Откакто се роди Ева, за мен празниците се изместиха. Вече шест години не съм празнувала Нова година, а нейния рожден ден. Така с широка усмивка и грейнали очи описва атмосферата в своя дом в началото на годината Елеонора Петрова, която е щастливата майка на русенското евробебе. Евангелина, която вече се обижда, когато я нарекат бебе, и се държи досущ като малка чаровна госпожица, се роди в 12 часа и една минута в първия ден на 2007 година. Освен за семейството и близките й, датата на нейното раждане е много важна и за политическата история на страната, защото на този ден България влезе в Европейския съюз. В чест на историческото събитие по инициатива на „Утро“ първото бебе за годината стана евробебето на Русе и  получи златен медальон от Общината, 1000 лева от „Утро“ и още много други подаръци, а орисник й стана тогавашният кмет Божидар Йотов. Ева знае, че е важно бебе, но все още не може да разбере защо всъщност е така, обяснява красивата й майка. Малката чаровница тепърва се учи да навързва сричките в думички и все още са й непонятни политико-историческите върхове в съвременната ни история. Но ако се вземат предвид темповете, с които Ева се развива, нищо чудно да изпревари със знания своите връстници.
Сама се записа да учи английски език в детската градина
разказва майка й. Госпожицата, която вече е в група за предучилищна подготовка, решила, че трябва да започне с уроците по чужд език. И съвсем сама отишла при госпожата, за да се запише. Така от септември Ева заляга над новите думички и вече поздравява, брои и се представя на английски. И това далеч не е единственото, което доказва твърдия и упорит характер на малкия Козирог. Изненадващо за майка си и роднините, Ева сама започнала да свързва и буквите в срички, и сричките в думи и се научила да чете.
Най-често, когато пътуваме с колата, тя се заглежда в рекламните надписи, транспаранти и билбордове и изненадва всички ни, като разпознава написаното, разказва мама Елеонора. Дори веднъж прочетох надписа автомивка, допълва я малката Ева и с гордост заявява, че в детската градина не я учели да чете, а тя сама успяла да се справи с надписа.
И макар че наесен й предстои да прекрачи за първи път училищния праг, Ева няма търпение да започне да работи. Както на всяко малко дете обаче, плановете за работа се изменят през няколко минути и от работа с болни хора, каквото прави всъщност мама, бързо става фризьорка. И ако желанията на Ева изглеждат твърде разнопосочни, то още по-интересни са заниманията й след като приключи денят й в детска градина „Незабравка“. От повече от година и половина тренира художествена гимнастика, хвали се майката на порасналото евробебе. Дори в дните около коледните празници Ева
за първи път се качила пред публика на сцената в театъра
Когато видях колко много хора има в залата, разбрах, че трябва да си изиграя съчетанието много добре, обяснявала своите емоции Евангелина на майка си. Детето разказва, че въобще не се притеснявало от публиката и даже му харесало да бъде на сцена. С това също не приключват артистичните изяви на Ева, чиято единствена свободна вечер от уроци е понеделник. От септември тя ходи и на спортни танци, а в близките седмици й предстои да започне и уроци по китара. Особено силно се увлякла по музикалния инструмент, след като получила като подарък от едната си баба Динка почти професионална китара. С перце и струни, допълва с оживление чаровната Ева. Когато се засегне темата за подаръците в дома на малката госпожица, разговорът почти няма край. И как да е иначе, след като Дядо Коледа идва още на Бъдни вечер, а подаръците за Ева валят чак до 1 януари в чест на новата година и рождения й ден, че дори и след това продължават да пристигат закъснелите кутии и пакети. Освен голямата китара, засега от тазгодишната порция подаръци
фаворит е модерната Барби-вампир
която постоянно е в ръцете на Ева. Обувките й са с паяци и се махат, а ръцете и краката й се сгъват по най-различен начин, обяснява момичето. Фризьорски салон, светеща в различни цветове лампа, скрабъл, кукли и сцена за представление на куклен театър са само част от останалите й подаръци. А част от тях, макар и съвсем нови, вече са погълнати от празничната суматоха и са се загубили по различните кашони и кутии. Въпреки огромното внимание и изненади, които Евангелина получава за своя рожден ден, малката дама мечтае за жив подарък - малко коте. Баба обаче не разрешава да си имаме истинско, обяснява разочаровано госпожицата. Иначе в плановете й животинката идеално ще се разбира с най-дълго оцелялата й любима играчка - малко бяло плюшено коте, което наред с новата Барби-вампир е неделима част от чантата на Ева.
