Ивановският „Татко на годината“, както го обяви неправителствена организация преди четири години, има нужда от два тона въглища, с които да сгрее малката си къща и шестте си деца. Историята на Валентин Иванов „Утро“ разказа преди четири години и тогава много неправителствени организации и частни дарители се отзоваха на нуждата му от бойлер, готварска печка и дрешки за мъниците. Животът му не се е променил много през това време, в което той бе извън вниманието на обществото. Разлика обаче е настъпила сега, макар че и децата растат здрави и редовни в учебните занятия.
Вальо е сред съкратените работници в цеха за поцинковане в селото. В момента получава обезщетение, преборил се е за детските надбавки - по 35 лева на дете, но пари за въглища няма. 
(От стр.1)
Не ми трябват много - два тона ще ми стигнат, аз съм спестил от миналата година няколко чувала и ще се оправя, казва таткото и изрежда фирмите, чиито врати са останали затворени пред молбите му за работно място.
Тъй като по документи си е останал жител на Обзор /от там е издадена личната му карта/, Вальо от Иваново няма право на енергийни помощи.
Не мога да разбера - уж премахнаха жителството, а то се прилага при всички останали закони, коментира таткото на Стефани, Йорданка, Деница, Йосиф, Валентина и Орлин.
Съпругата му го е напуснала много отдавна, получил е служебен развод и сам се оправя с домакинството. В кухнята редува боб, леща и картофи, а за месото в менюто на децата е благодарен на общинската социална служба, която му носи по три порции храна в делничен ден. 
Най-голямата му щерка Стефани учи в Троян за планински спасител, но всяка седмица се прибира в Иваново. Йорданка е гимназистка в Русе, а Деница, Йосиф и Валентина са ученици в ивановското школо. Най-малкият Орлин все още е на седмична градина в Русе, но в петък и той поема с татко си пътя към дома при братята и сестрите си. 
Докато бащата на хубавите и възпитани деца обикаля околността в търсене на работа, най-малките са се заели да рисуват коледни картини. Планират да ги изпратят на всички, които преди четири години им помогнаха, и да ги помолят отново да протегнат ръка към тях.
Не искам нито компютри, нито телевизори, нито нещо модерно - въглища ми трябват, а пък 300 лева нямам, признава Вальо от Иваново, обявен за „Татко на годината“ наравно с отец Иван от Нови хан и артистът Николай Николаев, който в ролята на клоуна Коко „лекува“ със смях децата в „Пирогов“.