Дрийм тийм. В най-популярния спорт на планетата - футболът, това звание е запазено за един отбор - „Барселона“. А ние можем да се гордеем, че в първия Дрийм тийм в столицата на Каталуния има и ярка българска следа - Христо Стоичков, който заедно със Субисарета, Куман, Бакеро, Гуардиола, Ромарио и компания бе част от безпощадна машина за победи и трофеи, оглавена от Йохан Кройф. В наши дни се появи Дрийм тийм II на Меси, Валдес, Шави, Иниеста, Пуйол и останалите, поведени от Пеп Гуардиола. Днес в музея на „Барса“ има толкова трофеи, че той спокойно би могъл да се нарече Кралството на сбъднатите мечти.
Началото на приказката е на днешния 29 ноември
но в далечната 1899 година - датата на официалното създаванена ФК „Барселона“.
Но има предистория.
Всъщност всичко започва на 22 октомври 1899 година, когато Жоан Гампер - един от футболните пионери не само в Испания, а и в Европа, пуска обява за организиране на футболни мачове в списанието „Лос Депортес“. Малко повече от месец след това - на 29 ноември, Гампер и още 11 отзовали се на обявата ентусиасти учредяват ФК „Барселона“, чийто първи президент - не се изненадвайте, а си припомнете коя е родината на футбола - е англичанинът Гуалтери Уайлд.
Още в първи си мач новият тим излиза със синьо-червен екип, който е актуален и до днес.
Първата купа идва три години по-късно
когато „Барса“ печели Копа Макая - футболното първенство на Каталуня. Това е годината, в която цяла Испания започва да говори на момчетата от Каталуния. Не само защото непознатите нахакани младоци стигат до финала за Купата на Краля още при дебюта си в турнира, а и защото Гампер и компания звучно разбиват мадридския „Реал“ с 3:1 в първото Ел Класико.
Основателят Гампер застава начело на отрочето си през 1908 година и остава на поста до 1925-а. Това е и първата Златна ера на „Барселона“. Отборът печели 11 титли на Каталуня, шест Купи на Краля и четири Купи на Пиренеите. Клубът привлича над 20 000 члена и се радва на финансов разцвет, който му позволява да си построи без чужда помощ нов модерен стадион - „Лес Кортс“, на който се мести през 1922 година.
Първият шампионат на Испания е завоюван в сезон 1928-1929
само 2 години след като клубът официално става професионален. По същото време „Барса“ се утвърждава като обединителен символ на Каталуня и каталунците в борбата им с диктатурата на генерал Примо де Ривера, а по-късно и с тази на Франко.
Четиридесетте години на 20 век са изпълнени с драматизъм. През 1943-а „Барселона“ губи от „Реал“ /Мадрид/ в полуфинал за Купата на Генералисимус Франко след намесата на директора на сигурността на Франко, който напомня на играчите на „Барса“, че имат възможността да играят единствено и само заради „щедростта на режима“.
Въпреки тежката политическа ситуация, в която е поставен, клубът печели няколко важни трофея в края на периода, включително Копа Латина - предшественика на Купата на европейските шампиони. Това става през 1949 година след победа срещу лисабонския „Спортинг“ с 2:1.
Веднъж вече обединил каталунците в борбата им с диктатурата на Примо де Ривера, през четиридесетте години
клубът отново играе водеща роля в съпротивата срещу режима на Франко
Стадион „Лес Кортс“ е едно от малкото места в Испания, където има свобода на словото, включително на използването на каталунски език, а самият клуб се превръща в най-ефективния посланник на Каталуня пред света. Съвсем логично, години след това тази роля на клуба е синтезирана от тогавашния президент на Барса Нарсис де Карера в думите „Повече от клуб“.
През юни 1950 година синьо-червените привличат Ласло Кубала и нападателят от словашко-унгарски произход, който се превръща в голямата звезда на отбора. В първия си официален сезон с клуба (1951-52) Кубала нанизва 26 гола в 19 мача. В един от тези мачове Кубала поставя немислим рекорд, който никoй не е успял да задмине - забива 7 гола при победата с 9:0 срещу „Спортинг“ /Хихон/.
Между 1951 и 1953 година „Барса“ печели практически всички възможни трофеи. Завинаги в историята на отбора остава сезон 1951-52 година или така нареченият „Сезон на петте купи“, в който
каталунците прибират у дома трофеите от Ла Лига, Купата на Краля, Копа Латина, както и купите Ева Дуарте и Мартини Роси
Клубът става известен със своето магическо нападение в състав Басора, Сесар, Вила, Кубала и Манчо. Членската маса достига 38 000 души, като през 1953 година са проведени първите избори за президент на клуба от членовете му - една удивително демократична за времето си процедура. Стремителното израстване на клуба налага проектиране и на нов по-голям стадион. Така през септември 1957-а e официално открит „Камп Ноу“ - най-големият стадион в Европа със своя актуален капацитет от 99,354 места.
