Преди години, когато за първи път името на Христина Иларионова попадна в списъка на децата, одобрени за помощ от „Българската Коледа“, тя беше едва на четири годинки. Мъничка, крехка, искаше да стане медицинска сестра, да кара мотор и да е красива като мама. В ръчичките й се редуваха списания „Бърборино“ и приказни истории, а крачетата й тепърва се учеха да пълзят.
Сега Хриси е на 10 години и заляга над уроците. Тя е сред най-активните потребители на сайта „Уча.се“ /ucha.se/ и е безкрайно любопитна за природата, растенията, планетите и всички онези неща, които са карали и древните мъдреци да пристъпват в науката. Русенското момиче също пристъпва - както в науката, така и по пътечката на рехабилитаторите.
Диагнозата Детска церебрална пареза й е поставена няколко месеца след раждането й. Хриси избързала с появата си на бял свят и тежи по-малко от килограм. Престоява в кувьоз, наддава, но за лекарите е видно, че бебето има проблем с движенията. Оттогава родителите й са направили пътека до болници и санаториуми в цялата страна.
Дарителските SMS-и на „Българската Коледа“ започват да подпомагат плащането за рехабилитация на Хриси - парите се превеждат направо в лечебното заведение и там специалистите имат думата.
Резултатите са видими - тя седи самостоятелно, прави крачки, но сме принудени да я водим на гимнастика през ден, за да имаме повече процедури, разпределени в годината, обяснява майката на Хриси Преслава Неделчева. Двете са страхотен тандем и си имат безкрайно доверие. Проблем им е пътуването до болницата, а рехабилитаторите отказвали да ги посещават у дома. Причината е неизвестна, но това усложнява безкрайно логистиката в семейството. Това са смъкване на количка, слизане по стъпала, качване в кола /ако може да се паркира изобщо до входа/, пътуване и всичко в обратен ред още два пъти.
С голяма мъка успях да измоля от Общината да поставят знак за инвалидно място за паркиране пред блока, но се оказа, че все някой се намира да е „за малко“ и да „тръгва след минута“ точно във времето, когато аз съм с Хриси под ръка, разказва майката Преслава и недоумява как е възможно изобщо.
Въпреки трудностите с движението, Хриси е умница и никога не е имала проблем с училището. Любимите й предмети са „Човекът й природата“ и българският език. Че има талант в разказването на истории, вече е оценено от учителите. В едно свое есе от миналата година младата авторка изключително увлекателно разказва за две приятелки, които били неразделни в училище, а едната имала трудност с движението. Разбира се, че става дума за действителен случай и героите лесно се разпознават. Трогателният финал обаче е посветен на приятелството и толерантността към по-слабия до теб.
Точно така си представя детето и дарителите от „Българската Коледа“ - хора толерантни, добри, които искат да помогнат на дете в беда и най-малкото, което могат да направят, е да изпратят поне един SMS.