На 19 ноември в зала „Европа“ ще бъде отбелязано създаването на първия в България киноклуб, станало преди 90 години в София. Инициатори на празничната сбирка са русенци от националната федерация „Алтернативно кино“. Които, впрочем, тази година отбелязват още един бележит юбилей - 50 години творческа дейност на трима известни русенци, свързани неразривно с некомерсиалното кино: Владимир Илиев, Николай Василев и Драган Спасов.
Преди 50 години, през далечната вече 1964-та, Касиус Клей става шампион по бокс в тежка категория, Китай взривява първата си атомна бомба, от конвейера слиза екстравагантният автомобил „Форд Мустанг“, изобретателите на лазера получават Нобелова награда, умира Джавахарлал Неру, а се раждат Росен Плевнелиев, Весела Лечева, Ивайло Калфин, Елена Йончева и Моника Белучи.
Тези световни събития имат своя аналог в дунавската столица Русе. През есента на 1964 година в местния киноклуб се появяват три момчета. Те са 16-годишни и се познават отпреди. Конструирали са авиомодели,
правили са телескопи от стъкла за очила и електрически фенерчета
смущавали са реда и спокойствието със самоделни бомбички, за което са били канени на посещения в милицията, и владеят тайните на фотографията. За тях фотографията не се изчерпва с натискането на копчето на фотоапарата, а означава затваряне в пълна тъмнина, защипване на лентата с щипка за пране и потапяне в дълбока паница с проявител, като при това непрекъснато се извършва движение нагоре и надолу. Проявеният негатив се копира при червена светлина с фотоувеличител, а готовите снимки се гланцират и обрязват с къдрав нож. Струва си да се помисли за това днес, когато с лекота правим цифрови записи и ги заключваме в компютрите.
Николай Василев не е много старателен ученик и често пъти бяга от училище „Димитър Благоев“, за да човърка разни машинарии и механизми. На другия полюс са Драган Спасов и Владимир Илиев - те са отличници на Техникума по индустриална химия. Но в киноклуба са равни - и за добро, и за лошо. Старите и опитни  кинаджии -  Георги Киряков, Борис Соловей, Тодор Матеев и Борис Куков, ги наблюдават подозрително, защото се опасяват, че „хлапетата“ ще счупят някоя кинокамера или прожекционна машина. Това отношение амбицира момчетата да тръгнат самостоятелно по пътя на киното.
И ето какво става. В химическия техникум се водят много лабораторни занятия. Отработените разтвори се изхвърлят в няколко глинени съда - кюпове. Това понятие се споменава и от изучавания по литература Шекспир в „Хамлет“, където се казва, че мъртъвците се превръщат в пръст, а някой грънчар от нея ще направи кюп. Драган, Владо и техният приятел Румен Йорданов
започват да се обръщат помежду си уважително с титлата „кюп“
което е кратко, благозвучно и замества по смисъл „глинено гърне, пълно с боклуци“. Тримата дори издават ръкописен вестник „Кюпска проповед“, станал изключително популярен сред съучениците им и търсен дори от някои учители.
Затова, когато тримата за няколко дни през лятото правят три филма от три ролки 2х8 мм, донесени от чужбина, няма място за двоумение: новопоявилата се филмова къща е наречена „Кюпсфилм“. И тъй като първият кадър е снет на 19 август, то тая дата е определена за празник на студията.
Логично е да се предположи, че детската игра ще бъде забравена под тежестта на житейските несгоди, но кюповете си остават деца за цял живот и не го крият зад професорските си титли, зад директорските постове, които заемат или в мизерното си пенсионерско ежедневие. „Кюпсфилм“ е тяхна философия и опора. Отначало има един кратък период, в който Николай Василев създава и развива своята филмова къща „Минифилм“, но скоро признава доминацията на кюповете и се превръща в най-предан кюпсфилмовец.
Няколко месеца са достатъчни за „старите пушки“ от киноклуба да преценят, че момчетата са амбициозни и даровити. Започва активен процес на обучение в движение - по време на снимки, в лабораторията, на монтажната маса и при озвучаването на филмите. Николай е винаги близо да главния оператор Борис Соловей, а Тодор Матеев е наставник на Драго и Владо. Години по-късно тримата ще предизвикват изненада и респект у колегите в страната и чужбина със своите практически умения. Това показва високо равнище на русенската кинолюбителска  дейност и обяснява факта, че
днес централата на Националната федерация за алтернативно кино не е в София, а именно в Русе
Момчетата растат и идва време да напуснат родния град. В казармата Николай Василев придобива квалификацията на професионален шофьор, но след уволнението изкарва курсове по художествена украса и работи в ателието на „Културен отдих“ в Русе като художник.