На новия си стадион отборът печели две последователни титли на Испания през 1959 и 1960 година, както и става двукратен носител на предшественика на Купата на УЕФА и Лига Европа - Купата на панаирните градове (1958 и 1960 година). В това успешно време начело на отбора е геният Еленио Ерера, а в клуба играят редица легенди на световния футбол. Сред тях са двама от поколението на вълшебните маджари - Шандор Кочиш и Золтан Цибор, рекордьорът по голове в един мач за бразилския национален отбор  Еваристо, както и
най-добрият футболист на Европа за 1960 година Луис Суарес
Едно отклонение, посветено на шегичките на времето - сега в състава на „Барселона“ също има Луис Суарес, от когото се очаква много.
През 1966 година е завоювана още една Купа на панаирните градове и така „Барса“ става едноличен лидер по отличия в съществуването на този турнир.
Седемдесетте години се помнят с две големи събития. Първото е пристигането на Йохан Кройф в отбора през 1973-а. Холандският виртуоз бързо става идол на феновете и символ на тоталния футбол. С екипа на клуба Кройф печели Златната топка през 1974-а, а също така вкарва своя най-известен гол, който испанските медии наричат „невъзможен“, а автора му - „магьосник“ и „летящият холандец“ (този гол може да се види в интернет на адрес: http://www.youtube.com/watch?v=5IVYTytz1r8). С брилянтния Кройф в нападение отборът постига една от най-гръмките победи над „Реал“ /Мадрид/ на собствения му стадион - 5:0, като срещу това второ велико събитие стои датата 17 февруари 1974 година.
С края на диктатурата на Франко отборът и целият спортен живот на Иберийския полуостров изживяват ренесанс. През 1978-а е избран нов президент на „Барса“ -
Хосеп Луис Нунес, който с оставането си начело до 2000 година се превръща и в най-дълго служилия ръководител на клуба
През 1979-а отборът печели първата си Купа на носителите на национални купи в Бaзел, като събитието е запомнено с изключителната подкрепа от страна на феновете на отбора. Цели 30 000 пропътуват разстоянието до Швейцaрия за да видят европейския триумф на отбора. Огромната маса от привърженици на отбора се потвърждава и от броя членове на клуба, който минава котата 100 000 през осемдесетте години. През същото десетилетие в клуба играят мнозина  от звездите на световния футбол като Бернд Шустер, Гари Линекер и великата „десетка“ Диего Марадона. Особено емоционален е шампионатът на Испания, спечелен през 1985 година, когато един от най-добрите вратари в историята на отбора Франсиско Урути спасява решаваща дузпа в последните минути на мача с „Валядолид“. Радостта от титлата през 1985-а е голяма, но след нея клубът преживява трудни моменти до края на десетилетието.
Една от най-важните години за клуба е 1988 - годината, когато президентът Нунес решава да се довери на каталунеца по дух и легенда на „Барса“ Йохан Кройф, който поема треньорския пост на отбора. От тази година започва ерата, за която говорихме в началото - Дрийм тийм.
Отборът доминира тотално в Испания и изумява Европа с уникалния си стил на игра
Между 1991 и 1994 година клубът печели рекорден брой поредни титли на Испания - цели четири. Това е и времето на българската Златна топка Христо Стоичков, харесан от Кройф при среща в евротурнирите на водената от  него машина за победи със софийския ЦСКА.
В нападение Стоичков оформя убийствен тандем с неповторимия Ромарио. Това е времето на втория погром с 5:0 над „Реал“ с хеттрик на гениалния бразилец.
Бляскав венец на тази епоха и нощта на 20 май 1992 година, когато на обвеяния с митична слава „Уембли“ каталунския тим побеждава „Сампдория“ с 1:0 и печели първата Купа на европейските шампиони в историята си.
Голът на радостта е дело на Роналд Куман, но в него участва и българската Кама на „Барса“
При изпълнението на един пряк свободен удар в самия край на мача Стоичков чуква леко топката, Бакеро я спира, а налитащият от дълбочина Куман я забива неспасяемо във вратата на италианците (голът може да се види тук: ).

В наши дни „Барселона“ има два символа.
Първият е бившият футболист от първия Дрийм тийм Хосеп Гуардиола, който води отбора между 2008 и 2012 година и още през първия си сезон печели всичко възможно. Така се ражда Дрийм тийм II.
Вторият е четирикратният носител на Златната топка Лео Меси - най-резултатният футболист в историята на „Барселона“ с 363 гола в официални мачове, които продължават да набъбват.
След напускането на Гуардиола кормилото пое помощникът му Тито Виланова, но специалистът губи неравната битка с нелечима болест. Миналия сезон начело на калатунците застава аржентинецът Тата Мартино, който не успя да се докаже и е заменен от бившия синьо-червен играч Луис Енрике. Смяната на треньорите е бърза, защото никой няма време да чака. Всички мечтаят за Дрийм тийм III.
По материали от Интернет