Продължил повече от десетилетие спор между съсобственици на емблематична сграда на ул. „Александровска“ в Русе приключи с решение на Окръжния съд. Магистратите потвърдиха, че собственик, който е платил със собствени средства необходим ремонт на общите части, има право да получи от останалите съсобственици падащата им се част от разходите.       

Случаят е свързан с триетажна сграда - недвижима културна ценност, разположена в архитектурния ансамбъл на централната част на Русе. Още през 2014 г. Община Русе задължава собствениците да предприемат аварийно укрепване на опасната постройка. Следват години на общи събрания, обсъждания на оферти и опити да бъде избран изпълнител, но до реални действия така и не се стига.
През 2020 г. Министерството на културата също се намесва с принудителна административна мярка. При проверка е установено, че част от фасадата вече е ремонтирана, но са дадени конкретни предписания за довършване на дейностите съобразно изискванията за недвижимите културни ценности.
В крайна сметка един от съсобствениците организира ремонта на покрива и фасадата със собствени средства. След приключването му той поискал останалите съсобственици да възстановят своята част от разходите. Един от тях обаче отказал, което довело до съдебен спор.
През 2023 г. Районният съд в Русе осъжда отказалия да заплати 11 059,42 лева - сумата, съответстваща на неговия дял от необходимите разноски за ремонта, заедно със законната лихва. Решението е обжалвано и делото стига до Върховния касационен съд, който връща казуса за ново разглеждане с указания да бъде назначена допълнителна техническа експертиза. 
Новото заключение се оказва решаващо. Вещото лице установява, че ремонтните дейности действително са извършени, намират се в добро състояние и съответстват на одобрения инвестиционен проект, съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Макар част от декоративните елементи да не са изпълнени с предвидените материали, това не засяга дейностите, за които се претендират разходите. Експертизата оценява стойността на извършените строително-монтажни работи на над 44 800 лева.
Съдът отхвърля и основния довод на нежелаещият да плати, че липсата на писмен договор със строителите прави претенцията неоснователна. В мотивите си магистратите посочват, че договорът за изработка не изисква задължително писмена форма и може да бъде доказан с други доказателства, включително свидетелски показания, документи и факта, че ремонтът е реално извършен и платен.
Окръжният съд приема още, че законът позволява собственик сам да извърши необходим ремонт на общите части, когато той не търпи отлагане, а след това да потърси от останалите съсобственици техния дял от направените разходи. Така магистратите окончателно потвърждават първоинстанционното решение и отказващият да плати своя дял съсобственик е задължен да плати 11 059,42 лева, законната лихва върху сумата, както и разноските по делото. Освен това той е осъден да заплати и 1508,91 евро разноски за въззивното и касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.              У