Първата грамота е на д-р Лидия Стефанова - мой колега, с когото сме работили заедно дълги години и е един от хората, на които може да се разчита във всеки един момент. За наше съжаление и в този момент тя е в операционната зала и не може да изостави болния, за да дойде и да си получи наградата с букета. Това каза шефът на лекарите в Русе д-р Антон Въжаров по време на връчването на наградите „Лекар на годината“.
„Да, на нея дължа живота си“, допълни глас от залата и тази реплика обобщи за какъв лекар става дума.
Не съм упойкаджия, мене ме влече екшънът в залата и отделението
харесва ми да видя хаоса и да създам ред в него, да съм на втори план, но да владея положението, казва самата д-р Стефанова, с която си говорим преди поредното нощно дежурство. Тя е още едно доказателство, че за да бъдеш добър лекар, трябва да имаш огромни познания в медицината и извън нея. Знанията ти помагат да се чувстваш едновременно свободен и подготвен за правилното решение, казва тя.
Всъщност от 1976 г. д-р Лидия Стефанова спасява човешки живот. Вече е на 64 години, но е истинският господар в Интензивното отделение.
Работата на анестезиолозите е страшна, отговорна и сложна. Ние се намесваме агресивно и брутално в жизнените функции на човека и всеки ден се надлъгваме със смъртта, анализира анестезиологът-интензивист.
За тези почти 40 години в болницата не крие, че е удовлетворена и с достойнство приключва всеки работен ден.
На мен животът ми е професията
и не бих заменила с нищо приятното чувство, че съм спасявала много пъти човешки живот, казва д-р Стефанова.
Разбира се, че е огорчена от промените в отношенията лекар-пациент и не крие, че част от влошаването се дължи и на самите медици: „Все повече колеги гледат на хората като на поточна линия за клинични пътеки и това е жалко“.
Няма човек в русенската болница, който да не свързва името на д-р Стефанова с перфекционизма и огромната взискателност, която тя проявява към себе си и екипа. Това е причината и сестрите в нейното отделение да са наясно с всички последни новости в лечението.
Както малкото дете проявява любознателност, така и това любопитство трябва да остане като жажда за знания. Сега
светът е отворен и никой не може да се оправдае, че няма откъде да получи информация
обяснява лекарката, която 20 години бе начело на най-тежкото отделение.
Категорично отказва да говори в конкретика за спасените от нея пациенти и е твърдо убедена, че лекарската тайна е свещена и никой не бива да я нарушава.
В интензивната медицина пациентите са с много заболявания, с тежки травми и всичко е объркано в жизнените им функции. Удоволствието от работата идва тогава, когато успееш да „сглобиш“ така системите, че отново да стане здрав човек - като да наредиш пъзел с дребни частички, повдига леко завесата от тайните в реанимацията д-р Стефанова и сравнява работата си с успешно решена математическа задача. И няма как да е иначе, след като тя самата е родена в семейството на преподаватели по математика - и двамата добре познатите Коста и Емилия Стефанови.
Естествено, че
тази любов към точната наука отвежда Лида в Математическата гимназия
а най-голямо удоволствие й доставя да реши сложна задача и да погледне на последните страници как съвпада отговорът й. В семейството им медицината не е традиция, но още като дете бъдещата д-р Стефанова е впечатлена от вече покойния д-р Евгений Назъров.
Когато бях малка, беше разрешена частната практика и той идваше на посещения у дома, когато някой боледуваше. Винаги оставах очарована от факта, че той предписваше лечението със спокоен и уверен тон и присъствието му вдъхваше доверие у семействата, разказва лекарката.
Тя е единствено дете в семейството и някак грижовно родителите й не са съгласни да продължи с медицина - преценявали са, че това е твърде тежка професия.
Бях послушна и изпълних волята им да запиша фармация, въпреки че бях приета медицина в София и Варна. Само като си представях, че ще бъркам в хаванчета хапчета, тръпки ме побиваха, но изкарах до трети курс фармацията. Аз наистина не исках да продължавам и решението ми стана категорично в трети курс, когато наистина започнах да стривам хапчета и да меря с везни. Отидох при ректора на Медицинска академия Сашо Божинов и поисках да се прехвърля, разказва за избора си д-р Стефанова.
След завършването на академията тя е разпределена в Ценово
Правилата в държавата тогава са такива, че млад лекар получава правото да специализира само това, което му предложи болницата като свободно място. През студентските години Лида, както я наричат близките й приятели, е толкова прецизна и задълбочена в ученето, че става дори демонстратор по патолого-анатомия на студентите от по-малките курсове. В последните години от следването си даже работи като медицинска сестра в урологично отделение.
Не се срамувам от това - напротив, добре познавам трудностите и в работата на сестрите, казва лекарката. Когато през 1976 г. обявяват свободни места за анестезиолози в Русе, това определя решението на Лида.
Нямах представа за какво става дума, но отидох в ИСУЛ-София и започнах специализацията. Оказа се, че всичко е до сръчност, умения и знания. Ако можех да се върна назад, пак бих станала анестезиолог-интензивист, категорична е д-р Стефанова.
Новите медикаменти, дозировките им, микробиологията, психологията, лингвистиката, физиката - това са само част от темите, по които лекарката се увлича в търсене на нови знания. През целия си живот е спортувала и е вярвала, че „човек не бива да оставя да атрофират органите и духа му“.
Тъжна съм, че няма да успея да науча всичко, което искам да зная
казва с лека меланхолия д-р Стефанова.
Решението да се оттегли от активна работа идва в момент, в който вижда добри продължители на нейните умения у колегите й д-р Саша Александрова и д-р Елеонора Иванова. Успява да ги научи на основните принципи в работата и да успяват в най-важното - да надлъгват смъртта.
Краят на всеки е неизбежен, но преди да настъпи,  имаш желанието и влагаш всичките си усилия, за да поведеш временно в резултата. Медицината е уникална с това, че работи с живота - най-голямата ценност. Не мога да свикна със смъртта на деца и млади хора. Това остава като депресивност, но все идва нещо друго, в което да вложиш сили и този път да се надяваш на успех. Борба, в която не винаги можеш да си победител, но пък остава удовлетворението, че си направил всичко, което знаеш и можеш. Пациентите страдат по един и същи начин, независимо от етноса, религията или интелекта им. Нашата работа е при тежките политравми да намерим начин да сглобим всичко, а ако болният е в съзнание, да му окажем и психологична подкрепа. Освен той, трябва и близките му да ти имат доверие, че не е попаднал в случайни ръце, обяснява като за учебник д-р Стефанова.
Близо 20 години тя е начело на Интензивното отделение. Щастлива е, че въпреки тежката работа е била заедно с лекари, сестри и санитари, които като в пчелен кошер са знаели своите задължения и отговорности. Благодарна съм им, защото бяхме страхотен екип, казва д-р Стефанова.
Битката й за живота на пациентите продължава. В деня, в който трябваше да получи наградата си, днес, утре, вдругиден - според графика. Разговорът с нея приключва в момент, в който отново е извикана в операционната. Включва апарата и подхвърля реплики към колегите си в типичния си стил - тънко чувство за хумор и лека ирония към суетата в живота.