Драган Спасов е студент в химическия институт в Бургас. Професор Баларев го харесва за асистент по химичните демонстрации и това предопределя развитието му като научен работник. Защитава докторската си дисертация през 1981 година и е научен сътрудник в базата на БАН в Бургас и София. Въпреки следването и научните ангажименти, нито за момент не изоставя кинокамерата. Негови филми са лауреати на националните фестивали в Ямбол, Плевен и София.
Владимир Илиев учи инженерна химия в София, но Централният студентски дом е любимото му място. Избират го за председател на киноклуба. Организира първите международни студентски филмови празници, създава школа по анимация, печели първите си международни награди в Будапеща и Пилзен.
През 1974 година Владо се завръща в Русе и започва работа в завода за огнеупорни изделия. В следващите 25 години е последователно технолог, началник лаборатория, главен инженер и директор. Заедно с Николай създават  творческия колектив „Елиа“, който през следващите години им носи най-големите творчески успехи в киното. Двамата завоюват престижни награди на кинофестивалите в Торун в Полша, Килибия в Тунис, Хирошима в Япония, Хонконг, Бърно в Чехословакия, Одеса в СССР и другаде. Наградите от национални кинофестивали нямат чет.
След 1978 година Владо и Николай напускат стария киноклуб и основават Младежката филмова студия при русенския Младежки дом. С това започва и роенето на киноклубовете в града, които скоро надминават десет.
Русе става домакин на три национални кинофестивала
- „Русенска осморка“, „Човекът и спортът“ и „Аниматрик“. Излишно е да се споменава, че в основата на всичко това е инициативата и енергията на Владимир Илиев и Николай Василев.
Драган Спасов идва постоянно в Русе и не пропуска възможността да направи някой филм. Но по това време го ползват най-вече като човек, който гледа отстрани и е в състояние трезво да преценява достойнствата и недостатъците на това, което правят Владо и Николай.
След 1989 година настъпват значителни промени, които не отминават любителското кино. Владо, Николай и Драго са сред инициаторите за създаването на независимо сдружение с идеална цел, което през 1993 г. е регистрирано в Русенския окръжен съд като Национална федерация „Алтернативно кино“. Прохождането на федерацията е свързано с личната финансова подкрепа на Драган Спасов, а организационните проблеми падат върху плещите на Владо Илиев, който е преизбиран девет мандата за президент.
Всичките тези реорганизации, проблеми с бюрокрацията и финансовите затруднения ни най-малко не смущават творческия порив на тримата. Напротив. Техническият прогрес и преминаването от класическа филмова лента към аналогови и дигитални носители на информация разширяват техните възможности.
Вече в зряла възраст успешно усвояват работата с компютрите
и специфичните програмни продукти за видео. През последните 10-15 години се появяват филми като „Елиас Канети от Русчук“, „Стоян Черния“, „Екатерина“, „Йожи“, поредицата за Природен парк „Русенски Лом“, „Песента“, „Диалог“, „Галошите“, „Цената“ и др. Те са с продължителност от по 30-40 минути или дори само от 60 секунди, но предизвикват бурни аплодисменти в Европа, Азия и Африка и носят десетки отличия от страната и чужбина.
Федерацията възстановява прекъснатото членство на България в световната организация на независимото авторско кино УНИКА и успява да се пребори за домакинството на 74 световен конгрес и фестивал. Това събитие настъпва през лятото на 2012 година, когато 220 делегати от всички краища на света се събират пред Доходното здание в центъра на Русе. Следват десет незабравими дни на прожекции, срещи, дискусии и посещения на забележителности. Спечеленото приятелство за града и България е безценно, но нека отбележим, че за тези десет дни в русенската икономика се вливат около 300 хиляди лева чрез хотелиерския и ресторантьорски бизнес, транспорта, търговията  и музейното дело.
Всъщност, генералната репетиция за конгреса на УНИКА се нарича „Дунав - реката на Европа“. Това е международният кинофестивал, чиито основи са положени през 2005 г. от общинския отдел „Култура“ и федерация „Алтернативно кино“. Този кинофестивал направи Русе популярен в цяла филмова Европа и догодина ще чества своя 10-годишен юбилей. А днес отбелязваме 50 години на всеотдайност и творчество на Драган Спасов, Николай Василев и Владимир Илиев. Годините вървят и се превръщат в юбилеи, но по-важното е че остава любовта към киното и дано винаги бъде така.