Две сонати от Доменико Скарлати, седем вълшебни пиеси на Фредерик Шопен - валсове, полонез, ноктюрни и балади, „Светлината на луната“ на Клод Дебюси и Три прелюда на Джордж Гершуин. Тази програма събра преди дни десетки русенци в зала „Русе“ на Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“. Като при това се стигаше дотам, че когато човек се опитваше да седне на някое от единичните останали свободни места, веднага да бъде сконфузен от седящия редом: „Мястото е запазено, жена ми ей сега ще дойде“.
Многобройната публика в концертната зала на училището беше привлечена не само и вероятно не толкова от програмата, а по-скоро от гостуването на младия виртуоз Филип Петков.
28-годишният пианист специално си дойде от Съединените щати
за да се включи със свой концерт в празничните изяви на своето училище, за което тази учебна година преминава под знака на 55-годишнината от създаването му.
Младият музикант е разместил своята достатъчно натоварена програма в Лонг Айлънд, за да направи реверанс към училището, което е от особена важност в неговата биография и в кариерата на пианист. Постъпих в СМУ - Средното музикално училище, учих в СУИ - Средно училище по изкуствата, а завърших НУИ - Националното училище по изкуствата, усмихва се Филип. През осемте години, докато учи в тази русенска школа за дарования, които прославят страната по целия свят, названията на русенското Музикално претърпяват три трансформации. За щастие, това не се отразява на същината на преподаване и на атмосферата в училището. Напротив - високата класа и всеотдайността на преподавателите, които са запазена марка за артистичния образователен институт, само придобиват нови, още по-сериозни и извисени критерии и измерения. Макар че трудно може да се предположи „накъде повече“ могат да развият усета си за таланта и преподавателската класа учители като Веселинка Иванова и Даниела Кюркчиева, които са „отгледали“ дарбата и на Филип Петков.
Всъщност той започва да свири на пиано още като дете, в Беларус. Майката на Филип е рускиня сибирячка, с бащата Петко Петков се запознават и се оженват, докато той работи в република Коми, а по-късно се преместват в Беларус. Вторият син на семейство Петкови тръгва на уроци по пиано в музикалната школа, а когато детето навършва осем години, фамилията се установява в Русе - града на бащата. Идеята на майка ми беше да започна да свиря за обща култура - самата тя е свирила на пиано, дядо ми е бил магьосник на баяна - руския акордеон, а сестрата на мама е професионален музикант, работи като хоров диригент, разказва младият мъж. Но
на Филип музиката му харесва и го увлича
Затова когато семейството идва в Русе, родителите го записват в музикалната школа, а от четвърти клас вече е ученик в Музикалното училище.
През 1999 година се явява на конкурса „Бряг на надеждата“ в Добрич и печели първа награда. Този конкурс е своеобразна червена точка в биографията на 13-годишния тогава Филип Петков, тъй като именно тогава той впечатлява именитата пианистка Тамара Поддубная, която председателства журито. След като печели още редица конкурси, между които три първи места в международния младежки конкурс „Надежди, таланти, майстори“, призови позиции в Международния конкурс за пиано на шест ръце в Германия и националния конкурс за пианисти „Александър Скрябин“ през 2003 г. в София, от 2004 година съдбата го свързва трайно с Поддубная. През юни печели първо място на фестивала в Портланд, а през август
печели и конкурса за Консерваторията Лонг Айлънд
и е приет за студент там като ученик на признатата музикантка и музикална педагожка. Така от ноември започва неговият американски период, като междувременно си идва да държи изпити в средното училище, за да може да завърши дванадесети клас.
Оттам нататък събитията се развиват шеметно /за човек, който не е навътре в темата за оценяването на истинския талант/ и напълно закономерно /за всички, които са наясно с това как в белите държави ценят дарбата на истинския артист/. През 2010 година Филип Петков се дипломира като випускник на Консерваторията. И е концертиращ музикант и преподавател. Моят агент Джино Мурати има грижата да състави програмата ми с концертни участия, разказва музикантът. Преподавал е отначало в Консерваторията Лонг Айлънд, след това обучава ученици в собствено студио, като не престава да поддържа връзки с престижното учебно заведение. В преподавателската работа много ми помага и наученото в НУИ, признава Филип, като си припомня, че в училище са имали часове, свързани именно с музикалната педагогика. Много се радва на успехите на своите малки ученици. Една моя ученичка спечели конкурс и бе включена в традиционните концерти на 101 пианисти в Ню Йорк, които организира фондацията на прочутия клавирист и педагог Ланг Ланг, други от децата печелят конкурси и това много ме радва, признава Филип. 
