоредно с уменията да готвят и сервират, децата са напълно в крак с най-новото в сферата на технологичното развитие, казва директорката. Нейните колеги сутрин наблюдават внимателно - ако шефката е сложила пред себе си малко листче с написани задачки, ситуацията е „ОК“, но ако листът е А4, значи Вълева пак им е подготвила нова концепция.
Обикновено сутрин между 4 и 6 подреждам нещата за деня, признава директорката. Това, впрочем, е и единственото време, през което може да чете. За съжаление, напоследък все повече ми се налага да чета неща, които са встрани от художествената литература - документация, планове, концепции, казва тя. И се радва на своите
два часа седмично в училище, когато влиза в час по литература при учениците
Това са любимите ми часове - оставям телефона в кабинета, налагам си да забравя за всичко останало и заедно с децата потъваме в света на писателите, обяснява Вълева. В останалото време винаги има нещо, което ангажира вниманието й с теми, които май нямат общо с книгите - подготовката за професионалните състезания на учениците, практиките, производството /в корпуса в квартал „Изток“ две готвачки и две сладкарки готвят за кетъринг на две русенски училища, а освен това заедно с дванадесетокласниците всяка сутрин майсторят закуски за бюфета в гимназията/, участията в ред градски инициативи и какво ли още не - в това число и предстоящото въвеждане на дуалното обучение...
Когато през 2010 година Ренета Вълева печели конкурса за директорското място в Професионалната гимназия по туризъм, със сигурност е имало скептични мнения отстрани:
филоложка да управлява такова специално училище
Тогава ми помогна както добронамереното отношение на част от колегите, така и предишната ми работа в сферата на туризма, казва Вълева. Днес тя се радва на добър екип от колеги, с които вижда възможност и смисъл в развитието на училището, в което учат 560 ученици.
Преди да дойда тук, мислех, че знам много неща от готвенето, сега разбрах, че всъщност познанията ми са доста оскъдни, признава Вълева. И макар че приготвянето на ястия не е съкровената й лична стихия, тя постепенно преоткрива прелестта на майсторенето на кулинарни чудесии. А на състезания и различни изяви на нейните ученици научава нови неща и детайли, към които прибавя и ценни съвети от колегите по специалните предмети. Така че когато все пак намери време да зарадва фамилията с нещо вкусно, това винаги е приятна изненада за Виктория и Краси.