За първи път тази година специално за рождения ден на дъщеричката си, макар и не особено лесно заради специфичната дата и малкото работещи заведения, мама Елеонора е успяла да направи истинско празнично парти в детски кът. Трудно се събират хора и се организира тържество в първия ден на новата година, вече е усетила минусите на иначе атрактивната дата младата майка. Това обаче, с което Ева свързва рождения си ден, не е самото празнуване, а шумните фойерверки и красиви светлини, които озаряват небето с настъпването на новата година и  отбелязват рождението на малката дама.
Когато навън има заря, през нощта съм родена аз
обяснява чаровницата. И разказва как зарята винаги е много късно вечерта, тя започва да я чака на прозореца още от 6 часа следобед, а към 10 вече й се доспива много. Въпреки това, тази година Ева стоически издържала до полунощ и е успяла да се нарадва на многоцветните светлини в небето. И дори обяснява, че е имала възможността вече няколко пъти да гледа клипчета от раждането си, но макар да е на част от кадрите, не помни тези моменти. На едното клипче съм увита в кърпа и плача, разказва Ева.
Със сигурност този момент ще остане най-паметен и емоционален и за майка й Елеонора, която въобще не е имала планове да ражда в първия ден на годината и далеч не е подвластна на символиката на числата и стремежа на съвременните жени да стават майки на емблематични дати. Терминът ми беше на 21 януари и знаех, че ще родя по-рано, защото имах проблеми със задържането, връща се шест години назад щастливата майка. Плановете й обаче били това да се случи около 10-11 януари, но когато отишла на преглед на 31 декември по обяд, лекарите й съобщили, че трябва да остане в болницата, и разбили плановете й за празнуване на новата година. Така 12 часа по-късно д-р Хубчев направил секциото и дори се шегувал,
че се чувства сякаш е във военно-полева болница
заради пиратките и шума около посрещането на 2007 година. Всичко това е документирано - на едното видео от раждането се чуват звуците на Дунавското хоро, а на другото - гърмежите от фойерверки и пиратки.
И макар Елеонора да е горда и щастлива, че дъщеря й е избрана за русенско евробебе, не влага суеверия в това. За мен е по-важно и символично, че Ева е родена в понеделник на 1 януари, в 12 часа и 1 минута от първия ден на новата година, споделя Елеонора. И обяснява, че майчинството я прави много щастлива и иска да има още едно дете. Засега обаче се е посветила на дъщеря си и работата си като трудов терапевт в Психодиспансера и като управител на Дневния център за зависими. Именно работата е другото нещо в живота й, освен Ева, което прави Елеонора много щастлива и макар ежедневно да се среща с психично болни и зависими хора, не среща никакви затруднения в общуването си с тях. Дори след като се докосва до социалната сфера, докато е работила две години в Комплекса за социални услуги, решава да запише висше по специалността „Социална педагогика“ и вече е на финала на своето обучение. На работното си място е водила и малката Ева, която за минути се сприятелява с ползвателите на центъра и намира обща приказка с тях. И дори иска да ги посещава и да общува с тях още по-често. Също като мама.
Мама е светлият пример за малката Ева
защото когато става дума, че й предстои да бъде ученичка в първи клас, тя еднозначно отсича, че иска да учи в училището на мама. Дори вече се е разхождала веднъж в неговите коридори и иска пак да отиде. Мама Елеонора обаче все още не е решила дали да прати Евангелина по нейните стъпки да завърши СОУ „Христо Ботев“, или да я насочи в по-артистична посока и да я запише в Музикалното училище. Засега обаче пред Ева има друго важно събитие, което чака с нетърпение - падането на първото й зъбче. Макар че все още не й се клати нито едно, тя много иска вече някое да й падне, тъй като всичките й приятелчета вече са с по едно-две липсващи зъбета, обяснява със смях Елеонора.