Д-р Виделина МОЛЛОВА, личен лекар с 23 години практика
Министърът на здравеопазването Петър Москов е превърнат от няколко дни в мишена на всякакви словесни атаки - за липса на толерантност, за ксенофобия и за какво ли още не. И то не за друго, а защото се осмели да посочи на глас един проблем - лекарите са обект на огромна агресия. Хората, които облекчават болки и спасяват живот, работят с риск за собственото си здраве и живот.
Не мога и не искам да оценявам политика Петър Москов, но не мога да не застана зад медика Петър Москов, който може би с недобре подбрани думи /за които неведнъж се извини/ каза истината. Унижават ни, заплашват ни, нападат ни, докато работим. Кой би могъл да работи в страх и непрекъсната несигурност? Не трябва ли държавата да се погрижи за медиците, които се грижат за най-ценния капитал на всяка държава - хората? Не е ли това по-важно усилие от фалшивите пледоарии за т.нар. политическа коректност в публичната реч? Какво е целта на тези пледоарии - да се реши проблемът или да се потули?
Аз съм от лекарите, които са били нападани. Знам как се чувства след това човек, виждала съм страха в очите на сина си след инцидента, затова питам докога законът ще бъде само лист хартия? Нали насилието над лекари вече е криминализирано, защо никой не е понесъл адекватна отговорст? Нека тези, които сега разпъват на кръст д-р Петър Москов, да се замислят не върху конкретните му думи, а върху нещата, които казва. Защото казва истината без заобикалки и заслужава подкрепа!