Пази много хубави спомени от училищните години.
Когато започнах да уча там, директор беше още Хачик Михранян
Той стриктно държеше пианата, на които свирехме, под контрол. Караше се, като видеше някой да блъска неистово по клавишите..., спомня си Филип. С топлота се връща към своите учители Иванова и Кюркчиева, както и към директорката Мария Дуканова. Радва се на всяка възможност да общува със съучениците си, повечето от които са или в чужбина, или в София. Но и на тях, както и на мен, ни остава твърде малко време за „лични удоволствия“, всички имаме твърде много ангажименти, обяснява младият музикант.
А към професионалните ангажименти той е прибавил и един много личен и много съкровен. Музиката го среща с цигуларката Олга Туркина и от две години двамата са семейство. Олга е била на две години, когато родителите й напускат Русия и се преместват да живеят в Мексико. Покойната й баба Галина Туркина и сестра й, днес 92-годишната Юлия Туркина, са прочуто руско клавирно дуо, което неведнъж е произвеждало фурор с изпълнения на творби на Рахманинов. Московското клавирно дуо на сестрите Туркини е съществувало 62 години - този факт на творческо дълголетие е записан в Книгата на рекордите на Гинес през 1999 г.
Сега Филип и Олга често изнасят заедно концерти, редовно свирят в Центъра за възрастни хора в Бруклин. А от шест месеца в дома им в Лонг Айлънд гука синът им Константин.
Когато Олга е сама с Константин, му говори на испански, Филип му говори на български
а обикновено двамата родители разговарят помежду си на руски. Английския ще го научи сам - това няма да му се размине, засмива се бащата. И издава, че той и Олга гледат напред в бъдещето, когато /не се съмняват в това/ най-малкият член на фамилията порасне, също да започне да свири. Например на чело - мечтае Филип. Тогава ще направим трио - пиано, цигулка и чело, отива по-далече бащата, като засега предпочита да не мисли какво ще се случи, ако Константин избере, да речем, ударните инструменти...
Семейството обича да пътува - и това едва ли е странно, като се има предвид, че всеки концерт е свързан с разстояния. Сред развлеченията, които предпочитат Филип и Олга, са ходенето на концерт и на опера, но сега, когато цигуларката е доста заета с грижи за малкия син, тази културна програма е по-разредена. Затова пък и двамата обичат да четат книги на Константин. Убедени са, че детето трябва от съвсем невръстно да свиква с литературната реч, дори и на възрастните да им се струва, че не разбира. Понякога Филип играе футбол, ходи на фитнес. И
двамата с Олга са адепти на здравословното хранене
и предпочитат натуралните и биохраните. Имаме една голяма кошница у дома, винаги пълна с плодове и зеленчуци, които са чисти откъм всякакви химически добавки и затова вкусът им е друг - истински, обяснява русенецът. 
Самият Филип обича джаз, има много приятели, които свирят такава музика, но неговата най-голяма любов си остава класиката. Негови изпълнения звучат на сцени като Карнеги хол, Линкълн сентър, Стенуей хол, а също концертните подиуми в Мексико, Германия, Словакия, Румъния. Все пак за него паметни остават концертите му в Русия като солист на Филхармоничния оркестър на Санкт Петербург. Сега му предстоят концерти в Москва, в момента уговарят негови изяви в Африка. Там също имаме роднини, казва с усмивка младият русенец, за когото светът е едно уютно място. Брат му Петьо Петков живее в Полша, в Москва и Беларус Филип и Олга също имат доста родственици, които ще се радват на гостуването им, за България да не говорим.
Пристигането му в Русе след двегодишно отсъствие го кара да се вглежда в улиците, сградите, хората. Виждам, че много се променя обликът на града, със сигурност ще стане по-привлекателен, казва той. Но признава, че по-голямата му емоция е свързана със срещите с хората, с усещанията за родно и за топлота, с която го посрещат и познати, и непознати на концертите. След Русе той изнесе още един концерт в Пловдив, в една от най-престижните зали - „Съединение“, където публиката аплодира също толкова сърдечно неговите изпълнения. А днес вече отново е на път - към Букурещ, а оттам към Лонг Айлънд, където с нетърпение го очакват Олга и Константин.